Public Republic Art Studio

Човекът зад твореца – Радослав Парушев

26 ноември, 2009 от · 1 Коментар

Интервю на Мая Коларова с писателя Радослав Парушев

Radoslav_Parushev
Снимка: Личен архив

За какво мечтаеше Радослав, когато беше на десет години?

Като бях на десет години много обичах животните и исках да се занимавам със зоология. Исках да се занимавам със зоология и по-конкретно с хидробиология. Интересуваха ме живите организми във водните басейни. Този интерес продължи докъм 12-годишна възраст и никога повече не съм се интересувал от никакви животни, освен от кучета. Но тогава исках да стана хидробиолог.

Основно исках да стана художник-аниматор, след това космонавт, след това хидробиолог. И след това от 12 до 20-годишна възраст исках да стана историк. Това е най-трайният ми интерес, историята е най-дългият ми интерес. По-специално древна и средновековна история, включително българска. Обаче, нà, не станах нито едно от нещата, които исках да стана.

Кои от мечтите изпълни?

Това е много добър въпрос! Благодаря за въпроса! Мисля, че хората трябва по-често да си го задават. Аз лично съм изненадан в момента от това, което ме питаш, и мисля, че всеки човек трябва да бъде питан това. По начина, по който ги изброих, ми иде да кажа „никоя”. Никоя от мечтите си не изпълних, освен една постоянна мечта, която имах като дете и после в пубертета особено се засили – исках хората да ме обичат и да ме харесват. Това ми се сбъдна.

За какво мечтае Радослав Парушев днес?

Сега също имам мечта – искам да стана добър писател. И ми остават още десетина години, примерно, за работа… Всеки ден се занимавам с тази мечта.

Как съжителстват адвокатът и писателят в теб?

Какво трябва да работи писателят? Миньор ли? А ако бях терорист?
Няма никакво противоречие, защото „адвокат” е занаят и средство за набавяне на препитание, докато „писател” е състояние на човека, на личността, на духа. Писател си през цялото време, а иначе може да работиш като адвокат, като зъболекар, като космонавт, като терорист…

Как реши да станеш адвокат? Защо точно право?

Аз бях приет право и журналистика. Бях на 20 години и Софийският университет беше по-близо от Журналистическия факултет до Мусагеница. Като слезеш от автобус 280 спираш направо пред университета. Денят, в който трябваше да се запиша, слязох на Софийския университет и печеше едно слънце и просто реших, че не мога да стигна до Журналистическия факултет…

И това е единствената причина?

Много силно слънце… Просто беше 41 градуса на сянка и не ми се ходеше по жегата и влязох в университета и той един хладен, едни коридори и така…

А съжаляваш ли?

Не, не, защото в момента имам възможност да съм независим. Материално независим. Работя за себе си и никога повече до края на живота си няма да работя за друг. И не желая да получавам заплата до края на живота си. Което с журналистиката е много по-трудно… Пак е възможно, но е много по-трудно. А и двамата ми родители са журналисти и исках да направя нещо различно в семейството.

Кои са „Десетте Парушеви заповеди”? Основните принципи, които те ръководят.

Те са много на брой!

Да обичаш хората.

Да обичаш Бог.

Да не предаваш приятелите си.

Да не изневеряваш на партньора си.

Нетърпимост към посредствеността.

Съумяваш ли никогаданебъдешнещастен?

(Смее се) Не! Човек трябва да прави това, което проповядва. Само че, много често знаем истината за нещата, но не я прилагаме на практика. Знаем, че не е хубаво да ни е страх или да мразим, обаче всеки ден ни е страх от нещо и почти всеки ден мразим някого. По същия начин – знам, че тайната на вечното щастие е човек никога да не е нещастен, но чат-пат ми се случва – един-два пъти в месеца за по пет-десет минути да съм нещастен.

    Радослав Парушев в години:
    1975 – Радослав Парушев е роден в София.
    2000 – Парушев завършва юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
    2002 – става член на Софийска адвокатска колегия, като от тогава работи като адвокат в областта на защитата на интелектуалната собственост и на правната уредба на телекомуникациите и новите технологии.
    2001 – печели конкурса на списание “Егоист” “Бъди писател”.
    2003 – Парушев печели националния конкурс за къс разказ “Рашко Сугарев”. Списание “Егоист” (бр. 73) обявява Парушев за “най-добрия писател на своето поколение” (без автора да е издал все още книга). Печели участие в съвместния българо-британски литературен фестивал, провеждан от Британския съвет в София. Но след като се запознава отблизо с “демагогията и с ретроградните подходи” (определението е на Парушев) на организаторите, отказва участието си във фестивала, както и полагащата му се паричната награда.
    2004 – издателство “Жанет – 45” от Пловдив издава първата книга на Парушев – сборникът с разкази “Никоганебъдинещастен”. Тома Марков, Богдан Русев, Парушев и други млади автори създават неформалния литературен клуб “Бърза литература”.
    2005 – “Жанет – 45” издава романа му “Преследване”.
    2007 – издателство „Сиела” публикува сборника с разкази „Project Gigamono”.
    2009 – „Сиела” издава романа „Project Dostoevski”.

Radoslav_Parushev_&_Maya_Kolarova
Снимка: Неда Грозева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • http://mozilla.org // 24 сеп, 2017 //

    Proρerly like Mօmmy stated, once we lovе eeach other and lovе
    thе world that Јesus died for, that?s a type of worship.

    Once we take into consideration God and listten to the sermon or in Sunday School, that?s a
    means of wߋrshipping becauѕe we are studying how great God
    іs and He likes that. Or aftеr we sit aroսnd and tell each otheг what tһе beѕt things about God are.

    Yoou underѕtand hhow much you want listening to people say how smart oг cute you boys are?
    Well God likes oncе wee talk together about hoԝ nice he is.?
    Daddy answereԀ.

Коментирай