Public Republic

Интервю на Десислава Георгиева с издателя Фолкер Дитрих

Превод от немски език: Антония Димитрова

Фолкер Дитрих е роден през 1951 г. във Флеещед, близо до Хамбург. След дейността си като спендиторски търговец и специалист по икономика и организация на производството той работи като учител, а по-късно като журналист и писател.

През 1990 г. създава издателство „Дитрих”, което от 6 години е със седалище Берлин. След дебюта на „Операция Тексел”, издадена 1990-1996 г., през 1999 г. излиза вторият му роман „Далечно докосване”.

Радиопредаванията „На кого принадлежи родния дом в Кемниц? – Една еврейско-националсоциалистическа борба за имоти” , „Въстанието на грузинците – спомени за кървавата битка на о. Тексел (1945 г.)”, „Ние не живеем, ние съществуваме – импресии от Грузия (1998 г.)” и описанието на оцелелите от Холокост Герхард Дурлахер и Ладислаус Жюч представят само една малка част от неговата работа за радиостанции като Deutschlandfunk, DeutschlandRadio, WDR, NDR, MDR или Hessischer Rundfunk.

Фолкер Дитрих оставя следи и във филмовия бранш с документалния филм „Нощта на грузинците – спомен за забравени масови убийства”, както и с филмовия портрет „Няма живот, наподобяващ моя – художникът Луц Фоигтман” (Кемниц, 1997 г.).

Световната икономическа криза достигна ли и издателския бранш? Или хората именно в такива периоди се „спасяват” в превъзходно разказани паралелни светове?

Не мога да отсъдя дали икономическата криза или хубавото време от 1 април 2009 г. насам е причината, оборотът в последните два месеца драстично и застрашително за нас да намалява.

Създалата се ситуация определено не се дължи на книгите, които издаваме, защото близки, независими издателства в момента имат същите наблюдения върху пазара. Политиката на браншовите съветници до голяма степен определя тези обстоятелства, защото те съветват търговците на книги да работят най-много с 25 издателства в асортимента им.

Качеството също почти вече няма значение за закупуването на една книга, а по-скоро скоростта, с която рязко се променя даден продукт. Когато нашите книги едва три месеца след издаването им, а понякога и по-късно, биват обсъдени, което е нормално, търговците сортират тези книги като „непродаваеми”, защото тяхната компютърна програма ги определя като такива.

Стига се до там, че например в петък се връщат 30 бройки от дадена книга, а в понеделник се прави нова поръчка на същата книга. Това е една разрушителна покупателна политика особено за малките издателства.

Какво представлява за Вас един добър ръкопис?

Трябва да има интересна тема, която по възможност да е обвързана с обществената действителност, и разбира се, трябва да е написан на издържан езиков стил.

Най-добрите книги за мен са тези, чрез които аз лично за себе си откривам нещо ново. Тези книги трябва да завладяват не само мен, но да могат да достигнат до една широка аудитория от читатели.

Промени ли се Вашата читателска аудитория с течение на времето?

Читателите се менят със съдържанието на книгите. Една книга за болестта булимия заинтересува главно млади жени. Специализираната литература на музикална и театрално-историческа тематика се харесва на по-възрастната публика. Вечните романи на Едгар Хилзенрат кореспондират главно с млади читатели.

На пазара на книги има възможност за директен контакт с клиентите. По-голямата част от тях са възрастни и сред тях преобладаващи със сигурност са жените.

Как и кога открихте българската литература за Вас и Вашето издателство?

За първи път узнах за обществената реалност в България преди и след Промяната от романа „Имигрантката” на Румен М. Еверт. Роман, от който научих много. Написан е от перспективата на млада жена, която живее нелегално във Виена като бедна бежанка. Именно тази книга събуди интереса ми към българската култура. От тогава ми се иска да посетя България не като страна, която ми е на път за Турция, както направих преди.

Според Вас има ли нещо необикновено/различно в българската литература?

Това ще установя, когато прочета още български книги.

Вашето издателство възнамерява ли да публикува и други автори от Югоизточна Европа?

Замислял съм се над това. Но смятам, че е въпрос на финансиране, защото ние сме малко независимо издателство, което за половин година трябва да продаде средно по 3000 книги от едно заглавие, за да може самата книга да има възвръщаемост от създаването си.

Към себестойността й се прибавят и разходите за превод, които допълнително оскъпяват продукта. Първо трябва да се събуди интересът към българска литература, така че да можем да не изхождаме от това, че целим толкова висок оборот, колкото е нужно, за да не регистрираме загуби.

Как избрахте Берлин за седалище на издателството, а не Кьолн?

По чисто лични причини. Други причини един жител на Кьолн не би и акцептирал. Като извинение се допуска по принцип само нещо значително като любовта за да накараш жителка или жител на Кьолн одобрително да кимне с глава.

Като погледнете назад коя е абсолютната връхна точка във вашата кариера на издател?

Когато Едгар Хилзенрат ме попита дали бих искал да издам нещо негово. Един автор, с когото още преди да се запозная лично, вече се възхищавах на негови романи… Не можех да повярвам, когато чух, че издателство „Пипер” ми предлага работа с писател от световен ранг, защото неговите книги вече не постигат оборота, предлаган от монополистичното издателско дружество.

Със същата стойност за мен бе и издаването на книгата „Специален щаб музика – организиран грабеж в Западна Европа” на холандския музикален учен Вилем де Врийс, която гръмна като бомба в Германия, защото много видни немски професори по музика бяха посочени като дейни плагиати в Париж, Амстердам и Брюксел. Книгата бе обсъдена над сто пъти и за кратко време се наложи като достоверна.

Не бива да се забравя книгата, с която издателство „Дитрих” се прочу през 1994 г. „Нощ над Бейрут” от Фрийделинд Вагнер, племенница на Рихард Вагнер. В произведението си тя описва как Адолф Хитлер пристига в Бейрут. Всичко, разказано от перспективата на наблюдаващ през ключалка. Книгата се издава за първи път в Ню Йорк преди 50 години и се продаваше на много високи цени в антикварните магазини.

При това през нощта бях избран за музикален издател и продадох за много кратко време почти 10 000 книги.

Можете ли да си представите да упражнявате друга професия? Коя професия би била Вашият „втори избор”?

Бил съм спендиторски търговец, учител и журналист. Правил съм радиопредавания и заснех един документален филм. Написах два романа. Отдавна желая да съчетая професиите: издател, журналист и писател.

Имате ли любима книга? Коя книга според Вас непременно си заслужава да се прочете?

„Разбунтуваният човек” на Албер Камю.

За какво бихте писали в следващия си роман?

За един независим наемател, който има икономически затруднения и е попаднал в екзистенциална криза. Психическото и икономическото влияние на социалния упадък върху главния герой, жена му, неговите деца и взаимоотношенията му с неговите приятели.

Догодина празнувате 20-годишен юбилей от създаването на издателството. Какво си пожелавате в бъдеще? Какви са Вашите мечти и представи?

Пожелавам си издателството да има такъв успех с някои книги, че да натрупа финансов резерв за поне пет години, за да можем да издаваме добри книги на спокойствие, без икономически натиск. Така ще можем да рискуваме и например на започнем да издаваме нови български автори. Така ще построим мост между Германия и България.