Public Republic Art Studio

За Катерина Стойкова и нейната първа книга “Въздухът около пеперудата”

19 декември, 2009 от · 8 Коментара

Керана Ангелова

bourgas_reading_1

Катерина Стойкова – Клемер е бургазлийка по рождение, по чувстване и мислене. Някой може да възрази – Катя е космополит, чувстването и мисленето й поради тази причина могат да се нарекат с други някакви алтернативни имена, съответстващи на по-обемното й времепространство на обитаване. Обаче, да си от Бургас вече означава да си космополит. Бургас – това е спасеният език на детството.

Поради тази причина, да си далече от Бургас – колко трудно се живее с по-малко любов. Казала го е самата Катерина и аз няма как да възразя. Познавам я от бебешката количка и зная: тя цялата е характер, воля, упорство, целеустременост, постигнала е чрез тях като истински първооткривател своята си Америка.

Открила е бъдещето си в Новия свят, с Колумбово любопитство и предопределеност, но с ясното съзнание, че Старият континент съкровено пази рождеството й, детството, сияйната нимба над челото на майката, собственото Катино отсъствие в живота на бащата, единствения в света морски бриз, който озонира спомена-мечта: за улицата с часовника и срещите под него, за младостта и приятелите, за първите светещи думи на поезията върху устните…

Може и да са гражданин на света, но си от своя единствен град. От своята любов си. Носталгията е чувство, което трябва да се припознае и да се приеме, твърди Катерина – след като постигне това, човек започва да се чувства по-добре навсякъде.

bourgas_katya_kerana

На бургаското ни момиче са му били нужни повече от десет години, за да се помири с въпросното чувство – през това време поезията пресъхнала, отдръпнала се някъде в подземната река на сънуваното и бленуваното.

Поетесата тъгувала за нея, парализирана и уплашена от загубата. В психологически аспект това навярно е подсъзнателното чувство за вина към собствената правда – защото, когато най-сетне се появява първото стихотворение на американска земя, Катя разбира: новото писане ще бъде у п р а ж н е н и е п о п р и з н а в а н е н а и с т и н а т а.

Имах възможността сама да почувствам това преди няколко месеца, когато поетесата ми изпрати ръкописа на стихосбирката „Въздухът около пеперудата”. Веднага разпознах могъщия древен код на нейното стаено писане: една нагнетена до бяло болка.

Поезия – болка за живеенето, но не просто за живота и смъртта, вкопчени един в друг като любовници и врагове едновременно, а поезия за своя живот – баща и за своята смърт – майка.

Видимият аскетизъм на формата не може да прикрие тръпната емоция в тези стихотворения: нито раната Катя, нито трепета Катя, нито любовта Катя. Мисля, че тъкмо в това е разковничето на успеха на нейното писане. Тя е намерила начин и да го формулира поетически:„ Как се пише стихотворение – хвани въздуха около пеперудата.” Когато прочетох цитираното краткостишие, веднага асоциирах с незабравимото стихотворение за ливадата на Емили Дикинсън.

И завинаги приех духовната връзка между тях двете, без да откривам формални някакви прилики, освен аскетизма на външното изразяване, който не прикрива, а широко открива съдържанието. Изобщо не е необходимо с някого да имаме еднакъв цвят на очите, за да си приличаме.

Катерина Стойкова от Бургас и американката от Амхърст са населили свои напълно автентични поетически пространства, но и двете пишат, както дишат – с дълбоки вдишвания и кратки издишвания в някакъв странен извънвремеви синхрон.

FrontCover2

Ако някой си мисли, че поетесата има достъп до тамошните поетически практики поради причината, че живее в Америка, мисля, че не е съвсем прав. Катя пише по този начин от малка – още със самото прописване на първите стихове поезията й е такава: свиваща сърцето с недоизказаност, от която боли. Боли да я пишеш, боли да я четеш.

Именно собствената болка ни прави уникални и неподражаеми, тя е запазеният знак за всяка истинска поезия. Наскоро изрових броя на алманах Море от 1991, в който за пръв път е представена поезията на Катерина и бих искала да припомня едно от стихотворенията, публикувани тогава, в подкрепа на твърдението си, че поетесата поначало пише така изчистено и топло, с точица златна тъга в сърцето на всяко стихотворение:

Аз духнах в стъклото

И изтрих лицето ти оттам
В този миг и гущерчето
Се раздели с опашката си

Обичам много Катерина, а не се сещам какво мога да й пожелая сега, нито даже бих искала да й пожелавам каквото и да е за в бъдеще – нейното бъдеще е и нейното минало, а двете заедно са настоящето на един поет. Нека да е жива и здрава, да вдишва своята поезия по същия дълбок начин и да го издишва все така деликатно и леко, за да не нарани никога въздуха около пеперудата.

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

8 Kоментара за сега ↓

  • Alberta // 19 дек, 2009 //

    Успех на книгата!
    И приятелски поздрав! :)

  • Екатерина Григорова // 19 дек, 2009 //

    “Бургас – това е спасеният език на детството.”
    Поздравления, Керана!!! А на Катя желая успех с книгата и да ни радва с още много красиво споделени истини!

  • Катерина Стойкова // 19 дек, 2009 //

    Благодаря на Керана за обичта и щедростта, както и за напътствията и добрите думи през всички тези години.
    Благодаря на Екатерина и Алберта за поздравите!
    Поздрави от снежен Кентъки и много обич и от мен.

  • Emilia Avginova // 20 дек, 2009 //

    И аз се радвам на книгата ти, Катя, и те поздравявам, че си от хората, които умеят да улавят въздуха около пеперудите :) . Това съживява твърде много значения в живота ни! Поздрави от също така снежното В. Търново :) .

  • Катерина Стойкова // 20 дек, 2009 //

    Благодаря, Емилия!

  • Марта // 20 дек, 2009 //

    Познавам Катя и поезията и от 20 години – от ТСА гр. Бургас и от страниците на списание “Родна реч”, радвам се за това, че е опазила и развила онзи усет към езика и чувството за поезия, подвиг е да носиш у себе си и да не счупиш крехката и стъкленица с вълшебния и дух :)

    Керана, подравления за артистичното и поетично представяне на нейната книга, благодарна, че те познавам и с вярата – пеперудите са красиво лице и име на свободата, те невидимо рисуват и вълнуват въздуха, който да уловим в мрежи от думи:))

  • Катерина Стойкова // 21 дек, 2009 //

    Благодаря, Марта!

  • keranaang. // 21 дек, 2009 //

    Скромно е моето участие във всичко това. Все пак, благодаря за добрите думи и на Марта, и на Екатерина Григорова.

    Кате, и Бургас е слънчево снежен. След три денонощия е Бъдни вечер, която ще осъмне в Рождество Христово. Използвам да пожелая на тебе, на себе си и на всички приятели на Public Republic да сме заедно в радостта.

    Керана

Коментирай