Public Republic

Интервю на Антония Димитрова с Полина Райнова

Родена съм на 22 октомври 1989 година в Сливен. Завърших Езиковата гимназия там. В София съм от две години. Един семестър прекарах в УНСС, специалност Обществени комуникации и информационни науки. След това реших да се отпиша и да кандидатствам фотография.

През лятото, докато чаках кандидатстудентската кампания, започнах работа. Все още работя… И така стигнах до сегашното си положение: първи курс фотография в НБУ + плаващо работно време (парите за ежемесечното оцеляване се оказаха по-важно нещо отколкото си представях )

Не си правя някакви конкретни планове за близкото бъдеще, свързани с място и време, срокове за изпълнение и постигане на каквото и да било. Чувствам се необвързана с нищо и свободна да променям. Единственото, което знам е, че искам да продължавам да се развивам в областта на фотографията, а при какви обстоятелства ще се случи, това си остава поредното предизвикателство

Кога и как започна да се занимаваш с фотография?

Беше в началото на 8-ми клас. Тогава баща ми ми подари един от неговите стари фотоапарати „Зорки 6”. На моята възраст той е бил запален фотограф любител и понеже се е интересувал и от химия, долу в мазето дълго време е имал тъмна стаичка. И така покрай него започнах на лента. Все още снимам на лента. Мисля, че това е най-добрият начин да започнеш, да научиш основата.

Какво те вдъхновява?

Хората. Хората за мен са необятно обширно поле за изследване.

Какво точно обичаш да улавяш у хората – емоции, състояния на духа, мигове?

Не, не бих казала точно мигове. Миговете са преходни, защото са обвързани с това, което се случва тук и сега. По-интересно ми е да улавям състояния на духа.

Въпреки своята необятност, това вътрешно пространство може да бъде отразено толкова добре дори с един типичен жест. Детайлът е много важен за мен при разкриването на този интимнен свят. Той е ключето, намека за съществуването му.

Естествено за това разкриване трябва да се положат усилия – точно това му е хубавото на изследователския процес.

Как избираш моделите си и как ги предразполагаш?

В тях търся необикновеното – най-често това е нещо съвсем дребно и почти незабележимо. Колкото до предразполагането, знаеш ли… мисля, че точно тук фотографията и журналистиката имат пресечна точка – за да снимаш или съответно да разговаряш трябва да си достатъчно близо. Близостта е най-голямото предизвикателство.

Какво за теб е изкуството? Какъв компромис не би направила с него?

Според мен съвременното изкуство е хибрид, смесица, преливане. Строго против съм ограничаването му в някакви рамки. Класифицирането, поставянето на етикети, разграничаването на нещо хомогенно за мен е грешен подход.

Не съм против използване на всякакви методи за намесата в изображението (имам предвид Фотошоп), защото те показват силно субективна гледна точка. За мен това е идеалният вариант за съчетание на различни техники: аналогова техника, сканиране на филма и обработка.

Истинското изкуство е свободно от граници и според мен разкрива – без значение дали е обект, явление или подсъзнанието на самия автор. То разкрива гледни точки и дава поле за размисъл…

Като говорим за граници в изкуството – какво мислиш за границите между и в самите хора?

Това е много тежка тема. Според мен, фактът, че хората поставят себе си и всичко около тях в граници, определени от собствените им правила и принципи, е голям проблем на цялото общество. В по-тежките му форми се превръща в тесногръдие, невежество и хабене на живота, защото най-голямата грешка, която човек може да допусне, е да се САМОограничава.

При мен също има фактори, които ме ограничават – вътрешно и външно, което е съвсем нормално. Но аз се опитвам да се боря срещу тях. За мен това е смисълът на съществуването. Не мисля, че бих достигнала до етап, в който няма да има какво да преодолявам.

Смяташ ли, че в България съществува псевдо-арт среда?

Да, но не това ми се набива на очи. Повече ми прави впечатление, че има ужасно много талантливи хора, които не използват потенциала си.

Какво е талантът за теб?

Талантът не е нещо, което може да бъде “усвоено”. Според мен, той подлежи на развитие и би могъл да достигне големи висоти, но се нуждае от постоянна провокация.