Петър Чухов
Снимка: Patrizia Burra
Те са трима, но никой не го знае. Всеки си мисли, че са поне стотина. “Чиста работа – кой ще ни излезе насреща?!” И наистина, няма кой да им излезе.
Постепенно става скучно. Единият умира, другият заспива. Третият се побърква – ходи, пъхнал глава в някакъв триъгълник и непрекъснато повтаря: “Искам да се оженя! Искам да се оженя!…”
* * *
- Със свито сърце – каза той. – Със свито сърце…
- Имаш вид на градоначалник – упрекна го леля Йохана. – Я се стегни! Запей нещо весело! И стискай палци…
Двамата стояха от двете страни на лавката и си продаваха мокри чорапи. Тя още хващаше окото – охо! – с малките чехли и тесния пеньоар, с тихите косъмчета по настинката.
- Само една картина ще отнеса оттук – промълви. – Онзи пейзаж от априлските алпи: два бели слона и чаша вода…
* * *
- Мммм, топят се в устата! – изфъфли графинята. Извади два кучешки зъба и ги хвърли на кучето. То ги препика, след това се стрелна към графа, който правеше лицеви опори край камината.
Портретите на предците го следяха със строги погледи. Изведнъж единият се откачи и падна. После се срути цялата стена. “Замъкът май вече е доста старичък…” – помисли си графът и отиде на куц крак да се преоблече за вечеря.
* * *
Икономът искаше да е майордом. Остави плетката, кълбото и отиде при господаря. “Не, това не е кръст – тъкмо казваше той на бледата си дъщеричка, – това е жуж!” Икономът неспокойно изложи желанието си. “Кха-кха-кха! – изсмя се хералдично господарят – я се виж, бе, приличаш на суха паста!”
* * *
1 Kоментар за сега ↓
Мурек Дичев // 13 ное, 2009 //
Майстор!
Коментирай