Public Republic Art Studio

Шоуто на истината

30 ноември, 2009 от · 5 Коментара

Петър Краевски

Show
Снимка: -just-jen-

Тъмна зала. Нискочестотен звук с нарастваща сила. От мрака се прокрадва електронен ритъм, провокиращ неясен съспенс. Децибелите се уплътняват, придобиват обем, стигат до кресчендо.

Внезапни барабани кулминират във взрив от светлинни ефекти. Мощни прожектори стоварват няколко мега-лукса върху сцена с цвят на лила. Там, в центъра, е водещият, облечен в костюм на погребален агент.

Близък план. По лицето му пробягва нервна тръпка. Гледа напрегнато. Присвива очи. Повдига лява вежда ала Джони Браво. И отваря уста:

- Уважаеми зрители, започва нашето уникално, неподражаемо и високо рейтингово шоу „Цената на истината”! Единственото предаване, в което може да спечелите един милион лева, ако отговаряте на моите въпроси. Но само и единствено, ако не лъжете. Истината, истината и само истината – тоталната истина! В студиото е нашият участник Неделчо Попнеделев от Неделино. Той е тук по свое собствено желание. Така ли е, Неделчо?
- Да! – отвръща гърчав тип, свит на хармоника, очевидно смазан от живота; ако живееше в Русия по времето на Гогол, той неизбежно щеше да се казва Акакий Акакиевич – най-смачканото име в империята, и да се гуши в шинел. – След петата ракия реших и аз да участвам във вашето шоу!
- Страхотно, чудесно, прекрасно, невероятно, наздраве, аплодисменти! -задъхва се водещият върху фон от френетични възгласи на фенове, ръкопляскащи срещу пет лева на час. – Неделчо, за да спечелите един милион лева, вие трябва да отговорите на моите въпроси. Не забравяйте, че сме проверили отговорите с детектора на лъжата. Готов ли сте за това изпитание?
- Да! Целия съм уши.
- Настина, вие сте като глухарче, което се ослушва, хахаха, ама че смешно, нали уважаема публика?

В залата прихва непринуден смях, пуснат от режисьорската апаратна. Водещият обира веселото си изражение, изостря поглед и го забива в Неделчовото междувеждие, за да открие че то просто липсва:

- Ето го и първият въпрос. Неделчо, вие глупав ли сте?
- Да. Глупав съм. Много съм тъп. От малък съм си такъв. След това нещата се задълбочиха. И ето ме при вас.

Гонг. На огромен екран се изписва: „Истина!”

- Това е истина! – изписква водещият като настъпан пинчер. – Вие отговорихте правилно на първия въпрос! Аплодисменти!

Зрителите в залата пляскат отривисто, печелят първия си лев. Водещият вдига показалец:

- Втори въпрос. Вярно ли е, че сте перверзен тип и правите секс с всичко, което мърда, включително и с детско влакче, с чиято помощ сте открили задника си като ерогенна зона?

Стъписване. Въпросът отеква като изстрел. Ехото опашато се изнизва през вентилационната система. Разстреляна в упор, в залата се тръшва болезнена тишина. Чува се дори бръжденето на френелите по тавана…

- Да! – отвръща накрая Попнеделев. – Влаковете са голямата ми любов. Особено по-дългите.

Гонг. На огромен екран се изписва: „Истина!”

- Това е истина! Аплодисменти! – подскача водещият, излиза от кадър, но режисьорът на пулт бързо го улавя с фартова камера, минаваща наблизо. – Добре се справяте, даже отлично! Трети въпрос. Вярно ли е, че за един милион лева сте готов да заколите майка си с верижен трион?

Залата настръхва. Пет секунди ахкане и охкане.

- Да! – въздъхва Неделчо като спукан акордеон. – Може и с циркуляр. А като бонус ще удуша и баща си с найлонова торбичка от Била.

Гонг. На огромен екран се изписва: „Истина!”

- Това е истина! Браво на вас! Аплодисменти!

Публиката изпада в амок. Тропа с крака. Реве от възторг. Неделчо се сгушва във въображаем шинел от скромност и буди възхита.

- Драги зрители, човекът пред вас заслужава нашето преклонение! Няма по-голяма добродетел от това да си честен. Истината, истината и само истината – тоталната истина!

А на нашите критици ще кажа, че въпросът за влакчето и ерогенната зона вдигна рейтинга ни с трийсет процента! Това са пари, дами и господа. Част от тази сума ще дарим за фонд „Възпитание и културно развитие на младежта” към министерството на културата. Аплодисменти!

Публиката танцува от щастие, чупи пейки, пали завеси, хвърля бомбички. Водещият се възправя от дима и продължава:

- Четвърти въпрос. Неделчо, вашата съпруга Неделя Попнеделева от Неделино е в студиото. Вие имате пет деца. Вярно ли е, че те не са от нея, но тя все още не знае това?

Звуков каш – първите тактове от девета симфония.

- Да! – проплаква Неделчо. – Тя е майка на децата ми, които не са от нея.
Гонг. На огромен екран се изписва: „Истина!”
- Това е истина! Аплодисменти!

Зрителите хвърлят шапки, раздират фанелки, правят опит за мексиканска вълна. Водещият ги обхожда с поглед като че приема парада на победата, стига до първа камера и доверява:

- Драги зрители, съпругата на Неделчо е в студиото и вече е в шок. В мозъка й са нанесени необратими поражения! Екип от спешна помощ я извежда от студиото като междувременно тя успява да подаде молба за развод. Каква драма! Какъв неочакван обрат! Неделчо, след като разбихме вашето семейство, ще се самоубиете ли?
- Да! Ще си тегля куршума. Стига след това да взема наградата.

Гонг. На огромен екран се изписва: „Истина!”

- Това е истина! Аплодисменти! Не-дел-чо! Не-дел-чо!… Неделчо, ето ви пистолет девети калибър, успех!

Затъмнение. Изстрел. Изстрел. Изстрел. Следачи се фиксират върху телата на сцената.

- Уважаеми зрители, Неделчо Попнеделев го направи! Той се гръмна! Нещо повече – Неделчо си тегли не един, не два, а три куршума в главата! Въпреки това мозъкът не е засегнат. Аплодисменти!

Взрив от аплаузи и кратки престрелки в публиката.

- Ето това беше участието на Неделчо Попнеделев от Неделино, който току що пропусна да спечели един милион лева, но затова пък се застреля в главата без опасност за живота. Ех, Неделчо! Ако бяхте умрял, според договора, щяхте да спечелите един милион лева с условието да ги похарчите лично! Какъв пропуск! Какъв малшанс!

Но именно в това е тръпката в „Цената на истината”, нали? Истината струва точно толкова, колкото струвате и самите вие. Умно казано, дано сте го разбрали. Това е всичко за днес, драги зрители.

Гледайте ме и следващия път, ако не са ме прибрали в психодиспансера. Шоуто е за вас, рейтинга е за нас, а парите – за нашите продуценти, пардон – участници! Обичам ви, не мога без вас и прочее баналности, които се казват при закриване на предаване! Не забравяйте да си пиете хапчетата и ракията. Наздраве, наздрависимо и прочее тъй нататъци. Чаооо!

Панорама на безчинстваща публика. Екип в бели престилки гони водещия по сцената. Хващат го, надяват му усмирителна риза.
Финални надписи.

Думи на автора:

- Публикувах тази саркастична пародия в пресата. Пуснах я в интернет. Като апел срещу простащината в медиите. Като вик срещу видиотяването на драгите зрители. Като наивен опит да спра възкресяването на зрелищата от ерата на Римската империя… Още на следващия ден ми се обади продуцентът на телевизионното шоу „Цената на истината”. Не, не искаше да ме съди.

Покани мe за главен сценарист. Добри пари дава. Сумата е с пет нули. Отделно – служебен автомобил. И две асистентки – блондинка и брюнетка. Сериозно обмислям предложението. Ако в някое от следващите предавания чуете въпроса за влакчето и ерогенната зона, значи съм приел. Мислете му.

Първата публикация на текста “Шоуто на истината” е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Хумор

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Виктор // 30 ное, 2009 //

    Браво, Пешо!

  • Selena // 30 ное, 2009 //

    Супер! Дано да има кой да чуе и да се замисли…
    В руската класическа литература на това му казваха “смех сквозь слезы”.
    Благодаря!

  • Мистър Питър // 2 дек, 2009 //

    В предаването “Цената на истината” истината е в лъжата. :)

  • Виктор // 2 дек, 2009 //

    В предаването “Цената на истината” истината е в цената.

  • Мистър Питър // 2 дек, 2009 //

    А цената на истината е колкото струва излъганият /участник или зрител/.

Коментирай