Бойко Ламбовски
Снимка: Jan Michellardi
На Деян Енев
Аз не харесвам кръчми: то ги няма.
Харесвам закусвални, шкембеджийници
и прочее места за бързо хранене
в най-пролетарските кьошета на родината
край складове, пристанища, пазари,
или по гарите – особено по гарите!
Харесва ми и тази дивна двойнственост,
че хем не съм на място тук, натрапник съм,
хем някак тъкмо тука ми е мястото,
с чорбата и шишето, пред панера
с две-три порязаници; няма другаде
така дебело рязани филии…
(Тук се ценят коматите – от всички.
Народът тук не хапва ритуално,
да не говорим колко уважава
бутилката дори възтопла бира.)
Защо съм тук, защо почти щастлив съм
и си заръчвам още питиета,
напълно сам, отникъде, заникъде?
Другари са ми мръсната покривка,
дебелата женица зад тезгяха,
жужащия слънчасал телевизор
над тихи работяги, май че турци,
и онзи там, крадец ли е, какъв ли -
но гледа гузно, като невестулка;
и двамата с огромните вързопи,
тътрузени подобно тежка болест…
Дали очаквам точно тука, някога,
внезапно да го зърна, седнал в ъгъла,
как гледа пронизително, изправя се,
и виква необятна вест в ушите ни,
и стреснат, ореолът от мухи
разпада се като калейдоскоп?
Дали очаквам, и ще го позная ли?
Със сигурност очаквам, но за другото
не знам, не знам, не знам дори ще чуем ли
глас от устата зинала и крива.
Или пък – все едно във нямо кино,
за миг ще изиграем изненада,
а после ще потънем пак в гълчава
и ще се заиграем въобще
като деца, изгубили родител,
но твърде малки, за да им е тъжно.
3 Kоментара за сега ↓
Mia2442 // 27 ное, 2009 //
Тъжен и горчив привкус…като след възтопла бира…
А всъщност земен и докосващ стих!Поздравления!
Руми Райк // 28 ное, 2009 //
комплименти за посветителят и посветеният,
)
в очакване на гари и язовири
Nulis // 28 ное, 2009 //
И точно в тези “кьошета на родината” се раждат най-добрите стихове…
Коментирай