Public Republic Art Studio

Скачени истории

4 октомври, 2009 от · 5 Коментара

Росица Йотковска

Myjki siluet
Снимка: pareeerica

1.
Фейлетон за целта

***

Дворец от слонова кост, витиевати орнаменти по стените, ефирен аромат във въздуха … Пред прозореца – той. Животът му е зов, животът му е сянка, животът му е очакване – да се появи Тя. Всяко кътче от сърцето му е обгорено от липсата Й, всяко негово желание е обагрено от предусещането за Нея, всяка светлинка носи ореола Й.

Нейният образ е с него непрекъснато – когато сутрин отваря очи и когато вечер ги затваря, когато се спуска по витите стълби на имението си и когато се възкачва обратно, когато създава и когато руши, когато се храни, когато пие, когато спи. Когато не се храни, когато не пие, когато не спи.

Всяко цвете в градината му, което разцъфва, е букет за Нея, всеки извор, който избликва в земите му, е посветен на устните Й, всяка звезда на хоризонта озарява Нейния път. Към него.

Когато една нощ бе нападнат в дома си и срази нападателите, това бе победа, за да заслужи Нейното внимание. Когато една нощ бе нападнат в дома си и не успя да срази нападателите, това бе поражение, за да заслужи утехата Й.

Един ден се спъна в градината и счупи крака си – и това беше жертва в Нейно име. В най-страховитата зима легна с температура и болки в гърдите – и това беше страдание пред Нейния олтар. Защото победите му трябваше да започнат с Нея и триумфите му с постигането на Нейната любов.

***

Prikazka
Снимка: pareeerica

Дворецът от слонова кост, витиеватите орнаменти по стените, ефирният аромат във въздуха … Пред прозореца все още той.

Изведнъж орнаментите по стените оживяват в светлосенки от истински лъчи, а едва доловимият аромат се сгъстява в ухание на цветя и плодове. Сред арките на балната зала в дъното се чуват тихи стъпки, сякаш маков прашец се посипва по огледалния под, и зад него в плът и кръв се появява – ТЯ !!!

Облечена е в цветята, които е поднасял на колене във виденията си за Нея, на главата й блестят звездите, кръщавани на името Й, а в ръцете си носи лаври за подвизите, извършени пред света, за да Я спечели. Бавно пристъпва към него, слага същите тези ръце на раменете му …

Той се сепва. Отърсва леко рамене и казва:
– Извинете, зает съм.

2.
Фейлетон за резултатите

***

Prikazka
Снимка: pareeerica

Дворец от слонова кост, или огнище и разпиляна леща сред пепелта или непристъпна кула, извисена над града … Пред прозореца – тя. Животът й е цел, животът й е мисия, животът й е призвание – да направи от него Принца.

Понякога за целта кристалните топки, с които тя гадае съдбата си, се търкулват към блатата отвън, където услужливи омагьосани принцове намират загубеното и го поднасят срещу поучителни условия, друг път за постигане на желаното са необходими бодливи розови храсти и сто години в спящи дворци, трети път се води борба на живот и смърт със снежни кралици и счупени огледала или пък се носят тесни кристални обувки и се спазва вечерен час …

И тъй, ето че в съдбовния ден, в който на престола до нея трябва да се възкачи Принцът, в двореца настава истинско стълпотворение. Подскачащи жабоци важно жонглират с изумрудените топки по короните си и крещят “Аз съм принцът!”, добре охранени майски бръмбари и преуспели къртичковци с чудесни кожухчета от черно кадифе се подсмихват самодоволно и напористо си пробиват път до престола. “Но моля ви, та аз съм тоя, който уби ламята” – размахва меча си напет юнак. “Господа, господа, проявете разбиране, това са все пак 100 години от моя душевен мир!” – напира към жезъла друг.

И за да не заприлича посланието прекалено много на онова, от предишната история, “Тя” не се появила и не казала “Ах, да имаше сега поне един принц”, ами

а) обявила битка за ръката си, в честолюбието на своите владетели да я спечелят няколко империи се сринали и изграждането им трябвало да започне от руините /социално-песимистичен нравоучителен вариант по примера от древногръцката история/;

б) въздала всекиму според заслугите и така положила основите на демокрацията /социално-оптимистичен творчески вариант в духа на оздравителния оптимизъм;)/;

в) преоткрила личната си сила и като стартова засилка станала героиня в първата история /а за достигането до финала се обявава конкурс за трета история;)/

***

Послеслов: И понеже сексизмът рядко работи без дефекти, а и в днешния свят полът е много повече социална и много по-малко биологична роля откогато и да било досега, препоръчително е от време на време да се прави алтернативно една последователна подмяна на всички “той/негов/му” и “принц/принцът/принцовете” с “тя/неин/й” и “принцеса/принцесата/принцесите” – и обратното. Разбира се, тогава ще е по-здравословно, най-малкото от гледна точка на “връзката с предците”, примерите от приказките и историята да се подменят с примери от други приказки и история;)

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Mar Vel // 5 окт, 2009 //

    Oригинално! Хареса ми. Ще има ли продължение:-)?

  • ve // 5 окт, 2009 //

    Много ми хареса, Росица Йотковска! Благодаря!

  • gravitation // 12 окт, 2009 //

    Благодаря ви:) Mar Vel – обявеният конкурс за трета история е винаги отворен, също и за мен;)

  • Mar Vel // 12 окт, 2009 //

    Zdravei, Rosi! Blagodarya za pokanata, az zasega sam go ydarila poveche na poeziya!
    No beshe mnogo priyatna iznenada da procheta nestho ot teb. Ne znaeh che pishesh:-)
    Mnogo vdahnovenie ti jelaya!

  • Санитарен фаянс // 24 авг, 2015 //

    Това се казва истинска връзка, дори и да не са заедно тя постоянно мисли за него. С него се буди и с него заспива, а когато го види нищо не може да направи. Много е тъжно. Радвам, се че ни пишете и разказвате подобни истории, спокойно можете да издадете и книга или д направите един невероятен филм, тъй като и самите рисунки са доста добри. Очаквам да има и продължение тази история.

Коментирай