Public Republic Art Studio

Неслучената любов или сексът — измама в историята на библейсия Лот – I

26 октомври, 2009 от · Няма коментари

Проф. Милена Кирова


Photo credit: kantor from morguefile.com

I.

В историята, за която сега ще говорим, няма любов. Поне няма любов като красиво и романтично чувство, което възвисява душата и оправдава поривите на тялото. Но в Библията по принцип (като изключим “Песен на песните”) има малко красива еротика.

Любовта по-често е страст, която поглъща душата и кара човека да изгуби верния път, но най-често е възпроизводителна сила, която умножава благословеното присъствие на един избран от Бога народ.

На пръв поглед и нашият случай изглежда такъв. Главен герой тук е човешкото тяло, което минава през различни състояния и перипетии на своето битие. Другият главен герой е самото “минаване през” или трансгресията, прехвърлянето на граници в установения ред.

Самите граници са твърде разнообразни, те засягат родството и семейните отношения, сексуалните роли на мъжа и жената, нормите на възрастта, представите за свое и чуждо, горе и долу, вътре и вън…

Това разнообразие ни кара да говорим за историята на Лот и неговите две дъщери като за разказ-прототип, в който целият свят изведнъж се оказва изместен от релсите на утвърдения ред и преобърнат с главата надолу за един карнавален миг.

В град Содом – на изток от Мъртво море – живее евреин, който се казва Лот. Той е внук на Тара от Ур Халдейски и племенника на патриарха Аврам – генеалогична линия с подчертано благороден характер. Добродетелите карат Лот да покани горещо в дома си двама странника, замръкнали край портите на града.

Лот не може да знае, че те са малахим, т.е. пратеници (през гръцки в нашите преводи ще се появят като ангели), дошли, за да изтребят от лицето на земята Содом, Гомора и още няколко по-малки съседни градове.

Лот не може да знае също така, че само часове по-рано чичо му Аврам е намерил Яхве в крайно добро настроение и е провел с него дълъг разговор, който може да бъде наречен единствено пазарлък, за да опази живота на онези праведни хора, които се намерят да живеят в Содом.

Станали от трапезата, пратениците вече се готвят да спят, когато местните жители заобикалят къщата и с викове искат от Лот да получат двамата (красиви като всички ангели) непознати, за да ги (о)познаят. Разказът внимателно отбелязва, че тук са всички местни хора (поне веднъж можем да с зарадваме, че думата човек в библейския текст означава мъж) – и млади, и стари.

Така сме сигурни, че богатият пришелец Лот е единственият праведник между тях. Нещо повече, той е така пристрастен към закона за гостоприемството, че предлага на тълпата да вземе вместо непознатите мъже неговите две собствени девствени дъщери. Кризата е разрешена едва когато ангелите поразяват побеснелите содомяни с неочаквана слепота.

На другата сутрин те извеждат Лот заедно със съпругата и двете му дъщери от града, в който започва да пада “огън и жупел”. Водена от любопитство или от носталгия, госпожа Лотова поглежда назад и се превръща в колона от сол.

Патриархалният разум никога няма да й прости това любопитство, може би защото с нещо напомня поведението на Ева; векове по-късно Премъдрост Соломонова ще нарече солния стълб “паметник на невярна душа” (Прем. 10:17).

Историята продължава в един странен триъгълник. Поучени от лошия опит, Лот и двете млади момичета напускат Сигор и заживяват сами в планината, в една пещера. Убедени, че Господ е поразил целия свят, дъщерите решават да продължат човечеството със семе от своя баща.

По-голямата, поела ролята на онази майка, която изчезва по пътя на епическите препятствия, казва на по-малката: “баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя; и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.

И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си; а той не узна кога е легнала и кога е станала (19:31-33).”

Най-лесното, което можем да забележим в тази история, е нейният характер на легенда от етиологичен тип, т.е. легенда за произход. Тя разказва началото на много неща. На първо място това е появата на две съседни племена, които ще срещаме често в историята на Израел.

Тя е придружена с преобръщане на исторически факти от Палестинския регион. Моав е изключително древно племе, което се споменава в египетски текстове доста пред края на ІІ хилядолетие пр.н.е., а един надпис на Рамзес ІІ от 13 в. пр.н.е. вече го сочи като утвърдена геополитическа реалност.

Дори ако се съгласим, че Петокнижието разказва факти, пак ще се наложи да забележим, че по времето, когато Израел навлиза към Ханаан, той представлява бедно номадско племе с наченки на социална йерархия.

Достигайки до Моав на югоизток от р. Йордан, групата на Мойсей заварва високоразвита цивилизация с укрепени градове, сложна напоителна система и завършена монархическа система на управление. Очевидно е, че няма смисъл да търсим хронологическа достоверност и обективна логика. Но какво да търсим тогава?

Следва продължение

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай