Public Republic Art Studio

Берн – една жива легенда

30 декември, 2009 от · 10 Коментара

Румена Коларова – Шиндлер

3043346483_2243bd76aa
Photo: Metro Centric

Според легендата, основателят на град Берн, херцог Берхтолд V фон Церинген, пожелал града да носи името на животното, което той ще убие по време на лов на мястото, където е било започнало вече строителството на селището. Това животно трябва да е било мечка, защото градът носи името Берн (“Bär” е немската дума за “мечка”, макар че има теории, според които няма лингвистична връзка между двете думи, а по-скоро една народна етимология, илюстрирана с мечка в герба на града).

Bern
Снимка: Fr Antunes

Историческата истина е, че херцог Берхтолд V фон Церинген основава Берн през 1191 г. като крепост, която да защити владенията му откъм север. Той възлага на един от своите благородници , Куно фон Бубенберг, да построи град върху малкия полуостров, образуван от река Ааре (Aare), върху който лежи днес най-старата част на града.

Там имало вече крепост, построена вероятно през XI век, наречена „Нидег”(Nydegg). Останалата част от полуострова е била покрита с дъбова гора. Бубенберг изсякъл гората и с дървения материал били построени първите къщи на новия град.

Mechka - simvol na grad Bern
Снимка: Marlon Hammes

Едва по-късно, през 1224 г., се появява гербът на града – мечка, както и името му – Берн.

Вярна или не, легендата за името на Берн си остава жива благодарение, не на последно място, на живите мечки, които обитават тук своята “Меча дупка”(Bärengraben).

2542775972_b73a34ca6c
Photo: Puntin1969

Първите сведения за “Мечата дупка” в града идват от 1441 г. Бернският историк Валериус Ансхелм пише през 1513 г., че след успешната битка при Новара над Максимилиан Сфорца, бернчани се завърнали с една жива мечка като плячка и й построили колиба в рова пред старата градска порта (на днешното място на “Беренплац”(“Мечешкия площад”), който носи оттогава това име).

От него момент в Берн винаги е имало живи мечки, с едно единствено изключение. По време на Наполеоновите войни през 1798 г., френската войска взела със себе си градската хазна и всички мечки. Само едно малко мече било оставено убито в “Мечата дупка”. То било препарирано и днес може да се види в Историческия музей на Берн като “последната мечка от стария Берн”.

3788589223_5985bfd191
Photo: Daquellamanera

Мястото на “Мечата дупка” се е менило многократно, докато през 1857 г. то се е установило окончателно при моста Нидег (Nydeggbrücke), където първоначално е започнало строителството на града Берн. Оттогава там се отглеждат понякога и до 12 мечки, които се хранят с вегетарианска храна. Дневно те получават по 2 кг. хляб и 2-3 кг. моркови, освен това – мляко и плодове. Средно те живеят до 30 години.

Bern
Снимка: Fr Antunes

От м.октомври тази година (2009) “Мечата дупка” е превърната в Мечи парк с 6000 кв.м. площ, с огромен басейн в непосредствена близост до реката Ааре и с условия, близки до естествената природна среда, в която живеят тези животни. При неотдавнашното си посещение в Швейцария, руският президент Медведев подари на този парк две малки мечета – Маша и Миша, които след карантинния период, са настанени вече в тези мечи владения.

Друга забележителност в най-старата част на града е Бернската катедрала (Münster). От всички бернски църковни паметници от Средновековието, тя е най-внушителната.

На мястото на катедралата се е намирал малък параклис, който вероятно е бил построен около 1224 г. По-късно на негово място е била построена църква, но тъй като и тя е била малка за нуждите на града, на 11 март 1421 г. е започнало строителството на сегашната катедрала. Това е сграда в късноготически стил, чийто продължителен строеж е довел до голямото богатство от форми.
Строителството завършва едва през 1571-73 г. със свода на средния кораб.

Различните части на катедралата са построени през различни години – например стъклописите са от началото на 16 в., органът е построен през 1726 г. , а кулата е довършена през 1892 г. В 1611 г. в нея се инсталира голямата камбана – най-голямата в Швейцария.

Bern
Снимка: Fr Antunes

Забележителност на катедралата е вградената в стената желязна каса за дарения с три ключалки, ключовете на които са се съхранявали от трима души поотделно.

254-те каменни стъпала водят до първата галерия на кулата – на около 50 м височина и още 90 стъпала – до втората галерия, от където се открива прекрасна гледка към града.

В съседство с Катедралата се издига Ерлахерхоф (Erlacherhof), представителен дворец в стил барок, днес седалище на президента на кантон Берн. Дворецът е строен от 1745 до 1752 г. за благородника Ерлах.

3373742326_17da14da86
Photo: habi

Наблизо до Катедралата се намира Кметството (Rathaus), построено от 1406 до 1417 г. в късноготически стил. През XIX век са били премахнати допълнитените неоготически добавки. Приземната зала с колоните преди е служила за зърнохранилище.

Непосредствено до Кметството се намира църквата “Свети Петър и Павел”(Christkatholische Kirche), изградена през периода 1858 – 1864 г. в романски и ранноготически стил. В нея се отслужва един път в месеца и ортодоксална служба.

Град Берн е бил разширяван последователно, на етапи, за което свидетелстват двете кули, запазени и до днес – всяка от различните крепостни стени, изграждани, за да защищават разрастващия се град – Часовниковата кула от 1218 г. (Zeitglockenturm/Zytggloge). и Кулата на затвора от 1256 г.(Käfigturm)., а в подлеза на сегашната ж.п.гара се виждат основите на третата крепостна стена, която е защищавала уголемилия се град.

Bern
Снимка: Fr Antunes

Особено интересна е Часовниковата кула (Zytggloge), строена още от Бубенберг, за да защити града откъм запад. Тя притежава астрономически часовник с един от най-забележителните механизми на Средновековието за движение на фигури, който функционира безупречно и сега и привлича тълпи туристи. Тези фигури, разположени на източната стена на кулата, започват да се движат 4 минути преди да удари следващия час. Кронос, шутът и петелът са от 15 в., а лъвът и мечките са били допълнително поставени през XVII в.

През 1405 г. избухва пожар, който унищожава голяма част от града, състоящ се повече от дървени къщи.

Оттогава започва новото изграждане на града, предимно с къщи от камък, главно пясъчник. Средновековният облик на града от онова време е запазен и до днес.

През XIV – XVII в. Берн стига върха на своята мощ, като разширява територията и влиянието си.
През 1353 г. той се присъединява като осми член на Конфедерацията, но води своя собствена политика, преследвайки своите интереси. Благодарение на тази политика, към днешна Швейцария принадлежат и част от земите на Франция.

Bern
Снимка: Fr Antunes

През 1798 г. в града влизат войските на Наполеон и с това се слага края на стария Берн.

През 1834 г. Берн става университетски град, а през 1848 г. е избран от първия швейцарски парламент за федерална столица и център на кантон Берн (втория по площ кантон на Швейцария).

Строежът на сградата на strong>Парламента(Bundeshaus) в стария град в новоренесансов стил е започнал в 1852 г и е завършил в 1902 г.

Берн е легендарен и с ренесансовите си чешми-фонтани (Brunnen), създадени към средата на XVI в. Те са били 37 и са снабдявали града с вода докъм 1868 г., когато се въвеждат водопроводите, доставящи вода направо в жилищата. От тогава значението на чешмите отслабва и много от тях са разрушени. Остават 10, украсени със цветни фигури, запазени в оригиналния си вид. Разбира се, оригиналите се намират в историческия музей на Берн, а по улиците са поставени техните копия.

Най-интересен е фонтанът със статуята на справедливостта (Gerechtigkeitbrunnen). Склуптурата е на жена, която държи в дясната си ръка меча на правосъдието (символ за наказание), а в лявата – везните (символ на правдата и неправдата). Очите й са привързани с кърпа, а ушите с наушници. Така тя раздава правосъдие – неутрална и неподкупна.

В краката й се намират представителите на някогашната съвременна власт: императорът, папата, султанът и бернският адвокат. Четиримата са със затворени очи, защото тяхната собствена власт е подчинена на по-висша сила. Тяхната дейност е обвързана със справедливостта. С други думи, “окото на справедливостта” бди над световните сили и държи сметка за делата им. Следователно и правосъдието е основата на световния ред и представлява най-висшата добродетел на държавата.

2541956297_e0aa76ccaa
Photo: Puntin1969

Друго едно легендарно име, това на Айнщайн, е свързано със стария град. Великият учен е живял 7 години в Берн, в 3 различни квартири, но е запазена тази, в която се е родил сина му, на улица Kramgasse 49, етаж 2, известна като «Къщата на Айнщайн» (Einstein-Haus).

Айнщайн е роден на 14.3.1879 г. в град Улм, Германия. Той отива на 14 години в Швейцария, полага матура в Аарау, следва в Техническия университет (ЕТН) в Цюрих математика и физика. Първото му работно място е като технически експерт 3 степен в Патентната служба в Берн (днешната Федерална служба за духовна собственост).

За времето, прекарано в Берн – 1902-1909 г., той публикува 32 научни работи. Сред тях изпъкват 5, записани в Аналиите на физиката през 1905 г. Сред тях, тогава 26-годишният Айнщайн, публикува и Специалната теория на относителността, и Квантовата теория за светлината (за която получава Нобелова награда в 1921 г.).

Сред забележителностите на стария Берн трябва да се споменат и 6-те км. аркади, които покриват средновековните му романтични улици. Те са едни от най-дългите покрити улици в Европа, които примамват с настроението и витрините си, а в същото време осигуряват разходка “на сухо” в дъждовно време.

От 1983 г. старият град като цяло, който е прекрасен пример на средновековната архитектура, фигурира сред паметниците на световната култура, определени от ЮНЕСКО. Това е единственият швейцарски град, записан в своята цялост, в този списък. Нима това не е още една жива легенда!?

Берн е също признат, от 1984 г., за град с най-много цветя в Европа. От цялата му площ, приблизително една трета се състои от градски градини, паркове и гори.

Берн е и седалище на всички посолства и някои международни организации. През 1874 г. тук е учреден Всемирния пощенски съюз. В града се намира също и централното представителство на Международния железопътен транспорт.

Тук има и огромен брой музеи, между които наскоро завършеният Център Пол Клии (Zentrum Paul Klee), с около 4000 творби от различни периоди от творчеството на този голям бернски художник – табла, акварели, рисунки, архиви и документи. В Центъра се представят и временни изложби и се организират многобройни артистични прояви. Центърът е интересен и като архитектурна забележителност на съвремието ни.

2932113391_c77168a26b
Photo: aforero

Трудно е да се изредят музеите, театрите, културните събития в града, съсредоточени главно в стария град. На неговата неголяма площ се намират повечето хотели, над 150 ресторанта, забележителности, търговски улици, пазари – всички те са лесно достъпни за пешеходците и туристите.

На 51,60 кв. км. площ, 346 300 жители (само в стария град те са 140 000) живеят, работят, творят, радват се на културни и други постижения, преборват се с ежедневните трудности и създават съвременната легенда за Берн, която е диаметрално различна от тромавостта на мечката, с която легендата характеризира някогашните кореняци бернчани.

Пристъпваш към града с легендата за произхода на името му, а го напускаш с чувството, че си се докоснал до множество легенди – писани и неписани, оставили веществени доказателства в забележителностите, които си видял и почувствал в този град.

Bern
Снимка: Fr Antunes

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

10 Kоментара за сега ↓

  • denica // 30 дек, 2009 //

    Prekrasno! Takava krasota.

  • Vesela Kazakova // 30 дек, 2009 //

    Моят град! :) Много добра статия!

  • Красимира // 31 дек, 2009 //

    Трудно е да се опишат всички лица на този вълшебен град.

  • Selena // 2 яну, 2010 //

    Скъпа Румена, огромна благодарност за поредната разходка с теб – този път из прекрасния град Берн!
    През Новата година очаквам нови разходки и нови мигове на общуване с теб на територията на любимия ни сайт!

  • Nikolai // 2 яну, 2010 //

    Normalno,kato vseki sredno goliam BG grad… samo,4e prez 3000 godina???

  • zdratch // 8 яну, 2010 //

    Благодаря на всички ви за коментарите. Много се радвам, че разходката ви е била интересна. За мен такива пътувания са пълни с изненади и нови факти – човек цял живот се учи, нали?

  • Selena // 8 фев, 2010 //

    Скъпа Румена, всъщност аз искам да ти благодаря за полезната и приятна разходка из “световния град” Женева! Не знам защо, но няма възможност за коментар към статията ти за тази швейцарската перла. Затова реших да се върна на предишния ти материал за Берн и така да коментирам.

  • zdratch // 11 фев, 2010 //

    Мила Селена, аз също не знам защо не може да се коментира материала ми за Женева, но се радвам, че той ти е направил впечатление. За мен е голямо удоволствие да споделя видяното и прочетеното за местата, които ме вълнуват винаги, когато си помисля за тях.

  • красимира // 5 окт, 2013 //

    Много интересен пътепис.Предстои ми разходка из Берн след 10 дни. Исках да разбера и да се запозная с някои забележителности. Много ми беше интересно, за което искрено благодаря! Нямам търпение да отида и да споделя своите впечатления.

  • Archer // 22 окт, 2017 //

    Everүbody laughed making an attempt tto think about whaqt kind of
    birthԀay celebration Mary and Josеph ցave for Jesus ᴡhen He was
    six. Lɑrry ᴡⲟndered, ?I guess he liked the same kind of
    toys wee like.

Коментирай