Public Republic

Интервю на Мариана Величкова с художничката Елизабет Рос

Превод от английски: Мариана Величкова

Номад във Венеция

Разкажи ни, моля те, за първите си стъпки в изкуството.

В детството си бях доста уединена и харесвах да „творя” неща от нищото, които очевидно вече съществуваха. Обичах тайнствеността в процеса на творене. След тези ранни години никога не съм мислила за изкуство или за себе си като художник. Семейството ми не беше приобщено към културния живот и естествения път бе да се насоча към социална кариера. Дори опитах в сферата на комуникациите. Няколко години по-късно се преместих в друг град и попаднах в училище по изкуства.


Канибал

Ние ги искаме

Там се научих как да обработвам глина, да гравирам камък, направих първите си стъпки във фотографията, но времената ме зовяха към различен път и аз напуснах училището и отидох да живея в гората. Обаче семената вече бяха посяти. Прекарах малко време в училището по изкуства, но това доведе до началото на собствените ми търсения и оттогава съм самоук художник работещ години най-вече с глина и след това преминал и към други техники и материали.

Смъртта е лъжа

Рана

Още с първите си глинени скулптори открих, че не съм грънчар-занаятчия и че трябва да приема артистичността в живота си и че тя включва не само радостта от творенето, а и административна част: създаваш нещо и след това трябва да го представиш на външния свят, творението да стане публично. По това време осъзнато приех – аз бях художник. Започнах да излагам творбите си в собствената си галерия и през 1990 г. направих първата си самостоятелна изложба.

Гощаване на феите

Змийска опашка

Кое те кара да се „рееш в облаците” и кое те „приземява”?

Работата ми, особено с глина, има особеността да ме приземява, както и самата земя. Създаването на изкуство изисква концентрация и съсредоточаване. Същото се отнася и за заснемане на видео или при обработването на изображения. Но в същото време тя ми позволява да мечтая и изграждам различни магични светове и „пролуки” между световете, които се превръщат в творби. Като човек на изкуството живея едновременно в две измерения, понякога едното надделява над другото.

От север

За теб изкуството е…?

То е символично пресъздаване на света с всичките му невидими и видими сфери и това означава всички човешки дейности – от мечтите и емоциите до политиката и обществените теми. То е също и процес на свързване по фин начин с другите, диалог, който предполага значимост. И разбира се, то е и среда, средство за развитие.

Злато върху вода

Мъка

Кое е най-голямото предизвикателство или препятствие, с което се сблъскваш като творец?

Да оцелея финансово чрез изкуството си! Доста трудно приключение, особено ако не си част от общото течение, управлявано от големия пазар и глобалните художествени институции и кураторите им. Не е лесно и да намериш достатъчно финансови средства за осъществяването на определени проекти. Но като творец работил главно в страна от Третия свят и с доста свит пазар, съм се приспособила към това да работя, с това, което е достъпно и да „разширявам” възможностите на материала, с който творя.

Тези два факта ме доведоха до разбирането, че ние, творците, трябва да „разбием” структурите, наложени върху изкуството и творците, и които по някакъв начин ги изолират от другите хора. Ето защо създадох Identidades, среща на независими творци в публичното пространство и някои други арт събития, които пряко свързват творците с обществеността.

Линии

Права линия

Така също, трябваше да потърся и алтернативни начини за припечелване като създаване на проекти и семинари, но винаги свързани с изкуството. Създадох и организацията 5célula arte y comunidad, която да направлява тези проекти.

По-голямата част от хората се интересуват най-вече от високотехнологични изкуства. Това също е предизвикателство. Използвам технологиите, но не съм особено заинтересувана от тази култура на „киборгите”, пък и те отклоняват предложения считани за демоде. Изкуството не е мода!

Произведено в Мексико

Люлки

Кое ти носи най-голяма радост и удовлетворение в процеса на творчество?

Самият процес ми доставя голямо удоволствие, макар и понякога да е трудно. От физическата природа на работата ми с глина, дизайна на нов проект, видео монтажа до онзи момент, в който отново спираш света и увличаш публиката със загадката, която лежи на прага, който си отворил за броени секунди.

Още от дете обичам тайнствената алхимия на творческия процес водещ до очаквани и неочаквани резултати и който спира дъха ти и духа на времето, който го превръща в Изкуство. И разбира се, е много удовлетворително да съпреживееш приемането/разбирането/съпричастието на хората, превърнали се в публика, която също участва.

Приказка

Кой е главния източник на твоето вдъхновение и кой е основния източник на…отчаяние за теб?

Смятам се за „доживотен” творец. Животът и това какъв трябва да е той за всеки е това, което има значение за мен. Живот подхранван от спомени, мечти, митологии, идентичност, но също и от борби, съпротива, съзнание. Жените заемат централно място в творчеството ми, като изхождам от това, което зная. Това е, тогава, едно феминистко произведение, главен въпрос, който насочва вниманието към проблеми и невидими или видими характеристики на женската природа като „другата”.

Нотлало глина

Това е и културно обособено изкуство, подхранвано от корените и алтернативните измерения на „мексиканството” поставено на глобалната сцена.
А отчаянието…би могло да бъде определено чувство на безсилие относно промяната на отделни неща, например насилието…Работя върху това.

Нашата вода

Земя

Кои са най-съществените жизнени уроци, които си научила досега?

Ах! Какво бих могла да кажа за това…Може би, че трябва да бъда открита към приливите и отливите на живота и да му се доверя. Да вярвам в себе си и работата си, каквато и да е тя, и да й се посветя като начин на съществуване в този свят.

Нашата вода

И така, ако съм творец, това е, което съм избрала да бъда в този свят. Важен е също и стремежа към придобиване на знание и предаването му на другите през цялото време. И разбира се, че това, което е от най-голямо значение, е пътя, а не достигането на крайната точка. Тя съществува само като напътствие, компас, утопия.

Камък на силата

Кои са новите хоризонти, към които си се устремила?

В артистичната сфера и като самоук художник бих искала да продължа заучаването на нови техники, да усъвършенствам уменията си и да експериментирам повече със всичко, което използвам, за да създавам творбите си. На този етап от живота ми за мен е важно да намеря сходни и различни подходи към изкуството и живота, които да ме обогатят.

Устойчивост

От практична гледна точка на път съм да разтворя крила и полетя надалече. Като гражданин на Испания ще поживея в Европа за известно време, което ще ми даде шанса да имам нови възможности като творец. Няколко години творих тук и ми хареса начина, по който приемаха творчеството ми. Поради кризата това е особено предизвикателство, но се надявам да успея да устроя живота си тук.

Благодаря много за отговорите на въпросите ми!

Морски танц

Искаме ги живи

Биография:

Паметта, неуловима и изплъзваща се, е връзката между биологията, или тялото, което обитаваме, и историята, пътя, който позволява да бъдем в настоящето.
Да опознава дълбоките корени я зарежда, корени, които се захранват от много дълбоки води, това само я притегля силно да се гмурне в тях.

Елизабет Рос има испанска, келтска и нахуатл индианска кръв дотам докъдето може да проследи. Тя се придържа към митовете и идентичностите опитвайки се да разбере разнопосочната си личност, която чувства, че е.
Тя е келт, когато копнее за капка от магическия котел на Керидуен.
Испанка, когато дланите й танцуват като гълъбови криле под омаята на фламенкото.
И разбира се, мексиканка със смесена индианска кръв, която я тласка към тайнственото.

Тогава Паметта, Самоличността и Тайнствеността са нейни гости.

Дон Хуан казва, че ние се нуждаем от намерението да разкрием мистерията, въпреки че знаем че тя не може да бъде разкрита. Това е нейния път в изкуството. Като жена тя естествено започва с най-първичния, изобилен и конкретен материал, достъпен за жена, освен плътта, и това е самата земя, под формата на глина.

От първите й скулптори, наподобяващи каменни стълбове, работата й естествено се развива в инсталация. Тя разбира, че разказва митове и прави най-добре това чрез инсталация.

Тя показва творбите си от 1990 г. и когато се мести в Морилия, града, в който живее 17 години и скоро ще напусне, с инсталация от 135 уникални скулптури отбелязва развиваща се национална кариера като пътува за 3 години из цялата страна и дори стига до Ел Пасо, на границата с „чудовището”, наречено Съединени щати.

Мексиканката в нея я подтиква да работи върху нотлало, което на езика нахуатл означава и двете – Моето тяло и Моята земя.
Тя е свързана с древния мексикански произход, според който те произлизат от царевицата и глината. Те са gente de maiz, maiz хора и това е повече политическо изказване, отколкото митологично напомняне в тези трансгенетични времена.

Нейната работа се доразвива естествено с намирането на елементи и нови неща, с които да твори. Не завършва училището по изкуства и винаги е била самоука. Скулптура и инсталация, литература и журналистика, както и естествено развили се изпълнения, които тя нарича Ritual Axions, скоро разчупват границите на глината като работата й става по-целенасочена.

Езиковите й познания се разширяват успоредно с литературата и сценичните изяви. Фотографията става дигитална когато тя започна да пътува усилено. Появяват се и звука и видеото. Тя се самоопределя като мултидисциплинарен творец със съзнание. Може би поради разностранния й произход или различните митове, слели се в едно. Или може би екзотичната й личност призовава към това.

Съществена част от работата й е общността наречена Identidades – среща на независими творци в публичното пространство. Обмяна, съжителство, обществено изкуство. Това са някои от включените теми, но най-главната е да се разшири територията на изкуството и творците в умовете на хората.

Назовете я художник, чародейка, бунтар. Наречете я упорита, силна и дори прекрасна.
Тя просто знае, че не може да спре.