Ина Иванова
Снимка: BigTallGuy
Да отглеждаш коте е като да отглеждаш себе си. Трудно се свиква с някой, който не пада по гръб. После бавно проглеждаш зад здрача на миналото и си казваш, че човек има най-малко единайсет живота, а котката – едва седем.
Поне 10 вече си проиграла – падането от люлката; болезнения шемет на първото влюбване; онова непредпазливо пресичане; един влак в ранната ти младост; две-три земетресения и един брак с летален изход.
И ето – живееш пореден живот с все същите родители и приятели, с горе-долу същия брой зъби и с една котка, прибрана от улицата.
Първо те порази жалостиво вирнатата тъничка рижа опашка. Котето измяука за всеки случай, красноречиво развявайки пред погледа ти изпъкналите си ребърца. Беше почти бебе – с млечно-сини очета и чипоноса муцунка. И след минути вече ядеше в хола ти. Нищо наоколо нямаше значение.
А ти му търсеше име. Познатите митологии не успяха да ти предложат нищо подходящо. Все трагични съдби, а ти не искаш да обременяваш котето с подобна. Но кой пише за безбурно и щастливо съществуване? Къде да откриеш име, подходящо за малкото кълбо косми, което вече спи на дивана ти? И как да го научиш, че домашните ти пантофи не са тоалетна?
Седем дни след любовта от пръв поглед, вече знаеш вкусовете на котката. И тя – твоите. Така че успявате да се дразните взаимно все по-успешно. Тя е ранобудна и игрива. Сутрин се пъха в леглото ти и не мирясва, докато не станеш.
Има гъвкав гръб и остри зъбки. Когато се заиграе, забравя, че това е ръката ти и пуска нокти. Така че над френския маникюр пръстите ти изглеждат като на татуирана индийка. Драскулиците не болят, боли невнимателното й отношение. Ти я наказваш с баня. От шампоана козината й става пръхкава и уханна, но тримесечната вече глезла те гледа кръвнишки и се изблизва до последния косъм. Решила е, че ще мирише на себе си, а не на твоята идея за чиста котка.
Свикваш с претенциите й. Но не и тя – с твоите. Е, поне не е сервилна, успокояваш се, докато търпиш упражненията й по пилотаж между масата и хладилника.
В къщата ти вече има кошничка за сън, котешка тоалетна и половин дузина купички. Всичките ти книги и дискове са прибрани – за да не ги докопа. Вечер я чешеш пред телевизора, докато не й омръзне. И се сещаш за дългите си егоистични периоди, които сега изкупуваш.
Всъщност тя те обича. Макар да не знае името ти. Макар да ти се умилква само по времето за ядене. Макар че очите й са хищно-зелени и че е в котешкия си пубертет.
Обича те, въпреки че сутрин си ужасно мързелива. Че пиеш кафе преди да си й направила закуска. Че ходиш на работа и я галиш само вечер. Че имаш куп шумни приятели, които искат да я докопат с миришещи на цигари пръсти. Че я къпеш – това май е най-ужасното.
Обича всичките ти човешки недостатъци и търпеливо отглежда котешките ти достойнства. Един ден ще станеш самостоятелна, гъвкава и ще заобичаш рибата.
Ще се научиш да си вадиш ноктите, когато ти решиш. Ще се превърнеш в гальовна хищница. Ще спреш да правиш компромиси и ще умееш да обръщаш гръб с достойнство. Ще тренираш падане на два крака и ще го овладееш до съвършенство. Ще ловуваш грациозно и без жал.
Кой знае, може дори да прогледнеш в тъмното?
8 Kоментара за сега ↓
Mia2442 // 29 ное, 2009 //
Хей, адски готин разказ!:)Светло и сладко чувство за хумор и …мъдър финал!Усмихна ме!
Ina Ivanova // 29 ное, 2009 //
“Светло и сладко” много ме радва – нали точно от този вкус има нужда денят ни?
Selena // 29 ное, 2009 //
Страхотно! Досега не бях чела толкова проникновен разказ за “човешките недостатъци” и “котешките достойнства”. Благодарности за доставеното удоволствие! И пожелания за нови творчески находки!
Лора // 29 ное, 2009 //
Чудесни и много верни наблюдения! Да живеят наште мяукащи приятели и учители, котараците и котарачките!
РумянанямуР // 29 ное, 2009 //
Хе-хе … страхотно е!
Вярно е!
Аз съм голяма котколюбителка!
Всичко е точно така, както е описано.
Мила // 30 ное, 2009 //
Много пухкаво и нежно, с едва загатнати нокти и с послание. Браво!
Jane // 3 дек, 2009 //
Арчибалд // 3 дек, 2009 //
Точно така е, мила Ина. Прекрасно си ни разбрала нас, котките.
Сър Арчибалд Паркър Първи.
Коментирай