Public Republic Art Studio

Диалектика

3 ноември, 2009 от · 3 Коментара

Виктор Самуилов

Portokal
Снимка: Деян Йорданов

Да внушиш, но какво, на детето си?
Да възпитаваш ли? Свърши!
Щом човек за човека, простете, е
или брато – или мърша.
Щом почтеният мъж, съвестливият,
дето… така де… за брата…,
е и смешен, и жалък сред дивите
звънки права на парата.
Щом във всичко са подлог подлогите,
дезодорирани тънко.
Щом се шири победната логика:
абе, гадняр е, та дрънка!…

Май че принципа стар на познанието
трябва така да допишем:

Битието определя съзнанието
като напълно излишно!

***

Мъдрец

Беше малко тъжно отначало,
сетне всички смешки отзвъняха.
Просто ми се беше насъбрало.
Неприятностите множко бяха.

Дни наред, от някого обречен,
все се лутах в лабиринт от мъка.
Затова реших, изнервен вече,
сам на себе си кураж да вдъхна.

Стискай зъби, казах си, вдигни се
над нещата и не се ядосвай.
Стиснах челюсти. Но тъй ги стиснах,
че един мъдрец това ми коства.

Рубрики: Frontpage · Хумор

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Дачо Господинов // 3 ное, 2009 //

    Поздравления! Все ми се ще съзнанието да не е излишно в битието ни…

  • Мистър Питър // 4 ное, 2009 //

    На автора му свалям и тринайсетте си бомбета! :)

  • koko // 6 ное, 2009 //

    Благодарско за нестандартния стил, много добри ; ) !!!

Коментирай