Public Republic Art Studio

Вриндавана

11 октомври, 2009 от · 1 Коментар

Из книгата „За свещените крави и качеството на дните” на Юлиан Ангелов

…Нанда решава да насърчи … духовния ми напредък. За целта той ме отвежда на няколко поклоннически обиколки из Враджабхуми, наричана още „Земята на боговете” – областта около Вриндавана, където преди 5000 години бог Кришна се появил в своята земна форма.

На санскрит „кришна” означава тъмен. Вечно усмихнатият Кришна е съвършеният мъж в индийската митология. Той има синя кожа, сравнявана с мекотата на мусонен облак, очи във формата на лотус, гирлянди от уханни цветя около врата, корона от паунови пера; обаятелна усмивка.

Според легендата Кришна е роден в затвора в близкия до Вриндавана град Матхура. По онова време във Враджабхуми царувал демонът Камса. Веднъж на Камса било предсказано, че осмото дете на сестра му Деваки и съпруга й Васудева ще го убие и ще го накаже за злините му. В яда си Камса хвърлил Деваки и Васудева в затвора и всяка година убивал новородените им.

Васудева и Деваки обаче успели да скрият от Камса раждането на осмото си дете – Кришна, и да го пратят тайно в пастирското селце Гокула край Вриндавана. Там Кришна израснал в компанията на местните пастири и пастирки. А когато станал достатъчно силен, убил демона Камса и така предсказанието се сбъднало.

Вриндавана е най-святото място за поклонниците на Вишну. Всяка година милиони ревностни индуисти идват на поклонение до водите на Ямуна и храмовете в града, където „все още личат стъпките от лотосовите крака на Кришна”. Казват, че ако човек извърши благочестиво дело във Вриндавана, натрупаният му духовен „кредит” се увеличава хиляда пъти. Тежко обаче на този, който стори грях на територията на свещения град – негативните последици от това също се умножават по хиляда.

Първата вълна пилгрими идва тук към края на месец март, когато цяла Индия празнува фестивала Холи. Холи бележи символичния преход от зимата към пролетта, а в района на Вриндавана е свързван и с любовта между Кришна и неговата любима пастирка – Радха.

Ако някой иска да остане сух по време на Холи, по-добре да не напуска дома си. Защото тогава индийците заливат всеки, който се изпречи пред очите им, с цветни прахове, разтворени във вода. По-опасни за мъжката половина от човечеството са празненствата по време на Латхмар Холи – разновидност на Холи, която се чества в селата до Матхура. По време на този празник жените имат странния обичай да бият съпрузите си с дървени пръчки. А казват, че индийците живеели в патриархат!

…Поклонническите обиколки във Вриндавана започват близо до главния храм на движението Харе Кришна – Кришна Баларам Мандир. В застлания с мрамор двор на храма е пълно със западняци в шафранени на цвят одежди, които търсят спасение от жегата като се разхождат боси под колоните на навесите.

Повечето от тях държат в дясната си ръка платнени торбички с броеници от тулси, на които рецитират Харе Кришна мантра.

Тези търсачи на божествена любов са сред последните издънки на основано през 60-те години на миналия век от бенгалеца Бхактиведанта Свами Прабхупада Общество за Кришна съзнание. В Кришна Баларам Мандир е „маха-самадхи” (мястото на погребението) на самия Прабхупада.

За разлика от обикновените хора, телата на големите индийски духовни учители не се изгарят на клада, тъй като нямат нужда от пречистващата сила на огъня, за да се възвисят душите им обратно при създателя. Вместо това те се погребват, седнали с лице, обърнато на изток или североизток.

…Богомолците във Враджабхуми се отправят на поклонение (парикрам) на Екадаши – единадесетия ден след новолунието. Тогава духовните дейности носят най-голяма полза за вярващите и за да постигнат максимален ефект от благоприятното разположение на небесните тела, те повтарят различни мантри в продължение на часове, а понякога и цяло денонощие без прекъсване.

Една сутрин по време на Екадаши с Нанда потегляме към свещения хълм Говардхана, който е на особена почит сред вайшнавите. Според преданието, веднъж Кришна видял на това място няколко пастири да се молят на бога на дъжда и гръмотевиците – Индра.

Той ги посъветвал да изоставят Индра и да почитат само него, което те и направили. Разярен от постъпката им, гръмотевичният бог изпратил на бедните хорица бури и порои. За да спаси последователите си от потоп, Кришна повдигнал на един пръст Говардхана и го държал като чадър над околността седем дни и седем нощи.

Близо час мотоциклетът на Нанда пъпли из разорани черни пътища, по които се разминаваме с орди скитащи прасета и натоварили багажници със сено или зеленчуци велосипедисти. Спираме в центъра на затънтено село, където насядали върху рогозки индийци ни поздравяват с: „Намаскар!”.

Парикрамите в Индия се правят на бос крак и затова Нанда хвърля джапанките си на прогнила етажерка до вратата на близката чайна, като горещо ми препоръчва да оставя там и моите обувки. Налага се учтиво да откажа – двайсет и няколкото километра по надупчен асфалт, пясъчни дюни и камънак са твърде много за нозете на един европеец.

Декемврийското слънце е високо на хоризонта, когато започваме поклонението. Във въздуха се носят ароматни изпарения от осеяните с жълти и лилави цветове поля от двете страни на пътя. Минаваме покрай няколко езера с плесенясала вода и милиони мушици по повърхността.

Над брега като гигантски чадъри са провесили клони прастари дървета, в чиито корони дремят ята врани.

В плитките части на езерата двойки чапли и жерави се въртят в грациозен танц, за да разнообразят скуката. Един от видовете жерави е с дължина над метър и осемдесет и е най-дългата птица в света. От него са останали не повече от 15 000 екземпляра, които живеят само в Северна Индия.

Въпреки че наоколо няма хора, на всеки няколко километра край пътя сякаш изпод земята изскачат старинни храмове и дворци. Повечето от тях изглеждат запуснати и са килнати над водата, като че ли искат за последен път да се огледат в гладката повърхност, преди да рухнат.
След още няколко километра езерата и нивите постепенно преминават в купчини овални камъни – вече сме в подножието на това, което е останало от Говардхана.

По времето на Кришна хълмът бил висок цели 29 км. Но веднъж мъдрецът Пуластя Муни (един от десетте „праджапати”, на които се приписва сътворението на света) отишъл при Дроначала – царя на планините, и го помолил да му даде за ученик сина си Говардхана.

Отначало Дроначала не се съгласявал, но накрая склонил при условие, че където Пуластя Муни остави сина му на земята, той ще остане там. Мъдрецът взел Говардхана със себе си и тръгнал към своя ашрам.

Asket

Докато минавал покрай Враджабхуми, той забравил за условието и оставил за момент Говардхана на земята, за да удовлетвори природните си нужди. Когато се върнал, не могъл да помръдне Говардхана от мястото му.

В яда си Пуластя Муни проклел Говардхана да потъва всеки ден с височината на синапено зърно. За 5000 години височината на хълма намаляла от 29 км на малко под 30 метра, колкото е в момента.

Край Говардхана задминавам аскет, прострял върху земята тяло и протегнал ръце напред. До него има две огромни купчини камъни. Този поклонник е дал обет да измине двайсетте километра около хълма, като отмерва разстоянието с дължината на тялото си.

Той докосва земята с чело, гърди, ръце, колене и ходила и премества един по един стотиците камъни от купчинката зад него пред себе си, като след всеки преместен камък казва по някоя мантра за пречистване на душата.

След това се придвижва напред, като петите отиват на мястото, където е било челото. Процедурата се повтаря отново и отново, като обиколката на Говардхана по този начин отнема повече от месец.

В главата ми напира въпросът защо този човек е избрал толкова дълъг път към бога и неговата милост. Но често пъти в Индия да се пита: „Защо?”, е напълно безсмислено. Нито един индиец не се запитва, например, кое може да накара някого да стои на един крак в продължение на седемдесет и един часа и четиридесет минути.

Както прави през 1995 г. безстрашният Амлеш Кумар Джха от Бихар, с което поставя световен рекорд по стърчане на един крак. Представям си как бедният човечец пази равновесие, докато уличните крави се опитват да изядат ризата му, рикшите го пръскат с кал, а ваксаджийчета предлагат да излъскат джапанките му.

Книга Юлиан Ангелов

Книгата „За свещените крави и качеството на дните” на Юлиан Ангелов може да намерите във всички книжарници на Хеликон, Книгомания, ”booktrading”, Писмена, Пингвините или да поръчате на e-mail: [email protected]

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Mar Vel // 13 окт, 2009 //

    Добър пътепис! Била съм там и вероятно може да се напише отделна книга само за това място:-)
    Текстът е увлекателен, доста информативен, сполучливо са преплетени ведическите истории и отражението им в ежедневието на местните хора.

Коментирай