Public Republic Art Studio

Из “Естествен роман” – VIII

29 декември, 2009 от · Няма коментари

Георги Господинов

portret
Снимка: Tiago Rïbeiro

8.

Sub rosa dictum.

Бременна съм, каза жена ми в онази вечер. Нищо повече. Киното и литературата предлагат два варианта за реагиране в такива случаи:

а/ Мъжът е изненадан, но щастлив. Гледа глуповато, отива при нея и я обгръща с ръце. Внимателно, да не нарани бебето. Не знае, че то още е шепа клетки. Понякога слага ухо на корема, е, рано му е да рита. В близък план очите на жената, дълбоки и влажни, вече майчински.

б/ Мъжът е неприятно изненадан. От началото на романа нещо в него ни е отблъсквало и точно сега в момента на узнаването цялото му лицемерие избива като червена лентичка върху тест за бременност. Зле прикрива раздразнението си, не желае това дете, лъгал е тази жена. В близък план очите на жената.

И така, Ема се прибра в къщи, седна срещу мен, без да се съблича, и просто каза “бременна съм”. Нямаше нужда да уточнява от кого. Не бяхме спали заедно близо половин година. Тя само каза “бременна съм” и с това ликвидира горните два варианта. Нямах реакция. Не си спомням да съм чел за подобна ситуация.

Да научиш, че жена ти е бременна от друг се случва веднъж в живота, не, веднъж на няколко живота. Скачаш, псуваш, обръщаш масата, чупиш любимата ваза. Моментът трябва да се използва. Навън трещят мълнии. Идва буря. Не може светът да остане безразличен. Нищо подобно.

Опитах се много бавно да запаля цигара. Не знаех какво да кажа. Жена ми сякаш се стресна от мълчанието ми и изтърси, че са й го показали на видеозон, мъничко, сантиметър и половина.

Не знам какво да кажа, признах си. Учудих се, че не изпитвам никаква омраза, никаква ревност. Как да реагираш на немислимото. Какво да направиш.
Каза, че иска да запази детето и мен.
Останах при Ема още два месеца.
Детето порасна между седем и десет сантиметра.
Всеки ден мислено се разделях с нея, с котките, със стаята си.
Два месеца, в които никой не вземаше решение.
С всеки изминат ден жена ти се превръща пред очите ти в майка, а ти не можеш да бъдеш бащата.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай