Димитър Ангелов
Снимка: Fábio Pires & Tiago Miranda
Докато препрочитах едно есе, озаглавено “Още веднъж за необходимостта да бъдем любезни с бебетата в обществения транспорт”, някакъв неприятно ентусиазран глас отново ме разсея:
- Когато пораснеш ще станеш учен, нали?
- Да… – потвърди то с тази толкова наивна сричка.
- И ще създадеш нова теория за елементарните частици?
- Да – каза то щастливо и усмихнато, както е естествено и обичайно при връчване на нобеловата награда.
- Откъде знае едно бебе какво е наука? – намесих се аз, защото все пак автобусът е публично място.
- Той не знае, но иска. А когато човек иска, няма значение дали разбира, знае или не знае.
- А откъде знаете, че той, всъщност още не е “той”, а едно бебе, как то знае, че иска?
- Той иска всичко, което не знае, нито познава. Сега е време да иска каквото и да било с радост в сърцето си, непознаващо тревогата и всички онези безименни, но постоянно присъстващи неща.
- Вие наричате това “сърце”? Тo е просто орган, още не съдържа нищо. През него всичко минава и заминава, и не остава нищо.
- Точно такова е здравото сърце.
- Извинявайте, но няма нищо подобно – възразих. – Усещам някаква болка тук – казах и се хванах за сърцето.
- Какво искате да Ви кажа – заключи най-естествено той и повдигна рамене.
- Не искам нищо освен спокойствие.
- Драги господине, човек е спокоен, само когато някой друг иска вместо него – добави той и отново се обърна към бебето: – Когато пораснеш…
- Това бебе няма да порасне. Защото когато някой стане учен, престава да расте. Започва да се смалява, смалява, докато се превърне на прах, на нищо, на някакъв спомен. А Вие, господине, вече въведохте в ума му зародиша на науката. Заразата.
- Но той не знае… – поколеба се за миг моят непознат.
- Не знае, но иска и когато човек иска, вече нищо не може да се направи. Дори защото вече не зависи от него – заключих, натиснах бутона и тръгнах към вратата.
Нямаше стъпала, нито вратата беше автоматична. Върнах се назад и седнах на дивана.
Превод от португалски: Емилия Кръстева
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
Dimíter Ánguelov
