Екатерина К. Григорова
Снимка: 27147
Въздухът олекотява къщите,
маслините, които липсват дори във
въображението.
Не изпитвам тъга. Излизам с ясната
мисъл за достойно понесено щастие.
Редките пламъци на прозорците понякога
ме свързват със светлината зад мен.
Само тогава пренебрегвам града.
Вися на простора от очите си, не
изпускам нито секунда от чудното
положение на нещата.
В такива моменти е добре да си кажеш,
че разсейването е съвършена концентрация.
Някой може и да оспори. Няма да възразявам.
Инатът ми е в това да не възразявам –
така хитро се обезсмислят лековитите продължения:
Времето е много точна работа. Също и тялото.
Не се лъжа за това.
Първата публикация на текста “Въздухът олекотява къщите” е в Public Republic.
1 Kоментар за сега ↓
Emilia Avginova // 23 окт, 2009 //
“Времето е много точна работа. Също и тялото” А също и стиховете ти, Кате! Харесват ми извивките на метафорите!!!
Коментирай