Бойко Ламбовски
Снимка: PhillipC
Език, аргат, тарикат -
Ти майка татко и брат;
Ти – сън в утра биберонести;
хайдут, чавдар, комсомол;
Илийца, вадеща кол;
кошара с цигли изронени…
Не съм ти кон ни ездач,
палач ни гробокопач;
ни спирохет даже в шепата ти.
Амортизиран модем,
жегла на счупен ярем –
това си ти:
полушепотен си.
Защо тогава свиреп
вървя засмукан от теб
и сме с пръстета преплетени?
Какъв ли муз ти шепти
та ти в такива дести-
нации бързаш тъй трепетен?
Език мой, пръстен ли, пръст,
кошмар ли околовръст –
без тебе ме няма в себе си.
Вървя нечут, необут,
вървя амгълест и луд
през фентъзите и ребуси.
И знам, че ти ше умреш
не в Сплит и не в Маракеш,
а в самоковници собствени.
Отрано ще бъда там –
изтлял, анонимен, ням,
щастлив и вечен твой поданик.
2 Kоментара за сега ↓
Дачо Господинов // 27 дек, 2009 //
Поздравления!
Marta // 2 яну, 2010 //
щастлив и вечен твой поданик…
Даа, с този език тарикат не всеки е така богат!
)
Коментирай