Public Republic Art Studio

Адския рай

25 декември, 2009 от · 1 Коментар

Никея Петрова

more
Снимка: glitter feet

Рай е мястото, на което отиват само децата. Там те лежат на легло от облаци, направени от въздишки. За тях няма щастливи краища, но няма и нещастни начала. Всичко е в рамките на вечността. Ако я има изобщо, Победата е поредният минувач на булеварда на магазинчетата с надежда втора ръка. Има ги доста преди портите – св. Петър им се е поизнервил. И ето слънцето идва да каже, че излиза в неопределено дълъг отпуск.

Пак проблеми – Онзи май се забавлява. Та в Рая отиваш, за да можеш да умреш от скука. Като пенсионерски дом е – обитателите си ядат пюрето и лягат в 8, за да станат в 10 и да хапнат мляко с бисквитки, защото нямат зъби. Или поне не всичките.

Само ъндърклауд организациите (с главна банда съставена от вечния род Ъ’нклауд) се забавляват забивайки на арфа и електрическа китара и пиейки реномирано детско шампанско на шестото небе. Все пак има и пушачи и истински пияндета, но те не остават high задълго. Ако ме разбирате де. Доставките на продукти, стимулиращи суетата е нулева, въпреки, че ъндърклауд организациите променят факта бавно, но сигурно. Но стига за това скучно място с ежедневните им проблеми.

Ад – бъдещата НИ резиденция. Нека не се измъчваме, като се залъгваме, че там е весело. Много ясно, че там всичко е направено, за да те дразни и то без да полудееш в течение на ерите. Няма алкохол. Не, и електрическите китари бяха забранени в кварталите с метълско население – на тях им пускат Моцарт, Бах и тн. За едно не бъркаш – там е горещо. И естевствено климатиците са развалени – прекалено е горещо, за да издържат.

Харесваш ли нещо, то ти бива отнето, а копнежа ти по него утроен (мозъчни операции). Всъщност представете си всичко, което мразите, от което ви е гнус, страх, имате фобия към него, или просто предпочитате далеч от себе си накуп. Честито! Почти осъзнахте какво е Адът!

Остават само допълнителните мъчения. Тук пък има ъперграунд организации, които предлагат на измъчените, податливи душици камери изолиращи напълно звука и мекички чехли.

За по-измъчените и привилегированите има и тъмни стаички с момичета (не питайте ‘що са тъмни (стаите (ама може и момичетата – не се знае))). Viva la sexo. Ама все ще си прецакан – не се притеснявай или пък съмнявай в това.

Единственият начин да се измъкнеш от там е искрено да се помолиш на Онзи. Ама много, много искрено. Той знае кога шмекеруваш. Проблемът е обаче, че Той винаги е прав.

Никой не е успял да пренебрегне гордостта си и да измени вярванията си и да признае грешките си (покаянието е прекалено сложно). По свой образ и подобие. Hope you guessed my name.

Рубрики: Tворчество · Хумор

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

Коментирай