Public Republic

Интервю на Наталия Николаева с Иво Аръков

Снимка: Николай Николов

Запознах се с Иво Аръков през август 2008 г., когато той участва в представянето на автори на Public Republic на първата арт среща на списанието и в пърформанса на Ясен Василев.

Иво е чаровен, интелигентен, талантлив и естествен. В момента е трети курс актьорско майсторство в НАТФИЗ, вече има две роли на сцената на народния театър “Иван Вазов” – в постановките “Крал Лир” и “Козата, или коя е Силвия” на Явор Гърдев. В момента се снима във филма “Кецове” на режисьора Валери Йорданов.

“Любовта е винаги конкретна, тя има характер и се разпростира безкрайно” – споделя Иво и още “всеки се усеща различен в нея затова твърдя, че тя е уникална и безценна – не мога да не съм с нея”.

Вярвам, че той живее истински и пълноценно в свят, съпътстван от любов към театъра, киното, музиката, литературата, писането на стихове. Моят разговор с Иво също кръжи около конкретните измерения на любовта, свободата и светоусещането на младия актьор.


Снимка: Николай Николов

Защо избра да следваш актьорско майсторство в НАТФИЗ?

Не съм го избирал. По-точно НАТФИЗ избра мен. Аз не бях много наясно с нещата, може да се каже, че изобщо не бях наясно. Когато се подготвях работех в един хотел като барман и представях материалите си пред клиентите. Докарвах си по някой лев отгоре или някой лош поглед, но се оказа от полза за бъдещите ми неорганизирани планове.

След това на консултации, запознаване с преподаватели, конкуренция (както казваше моя бивш преподавател Катя Папазова) и евентуално приемане. От тогава до сега са минали три години.

Снимка: Николай Николов

Кое е най-голямото предизвикателство в следването ти? А в личен план?

Най-голямото предизвикателство е да се опознаеш, както в личен така и в творчески план. Да разбереш, кой си, на кой свят принадлежиш, какви са възможностите ти, какви бариери си поставил с времето, какви са ти били поставени от родители, приятели и всички същества от, които си зависил. Да ги разрушиш и пак да опазиш себе същността си.

Предизвикателства трябва да има, колкото повече толкова по-малко отпуснатост. Не трябва да се оставяме в лежерното и инертно състояние на роден, за да умре. Да си поставяме от високи до по-високи цели и да се амбицираме от тях самите. Напълно подкрепям Аристотел : „Намери си работа, която обичаш…”

Снимка: Николай Николов

Какви роли предпочиташ – в киното или в театъра?

Тази 2009/10 дебютирам и на двете места. Не съм сигурен, а и не би следвало да се интересувам, кое от двете е по за предпочитане.

Имат си своите трудности, удоволствия и характер. Обичам да живея в това, което дишам. Имали сме й пърформанси (с Ясен Василев, Даниана Коева, Мария Петкова, Дария Симеонова) на доста нетрадиционни места, заведения, къщи, стълбища…

Приятно е да имаш публика, на всякакви екстравагантни места, която да разбира какви ги бръщолевиш и защо! Важно е да осигуриш нужната свобода да изразяваш себе си, навсякъде и по всякакъв начин и под каквато и да е форма. =]

Снимка: Николай Николов

Какво измерение на реалния живот придава превъплъщаването ти в различни роли на сцената?

Какво е реалност? Чувствам! Къде е реалност? Виждам! Как е реалност? Чувам! И пак може да се окаже друго! Обичам да обобщавам! За мен й реалността може да е нереалност й нереалността може да бъде обратното.

Ако не можех да чувствам, да виждам и чувам! Как чрез говора си ще разбера, че съм в тази реалност? Във всеобщата реалност ? Мислите са сфера пълна с вакуум, й безкрайна й ограничена! Музиката е едно от тези измерения. Киното/Театъра също. Може и да бъде всичко взето заедно. Може да се е случило, може би не, а може би тепърва ще се случи? Ако съм навсякъде, няма да разсъждавам по един и същ начин.

Способност да се объркваш до крайност и умението да вземеш правилното за теб решение. Реален живот, реални измерения, измеренията в реалния живот!

Снимка: Николай Николов

В едно интервю Петер Хандке казва, че дистанцията му помага да обича истински. Как е това при теб – близост или дистанция е необходима, за да обичаш? Отнася ли се това и към образите, които пресъздаваш?

Съществуват различни видове любов. За мен Любовта е изкуство и, както всичко останало неделима част от мен. Раждам се заради нея, живея заимствайки с нея и умирам с нея. Тя заема най-голямата част от живота ни (за да не кажа цялата), но всичко е любов и всичко е достойно за любовта ни.

И от всяко друго изкуство мисля, че единствено „Любовта” не трябва да бъде подлагана на дисекция или публично изследване. Не сме толкова умни за да знаем, каква е тя за всеки. Всеки я чувства различно, всеки я изживява различно. Но това не трябва да ни пречи да я споделяме с всички. Усмивки, доброта и увереност.

Снимка: Николай Николов

Какво е мястото на поезията в живота ти? Кога пишеш стихове?

Пиша винаги, когато почувствам, че имам нужда от него. Пиша, ако се върна от пътуването до което никой не е бил. Пиша, когато съм обречен да стана свидетел на чуждата емоция. Пиша, защото чувствам, че трябва. Обичам да разсъждавам и тогава пак пиша.

В представянето ми пред Public Republic (по-повод литературните четения на арт срещата на списанието) споделих, че „Пиша, Пея, Дишам” – имайки предвид, че е ежедневие и е едно от най-естествените неща за един човек. Въпросът е свързан в известна степен й с моите предизвикателства. Пиша.

Снимка: Николай Николов

Изкушаваш ли се да пишеш сценарии за филми?

Хмм… Всеки има своя „Филм”. Въпросът е: „С какво моят ще се отличава от всички останали?”. Времето ще покаже.

Снимка: Николай Николов

Какво заглавие би избрал на филм, посветен на младите хора в България?

„Паметта На Една Езична Украса ” – изхождайки изцяло от моментното ми впечатление „ЕМО”.

Снимка: Николай Николов

Кои са любимите ти съвременни театрални постановки и филми?

Не съм сигурен, че е професионално от моя страна да изреждам представленията, които ми допадат. Харесвам добре свършената работа. Обичам да гледам нещо върху което е мислено, търсено и намерено. Не са често срещани обществата, където са в едно течение или в еднакво емоционално поле.

И понякога трябва да се помисли как ще се разбере (чисто зрителска гледна точка). Естествено има и изключения където зрителя не е прав, не защитавам идеята че продукта трябва да обслужва зрителя, а точно обратното, продуктът трябва да бъде идеята си и да е защитена до крайност от нейните създатели. Не винаги е до нахвърления материал и от там нататък всеки сам.

Относно филми бих се повторил. Режисьорите са много. Филмите още повече. Но винаги, когато една история, живот бива заснет истински, то тогава бихме могли да имаме филм. Няма по-вълшебно от това да наблюдаваш природа, било то нашата или животинска (която намалява драстично). След това опираме до въпрос на вкус и погледа върху различните реалности на режисьора.

Снимка: Николай Николов

Какви черти като характер и професионалист си пожелаваш да притежава режисьорът, с който ти би работил?

Трябва да бъде свободен. Естетически, политически, физически. А и също може да бъде всичко.

Снимка: Николай Николов

Какво е мястото на ролята ти в „Козата, или коя е Силвия” с режисьор Явор Гърдев в твоя личен сценарий?

Заема четвърто място. Позицията на завършващото звено. Първата е за късмета ми, втората за колегите, третата за отдаденост и петата за всичко останало. Това беше нещо специално и ще си остане такова за доста дълго време.

Снимка от „Козата, или коя е Силвия”: Калин Николов

Снимка от „Козата, или коя е Силвия”: Калин Николов

Снимка от „Козата, или коя е Силвия”: Калин Николов

С какво те изненадва и с какво най-много ти харесва ролята ти в „Кецове” на режисьора Валери Йорданов?

Изненадата е от великолепната работа с един огромен екип. Прецизен и педантичен организъм, който си беше свободен и сплотен от самото начало. Това, с което ще се отличава от всичко останало е, вълнообразното набраздено ежедневие с усмивки, слънце, пясък и любов към една природа…

Снимка: Николай Николов

Би ли подарил едно твое стихотворение на Public Republic?

Ако подаряването се изразява в това да посветя нещо ново за него, бих. Но ако идеята е дали нещо, което е вече написано… То второто е било изпълнено.

Обгръщам се
със слята тъкан от памук
и в хармония от тихи ноти на умората
потърсих се във връв от нивата на писменост
Срамувах се
в потта ми си личеше
отразяваше емоция от грешки
и островът на възрастта люля ръката ми
Изреченията ни
ще бъдат публикувани
в страници на нов милениум
и в листите си те ще бъдат винаги
деца

Снимка: Николай Николов

Кой е най-силният импулс за креативността на артиста? А как влияе финансовата криза върху нея?

Най-силният импулс е самият импулс. Където и в каквото да се изразява.

Кризата е период на творчески просперитет. Пишат се пословици и поговорки, следят се кучета и котки. Храната ни е лукс, превърнат във вечност, но всяка вечност има край. Скромността е лек към всяка болка.

Снимка: Николай Николов

Би ли продължил изреченията:

Ролята, която не бих играл на сцена, е която не изисква присъствие!
Мечтая за ролята, която не е изиграна!
Съвременният български театър се отличава!
Модерното българско кино си търси подкрепа.
Вярвам във времето.
Бих променил променимото.
Не бих променил постоянството.
Желанията са ЕГО.
Мечтите нямат граници.
Реалността е винаги различна.
Сънищата са реалното кино.
Случайността е човешка природа.
Бъдещето се разделя на срички Бъде Ще То или подредени са Ще Бъде То!

Снимка: Николай Николов