Public Republic Art Studio

Серджо Лопес: “Фотографията е най-вече чудесна и важна форма за комуникация”

18 декември, 2009 от · Няма коментари

Интервю на Ваня Николаева с фотографа Серджо Лопес

Превод от английски: Златина Димитрова

Серджо Лопес е роден в Сао Пауло, Бразилия през 1954-та, син на италиански и португалски емигранти. Имал е щастливо детство, като изключим финансовите проблеми, с които са се сблъсквали родителите му, заедно с тримата му братя. От дете е добър наблюдател и фотографията е най-голямата му страст. Харесва му начинът, по който се запечатват образи.

Възхищавал се е на черно-белите фотографии на тяхната малка градина в скромния им дом, които баща му е правил някога. Помни как той носел вкъщи снимки, които е правил, и щастието, което изпитвал, докато ги гледал. Запазил е тези спомени в себе си завинаги.

Винаги е бил срамежлив и чувствителен и има още една страст, освен фотографията – природата. Тези две увлечения и днес са част от него.

Днес е на 55 години и дори да не ви се вярва, работи по химически проекти на заводи. Изглежда парадоксално, но цялата му енергия е насочена към проектиране на оборудване за контрол върху замърсяването с цел да се намали влиянието на тези индустрии въхру глобалното затопляне.

Днес се разхожда по улиците, парковете, полетата и градовете, за да усети света, който ни заобикаля и пулсиращия живот, който съществува на нашата планета.

Не иска да бъда велик фотограф. Иска просто да покаже на хората, че светът е красив и си заслужава да се живее.
Обича да споделя снимките си с приятели и това му помага да общува със света.

Лекарите и психолозите не вярват, но фотографията е най-добрият лек за нашите заболявания и параноя.

Какво означава за теб фотографията?

Фотографията е най-вече чудесна и важна форма за комуникация. Тя е начин да предадеш на света зрителните усещания, които получаваш чрез обектива. Няма значение дали имаш проблеми с говоренето, писането или дори по отношение на физическите способности: това, което предаваш, е чувството, което изпитваш в този момент, уникален момент, който най-вероятно няма да се повтори. Понякога влагаш в обикновена картина чувства, които хиляди думи не могат да изразят.

Коя е най-интересната/необичайната снимка, която си правил?

Един ден, докато се разхождах из Сао Пауло, възхищавайки се на старите сгради от началото на 20-ти век, видях стена, изрисувана по много особен, цветен начин. Беше хубав графит, който придаваше необикновен цвят на този сив град. Точно тогава осъзнах, че до тази великолепна картина имаше цяло семейство, включително деца, спящи на земята в нищета, бездомни. Имах фотоапарат и улових тази сцена. Почувствах огромна празнота в себе си, виждайки контраста – красотата на цветната стена и страданието на това семейство.

Осъзнах колко е необходимо да изразходваме енергията си и да се посветим на премахването на бедността и невежеството по света. Не че тази сцена беше нещо ново за мен, като се има предвид, че картини като тази са често срещани в голям град в страна от Третия свят, но това изображение ми донесе поразяващото усещане, необходимо, за да направим повече за нуждаещите се. Във Flickr съм дал на тази снимка името „Бедността не е цветна”.

Кое е най-интересното място, което си посетил?

Обичам музиката и харесвам почти всички стилове, но съм почитател най-вече на класическата музика. Моцарт според мен е най-великият музикален гений на всички времена. Да се запозная с родния му град ,Залцбург, и къщата, в която е роден, днес музей, беше едно от най-невероятните усещания. Там чувствах неговия дух и вибрации, нотите на музикалните му композиции звучаха в главата ми, въпреки че в къщата беше съвсем тихо. Бях погълнат от божествените ноти, които единствено чувах. Това бяха прекраси моменти от живота ми, които никога няма да забравя.

Какво те натъжава?

Усещането, че човечеството става все по-материалистично, забравяйки за духовните ценности. Мисля, че без значение каква религия изповядваш, култивирането на духовността е важно за нас, за да живеем в хармония с Вселената. Мисля, че човечеството винаги е било далеч от това и по тази причина необузданият материализъм унищожава планетата ни.

Какво те кара да се усмихваш?

Това да бъда със семейството си,с жена си и със синовете си. Да бъда сигурен, когато погледна към моите синове, че със съпруга ми сме ги отгледали с любов и увереност, че винаги ще бъдат достойни хора.

Ти казваш, че обичаш природата. Тя ли е това, което те вдъхновява?

Да гледаш цвете, малка птичка да бъде хранена, вълните на морето, облаците, красотата на дърветата, дъжда…Има милиони неща, които често не осъзнаваме. Фотографията увеличава чувството за наблюдение и съзерцанието на природата значително се усилва.

Да снимаш природата означава да я видиш с други очи. Често казвам, че фотографията възражда душата, защото през обектива можем да видим в детайли цялото великолепие на майката природа; това е начин да я почувстваш с по-голяма дълбочина и уважение. Да уважаваш природата означава да уважаваш себе си, ближния си и бъдещите поколения.

Каква е твоята мечта?

Един ден гледах репортаж за Тибет по телввизията, показващ неговите пейзажи, жители, тяхното уважение към природата и духовността, властващата там.. смятам, че опознаването на тази страна и поддържането на контакт с тибетските монаси би ме обогатило като човек и би ми помогнало да се срещна с житейската си философия, която е да уважавам ближния си и природата.

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай