Public Republic Art Studio

Полина Райнова: “Най-голямата грешка, която човек може да допусне, е да се САМОограничава”

2 декември, 2009 от · Няма коментари

Интервю на Антония Димитрова с Полина Райнова

"sick with light" (Polina Rainova)

Родена съм на 22 октомври 1989 година в Сливен. Завърших Езиковата гимназия там. В София съм от две години. Един семестър прекарах в УНСС, специалност Обществени комуникации и информационни науки. След това реших да се отпиша и да кандидатствам фотография.

През лятото, докато чаках кандидатстудентската кампания, започнах работа. Все още работя… И така стигнах до сегашното си положение: първи курс фотография в НБУ + плаващо работно време (парите за ежемесечното оцеляване се оказаха по-важно нещо отколкото си представях :D )

Не си правя някакви конкретни планове за близкото бъдеще, свързани с място и време, срокове за изпълнение и постигане на каквото и да било. Чувствам се необвързана с нищо и свободна да променям. Единственото, което знам е, че искам да продължавам да се развивам в областта на фотографията, а при какви обстоятелства ще се случи, това си остава поредното предизвикателство :)

"prophecy" by Polina Rainova

Кога и как започна да се занимаваш с фотография?

Беше в началото на 8-ми клас. Тогава баща ми ми подари един от неговите стари фотоапарати „Зорки 6”. На моята възраст той е бил запален фотограф любител и понеже се е интересувал и от химия, долу в мазето дълго време е имал тъмна стаичка. И така покрай него започнах на лента. Все още снимам на лента. Мисля, че това е най-добрият начин да започнеш, да научиш основата.

Какво те вдъхновява?

Хората. Хората за мен са необятно обширно поле за изследване.

"Hans" by Polina Rainova

Какво точно обичаш да улавяш у хората – емоции, състояния на духа, мигове?

Не, не бих казала точно мигове. Миговете са преходни, защото са обвързани с това, което се случва тук и сега. По-интересно ми е да улавям състояния на духа.

Въпреки своята необятност, това вътрешно пространство може да бъде отразено толкова добре дори с един типичен жест. Детайлът е много важен за мен при разкриването на този интимнен свят. Той е ключето, намека за съществуването му.

Естествено за това разкриване трябва да се положат усилия – точно това му е хубавото на изследователския процес.

"untitled" by Polina Rainova

Как избираш моделите си и как ги предразполагаш?

В тях търся необикновеното – най-често това е нещо съвсем дребно и почти незабележимо. Колкото до предразполагането, знаеш ли… мисля, че точно тук фотографията и журналистиката имат пресечна точка – за да снимаш или съответно да разговаряш трябва да си достатъчно близо. Близостта е най-голямото предизвикателство.

Какво за теб е изкуството? Какъв компромис не би направила с него?

Според мен съвременното изкуство е хибрид, смесица, преливане. Строго против съм ограничаването му в някакви рамки. Класифицирането, поставянето на етикети, разграничаването на нещо хомогенно за мен е грешен подход.

Не съм против използване на всякакви методи за намесата в изображението (имам предвид Фотошоп), защото те показват силно субективна гледна точка. За мен това е идеалният вариант за съчетание на различни техники: аналогова техника, сканиране на филма и обработка.

Истинското изкуство е свободно от граници и според мен разкрива – без значение дали е обект, явление или подсъзнанието на самия автор. То разкрива гледни точки и дава поле за размисъл…

"II" by Polina Rainova
Като говорим за граници в изкуството – какво мислиш за границите между и в самите хора?

Това е много тежка тема. Според мен, фактът, че хората поставят себе си и всичко около тях в граници, определени от собствените им правила и принципи, е голям проблем на цялото общество. В по-тежките му форми се превръща в тесногръдие, невежество и хабене на живота, защото най-голямата грешка, която човек може да допусне, е да се САМОограничава.

При мен също има фактори, които ме ограничават – вътрешно и външно, което е съвсем нормално. Но аз се опитвам да се боря срещу тях. За мен това е смисълът на съществуването. Не мисля, че бих достигнала до етап, в който няма да има какво да преодолявам.

"beauty and the beast" by Polina Rainova

Смяташ ли, че в България съществува псевдо-арт среда?

Да, но не това ми се набива на очи. Повече ми прави впечатление, че има ужасно много талантливи хора, които не използват потенциала си.

"angel factory" by Polina Rainova

Какво е талантът за теб?

Талантът не е нещо, което може да бъде “усвоено”. Според мен, той подлежи на развитие и би могъл да достигне големи висоти, но се нуждае от постоянна провокация.

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай