Public Republic

Андриана Спасова

Добре замисленото хибридно събитие в културното пространство – „Литературна сцена” представи миналата седмица в театрална работилница „Сфумато” романа „2666” на Роберто Боланьо, получил наградата за художествена литература на Американската асоциация на литературните критици. Главните „актьори” на сцената бяха Георги Тенев, който моделираше цялото действие, както и Елена Алексиева и Георги Илиев, които дискутираха и изказваха своите впечатления и разбирания за така наречения роман-загадка.

Младата актриса Мария Пенчева се включваше внезапно, за да прочете даден диалог или откъс, след което се скриваше в периферията и сядаше като зрител – участник. За съжаление, поради участие в представление, Пенко Господинов, поканен също да чете, не успя да дойде. Освен литература, театър, по оригинален и въздействащ начин се визуализираше и авангардна мултимедия.

Светлана Мирчева на момента управляваше графиката и се получаваше неусетен ефект на задвижване на сетивата тук и сега. Докато се разказваха апокалиптичните нишки от „2666”, се слушаше тихата музика на Калин Николов, наблюдаваха се картини с кръстове, снимки от архива на писателя, графичния му образ, който непрекъснато се намаляваше, отрояваше, местеше, така че публиката не можеше да остане безучастна и пасивна при това обстрелвана с информация и изкуство.

След обобщената идея за Роберто Боланьо като възкресител на литературната митология, не се подминаха и автобиографичните данни от неговия живот или по-скоро темата за неговата смърт. Смята се, че освен заклет пушач, както се вижда на почти всяка снимка, чилийският поет и романист е имал привързаност и към морфина.

През юни 2003 от свръх доза и тежко болен почива. Поради личния си избор да отлага належащата чернодробна трансплантация, за да има време да довърши романа си, се създава и мита за живота на книгата през и чрез твореца и неговия зъл дух. По думите на Боланьо: „Няма друг по-пълноценен живот от живота в литературата.” Книгата е без класически завършек, авандгардна по своята концепция и потресаваща със своята оплетена сюжетност.

Друг повод за дискутиране беше интригата около заглавието. „2666” е поредният вътрешен цитат от друга книга на писателя – романа „Амулет”. В него героинята на едно място казва, перифразирам, че „улицата прилича на гробище, но не на гробище от 78, не на гробище от 92, а на гробище точно от 2666”.

Идейната интерпретация и заложен замисъл извежда на преден план годината, за която романът „проговаря” и разкодира всички зверски убийства, престъпления и изобщо трагедията на човека. „2666” е компилация от събраните пет части в едно, макар и против волята на самия Роберто Боланьо, който е искал изрично да излизат поотделно за по-големи проходи на синовете си, както се разбира от началото във втората книга.

В първата част за „Литературните критици” основната фабула се върти около един любовен триъгълник на трима изследователи на немската литература, в последствие прераснал в любовен четириъгълник.

Героинята Нортън по забавен и еуфоричен начин анализира потенциалните предимства и недостатъци в леглото на Пелетие и Еспиноза. Зад привидната еротика и романтика, се извежда метафората за разбулената визия на интелектуалщината.

Елена Алексиева сподели, че най-приятно усещане й е оставил романа, освен с многото други жанрови и тематични аспекти, безкрайната ироничност към цялата Академия и в частност към литературата.

От втората част се прочете „Притча на Мамфито за мексиканските интелектуалци с властта”, в която история се забелязва връзката с Платон и алегорията за пещерата. Прочете се също и откъс, в който героите, говорейки за един японски филм на ужасите, се повдига въпроса изобщо за изкуството и ужасите.

Началото му е с паратекст на Бодлер – „Оазис на ужасите, пустиня на скуката”. Роберто Боланьо се закача със съвременната киносцена, иронизирайки небезизвестния режисьор Робърт Родригес – „Преди „Ел Мариачи”, за който всички знаят, Родригес е бил Г-н Никой; винаги бил пиян или надрусан”. В четвъртата част са описани много подробно двеста документални убийства и престъпления.

Тук се наблюдава силен похват, който шокира и стряска, води до една непрестанна цикличност, която идва в повече на читателя, защото никой не желае да прочете за истината около самия него.

По исторически данни в пустинята Сонора в Мексико огромен брой момичета и жени между 12 и 22 са жестоко населени и убити, историята на които може да прочетем в „И ще намерят някога телата”. Американската критика изчерпателно точно дава оценка на Боланьо – „Подходът му е яростен, но не тотален”.

„2666” е един истински Апокалипсис, един апокалиптичен роман. Не само защото ни говори за края на света, но не за самия крах, предречен или прокълнат, а ни вкарва в самия процес на самозачеркването. Показва ни, че този край продължава непрекъснато, агония на тлеещи тела, които се забавляват със безизходицата си.

За романа „2666” Масоливер Роденас в La vanguardia се изказва директно аплодиращо: „Това не просто е големият испаноезичен роман на десетилетието. Нещо повече, това е един от крайъгълните камъни, които описват пътя на самата литература”

Представянето на „2666” получи чрез „Литературна сцена” с подкрепата на „Алтера” разчупени измерения, целящи и успявайки да задвижат вниманието на реципиента, за да добие макар и малка за времето , но точна и заинтригуваща представа.

© 2006-2010 public-republic.com
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.
За повече информация: Авторски права - защита и санкции.
Благодарим предварително!

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: Литературна критика, Литературна рецензия