Мирела Иванова
Снимка: made 4 wings
Когато изми и последния, единайсти прозорец,
тя се взря през стъклото и кой знае защо не видя
планината, върховете й, вечно сребърни от снега,
тъмночервеното слънце
над тъмнозелените борове,
над ливадата литналите глухарчета
и детето си, с люлката литнало,
видя само себе си: в някаква дълга редица
от гардероби, столове и масички, лакове за дърво,
кресла и дивани, полилеи, настолни лампи,
умивалници, вани и плочки,
препарати, предмети, корнизи,
пердета, картини, килими,
хладилници, шкафове, печки,
видя се смалена да ври
в тенджера под налягане,
почувства проникването на парата в порите
и й стана горещо до пръсване,
после й стана студено, в лявата камера
на сърцето й ледени кубчета бъдеще,
в дясната – скреж.
Видя само себе си: как отваря прозореца.
Направо неистово завиждам, че това:...
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай