Public Republic Art Studio

Морис Метерлинк: “Добър ден, госпожо Нощ!”

28 ноември, 2009 от · Няма коментари

Маргарита Друмева

Морис Метерлинк /29.08.1862 – 6.05.1949г./ – Нобелов лауреат за литература през 1911г.

Maurice Maeterlinck

„Добър ден, госпожо Нощ! – покланя се Тилтил на облечената в дълга черна рокля владетелка на Тъмнината в нейния дворец, с под от черен мрамор, сред колони от черно дърво и злато. – Дойдох да търся Синята птица. Знаете ли къде е тя?”…

Синята птица на радостта и щастието… А вие знаете ли къде е тя?…

Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк е роден в град Гент, Белгия на 29.08.1862г. в заможно фламандско семейство. Баща му Полидор е нотариус, майка му Матилда – дъщеря на юрист. Вкъщи говорят на френски, затова не е чудно, че всички произведения на бъдещия нобелист са написани на този език.

На 12 годишна възраст родителите му го изпращат в Йезуитския колеж в Сент-Барб (1874г). Морис пише първите си стихове и кратки романи още в ученическа възраст, но унищожава ръкописите си и до наши дни са достигнали само фрагменти. Интересува се от френските романтици, но в колежа не се гледа с добро око на подобни увлечения.

Единствените разрешени теми, по които може да се пише и разсъждава там, са свързани с религията. Навярно поради това цял живот Метерлинк ще бъде съпътстван с бунт към Католическата църква и организираната религия изобщо.

Първото му стихотворение е публикувано през 1883г. в списание «Jeune Belgique». Верен на семейните традиции, Морис Метерлинк завършва право в Гентския университет през 1885г., след което заминава за Париж да усъвършенства правните си познания.

В Париж Метерлинк попада в средите на поетите-символисти Стефан Маларме и Огюст Вилие дьо л`Ил-Адам. Посъветван от писателя-декадент Жорис Карл Гюисман, чете книгата на фламандския мистик от ХІV в. Ян ван Раусбрук “Украшение на духовния брак”, която превежда на френски език (1891). Дали е усъвършенствал правните си познания не е ясно, но шестте месеца, прекарани в Париж, откриват пред него необятни литературни хоризонти.

Завръща се в Гент и работи като юрист, но продължава да пише и през 1886г. в парижкия месечник “Плеяда” (“La Pleiade“) е отпечатана новелата му “Убийството на невинните” (“Le Massacre des innocents“). През 1889г. излиза от печат поетическият сборник „Оранжерии” (”Serres chaudes”), а първата му пиеса-приказка “Принцеса Мален” („La Princesse Maleine”,1889) получава възторжени аплодисменти от знаменития и влиятелен френски критик Октав Мирбо. Той пише обширна статия във „Фигаро”, където казва, че “Принцеса Мален” е шедьовър, а автора й сравнява с Шекспир. От този момент Метерлинк се посвещава изцяло на литературата, изоставяйки завинаги юридическата кариера.

Следват символическите пиеси „Натрапницата“(„L’Intruse”, 1890), „Слепците“ („Les Aveugles,1890), “Седемте принцеси” (“Les Sept Princesses“, 1891 г.) и „Пелеас и Мелизанда“ („Pelléas et Mélisande“, 1892). „Натрапницата” е драма, лишена от действие, в която Метерлинк разсъждава за смъртта и самотата. Група слепци, изгубени в тъмната гора, символизират смъртта в „Слепците”. Принцът в „Седемте принцеси” събужда от смъртен сън шест принцеси, но не успява да спаси седмата, която е неговата любима.

“Пелеас и Мелисанда” е символическа драма за двама влюбени, които търсят идеалната любов и унищожават сами себе си в желанието за съвършенство. По нея Клод Дебюси пише опера през 1902г.

Критиката определя тези пиеси като „драматургия на мълчанието, намеците и недомлъвките”. Стилът е стегнат, героите говорят малко и през цялото време витае атмосфера на тайнственост, характерна за приказките. Това са пиеси за човешката неудовлетвореност в търсене на щастието и любовта, които не могат да се намерят в ежедневието.

Критикът Ветина Кнап пише, че Метерлинк се обръща често към приказния жанр, защото приказката е “най-дълбокият и най-простият израз на колективното съзнание, тя е призив към човешките чувства”.

Метерлинк е страстен почитател на Шопенхауер и под негово влияние счита, че човек е безсилен срещу силите на съдбата. Затова пише серия от пиеси за марионетки – те са по-подходящи от живите артисти за изразяване на идеята, че човек е напълно контролиран от съдбата, както куклата на конци се движи според движенията на кукловода.

През 1894 г. Метерлинк пише три пиеси за марионетки: „Аладина и Паломид” (“Аlladine et Palomides“), “Вътре” (“Interieur“) и “Смъртта на Тентажил” (“La Mort de Tintagiles“). Към кукления театър драматургът се обръща, защото за разлика от живите актьори куклите могат да играят символи.

Връзката му с актрисата и певицата Жоржет Льоблан не получава одобрението на неговите родители, поради което двамата се преместват в Париж. В Гент пиесите му са станали обект на насмешки, още повече, че Католическата църква отказва да даде развод на Жоржет с нейния испански съпруг. Въпреки това през следващите 23 години тя е непрестанна спътница на Морис Метерлинк и оказва голямо влияние върху творчеството му.

Освен, че играе главните роли (обикновено на властни жени) в неговите пиеси “Аглавена и Селизета” (“Aglavaine et Sélysette“, 1896), “Ариана и Синята брада” (“Ariane et Barbe-Bleue“, 1901), “Мона Вана” (“Monna Vanna“, 1902) и “Жоазел” (“Joyzelle“, 1903), тя е негова секретарка и импресарио. Бетина Кнап, биограф на Метерлинк, пише, че тези пиеси са по-традиционни и по-слаби в сравнение с пиесите-приказки и пиесите за марионетки. Мистиката и метафизиката продължават да присъстват в произведенията му, макар авторът бавно да преминава от символизма към по-екзистенциален стил.

Освен пиеси, бъдещият нобелов лауреат пише стихове („12 песни”,1896, „15 песни”, 1900), метафизически есета и трактати, които влизат в сборниците “Съкровището на смирените” (“Le Trésor des humbles“, 1896), “Мъдрост и съдба” (“La Sagesse et la destinee“, 1898) и “Животът на пчелите” (“La Vie des abeilles”, 1901), където авторът прави аналогия между активността на пчелите и човешкото поведение. През същата година излиза от печат пиесата „Сестрите Беатриче” („Soeur Béatrice”). „Чудото на св.Антоний” („Le Miracle de saint Antoine”) излиза през 1903г. и получава наградата на белгийското правителство за драматична литература (1903г).

През 1906г. Метерлинк и Льоблан се преместват в Грас. Много време той прекарва в размишления и самотно бродене сред природата. Поради настанилата се студенина в отношенията му с Льоблан, той изпада в депресия, която лекарите по-късно диагностицират като неврастения. В Бенедектинството абатство в Нормандия Льоблан често се разхожда в дрехи на игуменка, а Метерлинк обикаля къщата с ролкови кънки. Тогава пише есето „Интелигентността на цветята” (“The Intelligence of Flowers“,1906), в което изразява защита на социалистическите идеи и дарява пари на работнически синдикати и социалистически групи.

През 1908г. Станиславски поставя може би най-известната пиеса на Метерлинк „Синята птица” (“L’Oiseau bleu“) в Московския художествен театър. Така започва нейното триумфално шествие по сцените в Лондон, Ню Йорк, Париж. В нея авторът се връща към познатия приказен символизъм от 90-те години.

Морис Метерлинк пише пиесата „Мария Магдалена” („Mary Magdalene”,1910), в която главната роля отново играе Льоблан. С изключение на „Синята птица”, критиката не приема възторжено последните му пиеси и счита, че Льоблан вече не е вдъхновение за големия драматург. Самият Метерлинк усеща как губи личния си живот.

Страданието от смъртта на майка му през 1910г. прибавя нови черни оттенъци в неговата дълго продължила депресия. Единственото светло нещо в живота му през тази година е срещата му с 18-годишната актриса Рьоне Даон по време на репетиции на „Синята птица”.

1911 година носи на Морис Метерлинк Нобеловата награда за литература: „За многостранната му литературна дейност, особено за драматическите му произведения, характеризиращи се с богатство на въображението и поетическа фантазия”.

В своята реч С.Д.Вирсен, член на Шведската академия обръща особено внимание на пиесата „Аглавена и Селизета” („Aglavaine et Sélysette”, 1896), за която счита, че не е оценена достатъчно. Метерлинк не присъства на церемонията поради заболяване, ето защо връчват наградата на белгийския посланик в Швеция. Скоро след това Френската академия предлага на Нобеловия лауреат да стане неин член, но той отказва, тъй като при това положение трябва да се откаже от белгийското си гражданство.

След 1913г. по време на стачка нобеловият лауреат застава открито на страната на белгийските синдикати срещу Католическата църква. Есетата му са изпълнени с мистицизъм и открит протест заради „погрешното тълкувание на вселенската история”, което е причина през януари 1914г. неговата opera omnia да бъде вписана в списъка на забранените от Римокатолическата църква произведения.

По време на Първата световна война, когато Германия напада Белгия през 1914г., Метерлинк прави постъпки да се присъедини към белгийската гражданска гвардия, но му е отказано заради възрастта му. Тогава чете пропагандни лекции в Европа и САЩ, възхвалява храбростта на белгийците и стоварва цалата вина за войната върху германците.

Двамата с Льоблан купуват вила близо до Ница, където той рекарва следващите 10 години от живота си. Там пише „Кметът на Стилмонд” („Le Bourgmestre de Stilmonde“, 1919) – „великата военна игра”, както казват за това произведение американците, и продължението на „Синята птица” – пиесата „Годежът” (“L’Hôte inconnu“, 1918), където героинята очевидно не е властната Льоблан. След войната двамата окончателно се разделят.

През февруари 1919г. Метерлинк сключва брак с Рьоне Даон, която ражда мъртво дете през 1925г. Университетът в Глазгоу удостоява Нобеловия лауреат с почетна докторска степен през 1920г. През същата година писателят е награден и с белгийския Голям кръст на ордена на Леополд.

Следва покана от Самюел Голдуин в САЩ, който желае да продуцира филмови сценарии на Метерлинк. Нито един от тях обаче Голдуин не използва – след като прочита първите няколко страници от сценария, изхвръква от офиса си с думите: „Боже мой! Героят е пчела!”

Всъщност Метерлинк пише 3 философски есета: „Животът на пчелите” („La Vie des Abeilles”, 1901), „Животът на термитите” („La Vie des Termites”, 1926) и „Животът на мравките” („La Vie des Fourmis”, 1930), в които писателят прави аналогии между човешкия свят и природата. И в трите присъства иносказателната му присъда над комунизма и тоталитаризма, превръщащи хората в термити – добре организирани, но тъпи същества.

Любопитен факт е, че Метерлинк е обвинен в плагиатство след като публикува „Животът на термитите” през 1926г. Книга с аналогично съдържание излиза под името „Душата на белите мравки”, написана от южноафриканския поет и учен Евгений Маре.

Професорът по биология от Лондонския университет Дейвид Байнъл нарича това „класически пример за академично плагиатство”. Подкрепен от някои свои националистически настроени приятели, Маре се опитва да повдигне международен съдебен процес, но Метерлинк отхвърля обвиненията. На този скандал се приписва по-късно причината за самоубийството на Маре.

Други философски трактати от този период влизат в сборниците “Животът на пространството” (“La Vie de l’espace“, 1928), “Голямата феерия” (“La Grande feerie“, 1929) и “Великият закон” (“La Grande Loi“, 1933). Неговите пиеси след 1920г. получават малко внимание от страна на критиката, която счита, че те не са съвсем в унисон с времето си. В периода от 1927 до 1942г. излизат дванадесет тома с негови съчинения.

„Всеки прогресивен дух се противопоставя на хилядите посредствени умове, посочени да пазят миналото”.
Морис Метерлинк

През 1930г. Метерлинк купува замък в Ница и го именува Orlamonde – име, което може да се намери в поетичния сборник „15 песни” („Quinze Chansons”) – преиздадената книга „12 песни” („Douze chansons”,1900). Белгийският крал Алберт І удостоява драматурга с титлата „граф” през 1932г.

В навечерието на Втората световна война през 1939г. Метерлинк заминава за Португалия под покровителството на Антониу Салазара. Тогава получава португалския орден Меча на св.Яков. Когато става очевидно, че и Португалия не е безопасно място за него, той заминава с Рьоне Даон в САЩ, където живее до края на войната.

Според New York Times Метерлинк пристига в САЩ през 1940г. от Лисабон. На страниците на вестника писателят споделя, че германците винаги са го считали за враг поради пиесата му „Кметът на Стилмонд”, в която се говори за немската окупация на Белгия през 1918г.

Връща се в Ница, в своя „Пчелник” през 1947г. На следващата година Френската академия му присъжда Медал за френски език. На 6 май 1949г. получава сърдечен пристъп и умира в Ница. Поради бунта му към организираната религия и католическата църква, не е погребан според църковния обред и на погребението му не присъства свещеник.

Морис Метерлинк се счита за един от основателите на театъра на абсурда, произведенията му са оказали особено влияние върху пиесите на Самуел Бекет. Той е сравнен и поставен на един и същи пиедестал с Толстой и Ибсен. Въпреки че пиесата се пише, за да бъде изиграна на сцената, много хора четат „Синята птица” вкъщи, като чисто литерурно произведение.

Писателят има огромна популярност сред литературните среди в България в началото на 20в. Още през 1899г. Ив.Андрейчин превежда пиесата „Interieur” и я публикува в сп.”Мисъл”. Пак там през 1905г. са отпечатани преводи на стиховете му от Яворов, както и пиесата „Слепците”. Гео Милев също превежда някои стихове на Метерлинк в библиотека „Везни”.

Днес по цял свят поставят неговите пиеси, които служат и като основа на много киносценарии. Елизабет Тейлър например се снима в първия американо-съветски филм „Синята птица”. В България тази пиеса е поставяна в Народния театър, Мариус Куркински я режисира също – в търсене на щастието, което носи Синята птица на малки и големи.

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай