Текст и фотографии: Пейо Колев
Тунис е типична страна от северна Африка, владяна от римляни, византийци, турци и араби, културата и начина и на живот са смесица от нравите и гена на тези народи. Макар да е ислямска държава, няма нищо общо с радикалните поклонници на тази религия. Рядко се срещат забулени жени и коранът не е определящ законите.
От Сус, където бяхме отседнали (град, основан от пиратите някога) пропътувахме 1300 км във вътрешността за да стигнем пустинята Сахара. Пътьом, минахме през берберските селища в град Матмата.
Берберите и Туарегите са коренното население на северната част на Сахара, както и на повечето арабски държави в този регион – Тунис, Алжир, Мароко та дори и Либия. Берберите живеят в подземни жилища, докато Туарегите са чергари – предимно на камили и коне. Никой не знае точния им брой.
Всеки град в тази част на света разполага с “Медина”, това е старата част на селището, обикновено оградена с крепостна стена. Оттам е възникнал града. Медина се нарича и вторият най-свещен за Исляма град, след Мека.
Минахме също и през град Ел Джем, където се намира най-запазеният след римския колизеум, там е сниман част от “Гладиатор”. След като яздихме камили, гледахме залеза в Сахара и направихме сафари с джипове, се озовахме на мястото, където са снимани STAR WARS и Английският пациент.
Те са съвсем наблизо едно от друго. Декорът на звздните войни е напълно запазен от 70те години, докато другия е полузаринат.
Признавам, мен посещението на “STAR WARS” ме развълнува повече, отколкото посещението на четвъртият най-свещен град за мюсюлманите – Кайроваан (в превод керван). Това е първият арабски град в Тунис, именно оттам арабите започнали експанзията си, завладявайки ключовите пътища на берберските кервани. Този град е в центъра на Тунис и няма пристанище.
Пропуснах да спомена и град Монастир. Той е основан от византийците – православни християни и затова носи това познато име.
Странно и интересно място е Тунис, с къщите, боядисани в бяло и синьо, с дружелюбните (дори досадни, понякога) хора и особения ориенталски мирис във въздуха. Определено ми хареса. Много снимки направих, но и много не успях… Важното е, че споменът е по-силен от фотографията, макар фотографията да е само спомен.
3 Kоментара за сега ↓
Petrova // 16 ное, 2009 //
Снимките Ви са чудесни! Напомниха ми за Кралство Мароко, което посетих миналата година! Изумена съм от възприемчивостта на хората към положителните качества на “завоевателите”! Е.. коментарите Ви биха могли да бъдат малко по-обширни -:)
petya15 // 17 ное, 2009 //
Страхотен фотограф и невероятни снимки, улавящи живота такъв, какъвто е в действителност!
Maia // 27 ное, 2009 //
По миналата година посетих Тунис и вашите снимки ми припомниха за тези чудни дни.Тунис е страна на контрастите,пищните и лъскави хотели и крайната нищета. А синьо и бяло, видях единствено в Сиди-Бу Саид.Вярно е че видяното е по силно,но пък само един фотос, може да извика
палитрата от емоции който са ви съпътствали в пътешествията.
Коментирай