Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Мариета Йорданова

14 декември, 2009 от · 1 Коментар

Интервю на Вяра Жекова с Мариета Йорданова
Превод от немски език: Василена Георгиева

Marieta

Мариета Йорданова е от Ловеч, градът, който се намира на север от Стара планина. През 2005г. заминава да учи в Мюнхен. Специалността, която я привлича, е археология – може би защото самият ѝ роден град има забележително присъствие в българската история. Но археологията не е единственото нещо, което придава особен смисъл на живота ѝ. От седем години тя се занимава интензивно с фотография. С времето това занимание, първоначално практикувано като хоби, се превръща във втора професия.

img_7160my

Как се става фотограф? Как човек стига до това решение? От колко време се занимаваш с фотография?

Още като дете ме очароваше това да разглеждам стари семейни снимки. Сякаш с тяхна помощ можех да се озова за няколко секунди в миналото. Истинският интерес самата аз да правя снимки дойде по-късно, едва преди седем години. Отначало снимането ми беше хоби, не забелязах как се превърна в професия.

img_2992-1_sized

Можеш ли да си спомниш за първата си снимка, така да се каже, първата професионална снимка, която си направила, или за нещо специално, което си снимала в началото?

Няма някоя специална снимка. По-скоро ранните ми фотографии, както и по-късните, имат нещо общо с моите емоции по време на снимането, затова и възприемам снимките съвсем различно.

img_4766_sized

Съществува ли според теб перфектната снимка? Имаш ли любими снимки?

Няма конкретна снимка, която мога да определя като любима. По-скоро става дума за фотографи като Робърт Капа, Брус Дейвидсън и Елиът Ъруит, чиито творби разглеждам отново и отново с голямо удоволствие. Иначе перфектната снимка – такова нещо няма, има само стремеж към нея.

img_3182mama_sized

Дали фотографията е талант или може и да се научи? Кои са твоите образци?

Това е като при всяка професия, теорията може да бъде научена, но за да продължиш да се занимаваш и да можеш да се развиваш, трябва да имаш жажда за знание и, разбира се, око за това. Мен винаги ме впечатляват творбите на повечето фотографи, които са работили за сдружението Магнум – много силни, вълнуващи снимки.

img_9791_sized

Кои са любимите ти мотиви и защо? Има ли нещо, което никога не би снимала?

Най-много обичам да снимам хора, целта ми е да бъдат изразени истински емоции, снимките да не са поставени. Всеки мотив има своето предизвикателство, за мен няма елементарни или лоши мотиви и ситуации.

img_8543-11

Защо предпочиташ да снимаш хора? Това с емоциите ли е свързано? Мислиш ли че е по- трудно да се снимат хора, отколкото природа?

Природата също може да е сложна и многообразна: различни часове на деня, годишни времена или климатични условия могат например да преобразят изцяло облика на една гора. Моята слабост към портретите по-скоро се основава на интензивността и, както казваш, на емоциите, които извикват в мен тези снимки.

img_8153_sized

Ти снимаш не само с натискане на копчето, снимката при теб сякаш започва с размисъл и предаване на цялата атмосфера. Как стигаш до тези идеи? Търсиш ли винаги послание с това?

Идеите в главата ми се образуват доста бавно. Човек може да си ги представи като парченца от пъзел, които с течение на времето пасват на правилното място. Никога не се заставям да пристъпя към една идея по-бързо, цялото развитие се случва несъзнателно. Понякога имам много силни асоциации, когато чуя някоя песен или при интензивни миризми, тогава идеите /картините/ изплуват най-бързо пред очите ми. Най-важна е емоцията, която искам да представя чрез някой мотив и да я уловя.

img_5902-1_sized

Foto Marieta Yordanova

Колко е голяма разликата между спонтанността и размишлението? Кое за теб е по-голямо удоволствие – ти самата да придадеш образ на снимките (като определяш костюм, маска, място) или, изненадана от една ситуация, веднага да посегнеш към фотоапарата и да направиш неочаквана снимка?

Фотографите, на които винаги съм се възхищавала, са творили по-скоро в областта на фотожурналистиката. При спонтанните снимки нещата обикновено се случват независимо от фотографа.

img_4770_sized

При това най-трудното е да можеш бързо да видиш моментите и да ги уловиш добре и качествено. Това са само мигове, които най-вероятно никога повече няма да се повторят по този начин.

Foto Marieta Yordanova

А има ли според теб разлика между арт-фотографията и информативната фотография?

Да, определено става дума за различни видове фотография, които обаче не се изключват взаимно. И двата имат своите хубави и своите трудни страни. Снимките, направени с журналистически поглед, малко след заснемането имат функция на доклад. С течение на времето, когато събитията вече отдавна са история, фотографиите губят от тази своя първоначална функция и биват разглеждани по скоро като изкуство.

img_4015zzh

В тази връзка: винаги ли носиш със себе си фотоапарата?

В ежедневието е трудно да нося винаги с мен апарата. Но когато пътувам някъде, през цялото време е с мен.

Foto Marieta Yordanova

Когато фотоапаратът не е при теб и междувременно „пропуснеш” нещо, после съжаляваш ли? Как изобщо се разбира, че може нещо да е било пропуснато?

За мен по-скоро би било жалко, ако апаратът е при мен, но не успея да съм достатъчно бърза и добра, за да заснема нещо интересно. За мен това определено е пропуснат момент.

img_1732-1my

Следваш археология и се занимаваш допълнително, но много сериозно, с фотография. Къде е допирната точка между тези две области?

За мен не съществува директна връзка между археологията и фотографията. Но и при двете има „неща”, които човек трябва да „види” и „разпознае”. Само при фотографията всичко трябва очевидно да се случва по-бързо, при археологията човек има повече време да размишлява.

img_4470-1x_sized

С какво би се занимавала с по-голямо удоволствие за в бъдеще – с това да снимаш или с това да копаеш? Сериозно, ако трябваше да избираш между две конкретни предложения за работа – фотография или археология – кое би приела?

Фотография, не се съмнявам в това. Много харесвам динамиката, която се крие във фотографията.

Foto Marieta Yordanova

Някои от снимките ти са публикувани в списания, например Chip-Fotowelt. Как се стигна до това?

Днес почти всяко фотосписание има и интернет-платформа, където фотографите могат да представят свободно своите снимки. Снимките, които редакцията одобрява и които подхождат на определена тема, се отпечатват и в списанието. Така беше и при мен, бяха избрани два портрета и бяха публикувани като примерни снимки.

img_7548_sized

От 27. Ноември до 5. Декември в Мюнхен ще се състои твоята първа голяма изложба. Каква е темата на изложбата и как избра снимките за нея?

Снимките, които подбрах за тази изложба, са от моята серия женски портрети, между тях има и такива, които не съм публикувала. Мотивите кореспондират много добре с основната работа на моя партньор в изкуството, защото той като скулптор представя предимно пластики, които изобразяват женски тела.

Foto Marieta Yordanova

И накрая, имаш ли някоя специална мечта свързана с твоето бъдеще като фотограф? Какво би могло да стане снимката на живота ти?

Моя мечта… фотографията сама по себе си, предизвикателството, което ми поставя всеки нов мотив. Снимката на живота: надявам се никога да не се стигне до този момент, защото това би означавало, че най-хубавото вече е отминало.

img_6886-1_sized

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Здравка Димитрова – Г0рна Оряховица // 5 апр, 2010 //

    Не разбирам от фотография, но показаните снимки ми харесват. Ако това ти доставя наистина голямо удоволствие продължавай. Успех !

Коментирай