Public Republic Art Studio

Ърнест Хемингуей: „Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него”

14 септември, 2009 от · 7 Коментара

Маргарита Друмева

Hemingway
Снимка: bobster855

Ърнест Хемингуей /21.07.1899 – 2.07.1961г./ – Нобелов лауреат за литература през 1954г.

Животът му е подобен на любимото му дайкири – смес от ром, лимонов сок и пудра захар, посипана със счукан на сняг лед във висока стъклена чаша. „Храната е за хората, а коктейлът – за боговете”, обичал да казва Хемингуей.

Прибавяме и изсушените листа черен тютюн „Upmann” или може би по-характерните за него лули с марка “Dunhill” – „нещото, което събужда мозъка”, „Финка Вихия” – къщата-бижу в Куба, където прекарва почти половината от живота си, а също малката яхта „Пилар”, с която проследява немските подводници в Карибско море по време на Втората световна война.

Да не забравим любимата кръчма „Бодегита” в Куба, в която прекарва много часове на сладка приказка с гостите си, непрекъснатият зов на пътищата по света и призванието на журналиста, четирите му брака… Имаме още много да прибавяме и може би ще успеем да зърнем отдалеч върха на айсберга.

BOdeguita
Снимка: ahisgett

Ърнест Хемингуей е роден в Оук Парк, Илинойс, предградие на Чикаго. Той е първият син в семейството на Кларънс и Грейс Хемингуей. Таткото присъства като доктор на раждането на сина си. Денят е 21 юли 1899г. Кръщават го Ърнест, което означава „упорит” и… „да търсиш смисъла на нещата”.

Ernest Hemingway
Портретна снимка на Хемингуей като ученик от гимназията

Майката на Хемингуей е оперна певица и дава уроци по музика и пеене. Настоява нейният син да учи виолончело, което води до постоянни семейни кавги. Въпреки това тези първи музикални уроци решават по-късно структурата на романа „За кого бие камбаната”, написан в стилистиката на контрапункта.

Грейс стриктно спазва протестантската етика в Оук Парк, за което по-късно Хемингуей ще каже: „Широки тревни площи и тесни умове”… От баща си наследява живота сред природата, удоволствието от лова, страстта към приключенията, риболова и… самоубийството.

През 1917г. Хемингуей завършва училище. Тогава издава училищен вестник „Trapeze” и книга „Tabula”, в които имитира езика на спортните коментатори и понякога пише под псевдонима Ring Lardner Младши. След училище започва да сътрудничи на “Канзаска звезда” /„The Kansas City Star”/ като репортер, където гальовно го наричат „малката акула”.

Там получава първите уроци по писане: пиши кратки изречения, използвай действено слово, бъди позитивен… – това, което окончателно ще формира стила на бъдещия писател.

След няколко месеца Хемингуей постъпва във войската на Съединените щати, за да участва в Първата световна война. Поради лошо зрение той става шофьор към Червения кръст. През юни 1918г. е на италианския фронт, когато избухва снаряд от минохвъргачка и наранява и двата му крака.

Въпреки болката, успява да спаси един италиански войник, за което после е награден със сребърен медал за храброст от италианското правителство – първият американец, удостоен с тази чест.

„Когато отидеш на война като момче, имаш велики илюзии за безсмъртието. Други хора умират, не ти… Изгубваш илюзията, когато си сериозно ранен, и вече знаеш, че смъртта може да се случи и на теб”.

През следващите 6 месеца, по време на лечението му, той преживява роман с медицинската сестра Агнис фон Куровски, която е седем години по-възрастна от него. Тази история писателят ще опише по-късно в романа „Сбогом на оръжията” /„A Farewell to Arms”,1929г./, който е филмиран 2 пъти – през 1932 и 1957г.

През 1920г. Хемингуей заминава за Торонто и започва да пише за „Toronto Star Weekly”. През следващата година сътрудничи и на месечното списание „Co-operative Commonwealth” в Чикаго, където среща първата си съпруга Елизабет Хадли Ричардсън, с която в края на годината заминава за Париж през 1921г. като кореспондент на „Toronto Star”.

Френската столица посреща радушно младата двойка. Там Хемингуей попада в кръга на „Изгубеното поколение” – артисти-емигранти и писатели: Еzra Pound, Gertrude Stein, James Joyce, Max Eastman, както и с художниците Miro и Picasso.

С Фицджералд имат красиво приятелство в началото, но Хемингуей го изобразява в неблагоприятна светлина в „Безкраен празник”, след което между двамата вече не е същото.

Като военен кореспондент, отразяващ Гръко-Турската война през 1922г. за канадския вестник „Toronto Star”, Хемингуей преминава с „Ориент Експрес” през България за Париж, изпращайки оттук репортажа „Бежанците от Тракия”.

През декември 1922г. Елизабет Хадли изгубва на Лионската гара пълен куфар с ръкописи на Хемингуей. През следващата година 1923г. се ражда първият му син Джон Хадли Никанор, а Хемингуей два пъти посещава Испания, като втория път отива специално, за да гледа боеве с бикове на годишният фестивал в Памплона.

Hemingway

Първите книги на Хемингуей „Три разказа и десет стихотворения” /1923г./ и „В наше време” /1924г./, са публикувани в Париж. „Пролетни порои” се появява през 1926г.; същата година излиза и първият сериозен роман на Хемингуей „И изгрява слънце”/„The Sun Also Rises”/, посрещнат възторжено от критиката.

Той съдържа много автобиографични елементи и описва живота на „изгубеното поколение”. На следващата година Хемингуей се жени за Паулин Пфайфър, посветена на модата като журналист и на римо-католическата църква като убеждения. Това е причина Хемингуей да се покръсти в същата религия. Тогава пише “Мъже без жени” /„Men Without Woman”/ и публикува своите кратки разкази, между които „The Killers” – една от най-добрите му творби.

1928 година е трагична за семейството – баща му се самоубива със стария пистолет от времето на Гражданската война. Писателят ще опише това в „За кого бие камбаната”.

През същата година се ражда Патрик, неговият втори син, а Грегъри ще се появи на бял свят няколко години по-късно с Цезарово сечение след ужасни родилни мъки, които Хемингуей ще опише в следващия успешен роман „Сбогом на оръжията” /„А Farewell to Arms”, 1929г /.

През 1931г. Хемингуей се установява в Кий Уест, Флорида. Пътува до Испания, за да събере материал за „Победителят нищо не печели” /„Winner Take Nothing”/ и „Смърт след пладне” /„Death in the Afternoon”, 1932г/ – публицистичен разказ за испанското бикоборство, чиито ритуали изглеждат почти като религиозни практики. Той дори се опитва да стане тореадор, но в крайна сметка решава, че писането е неговият истински път.

Едно сафари в края на 1933г. го отвежда до Момбаса, Найроби и до Кения, Танганайка, езерото Маниара и Националния парк Тарангире, Танзания. Поради заболяване е евакуиран в Найроби със самолет, а преживяванията от това пътешествие описва в разказа „Снеговете на Килиманджаро” /„The Snows of Kilimanjaro”, 1935/.

През същата година са публикувани „Зелените хълмове на Африка” /„Green Hills of Africa”/ и „Късият щастлив живот на Франсис Макомбър” /„The Short Happy Life of Francis Macomber”/.

„Войната е една от най¬важните теми и безспорно най-трудната, ако искаш да пишеш правдиво. Писателите, които не са били на война, винаги таят известна завист към онези, които са били. Защото са пропуснали да видят нещо, което е незаменимо за един писател.”

От 1935 до 1937г. Хемингуей живее в Бимини, на Бахамските острови, където пише „Да имаш и да нямаш” /„To Have and Have Not”, 1937г./, по който е създаден филм, режисиран от Хауърд Хоукс. Двамата се сприятеляват в края на 1930-те. Хоукс също обича лова, риболова и пиенето.

През 1936г. заминава за Испания като кореспондент на „North American Newspaper Alliance”, за да отразява Испанската гражданска война. Малкото познато есе „Осъждането” /„The Denunciation”/ и другите статии на Хемингуей от това време са публикувани в сборника „Петата колона” – за Испанската гражданска война /„The Fifth Column and Four Stories of Spanish Civil War”, 1938/.

Алкохолът е верен спътник на Хемингуей още от ранна възраст. Според него това е естествено за мъжете, щом започва да включва 12 годишния си син Патрик в алкохолните фиести. Брат му Грегъри, който пък става травестит, използва наркотици и умира на 69 години в женски затвор във Флорида. Величието винаги е имало и тъмна страна…

Поради втория развод и третия брак с Марта Джелхорн /1940г./ – писателка и военен кореспондент, която е негова спътница в Испания, Хемингуей остава без дома си във Флорида.
През 1940г. е публикуван романа „За кого бие камбаната” /„For Whom the Bell Tolls”/, писан в Кий Уест и хотел „Ambos Mundos”, Хавана, където е първата резиденция на писателя в Куба /1932-39г/. Този роман се счита за един от най-забележителните литературни постижения на Хемингуей, който вече е световно известен.

“Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб…”

Разводът на Хемингуей с Джелхорн е през 1945г., след което Хемингуей се връща в Куба. Четвъртата му съпруга е Мери Уелш, кореспондентка от списанието “Тайм”, която той среща в Лондон през 1944г.

След войната бъдещият нобелист започва да пише „Едемската градина” /„The Garden of Eden”/, която остава незавършена и е публикувана посмъртно в съкратена форма през 1986г.

Hemingways Home
Домът на писателя в Key West, Флорида

От една страна той планира голяма трилогия, която да включва „The Sea When Young”, “The Sea When Absent” и “The Sea in Being” /в крайна сметка публикувани през 1952г. като “Старецът и морето”- „The Old Man And The Sea”/.

След 4 години Гелхорн и Хемингуей се развеждат. Четвъртият му брак е с Мери Луиш, военен кореспондент. Писателят се завръща в Куба и през 1950г. излиза от печат романа “През реката към дърветата” /„Across the River and into the Trees”/. Романът не е посрещнат добре и мнозина виждат в него безвкусица, стилистична нелепост и сантименталност.

През 1952г. е публикувана една част от морската трилогия като „Старецът и морето” /„The Old Man and The Sea”/ и има голям успех едновременно от критиката и читателската аудитория. За този роман Хемингуей получава наградата „Пулицър” през 1953г., а през следващата – Нобелова награда за литература.

The Hemingways & Ava Gardner
Ърнест Хемингуей с неговата четвърта съпруга – журналистката Mary Welsh и с актрисата Ava Gardner, 1.01.1955 г.

Прототипът на Сантяго от „Старецът и морето” е кубинският рибар Грегорио Фуентес, който умира през януари 2002г. на 104 годишна възраст. Отношенията между двамата служат за основа на филмов сценарий, който Анди Гарсия пише заедно с племенницата на Хемингуей – Хилари Хемингуей. Във филма „Хемингуей и Фуентес” се срещат актьорите сър Антъни Хопкинс и Анди Гарсия.

Хемингуей претърпява 2 самолетни катастрофи по време на сафари в Африка /1954/, при които получава множество наранявания, парализа на гръбначния стълб, сътресение и някои вестници дори публикуват известия за смъртта му. Поради това той не е в състояние да получи лично Нобеловата премия в Стокхолм.

“В Африка всяко нещо е вярно под първия лъч, а по пладне се превръща в лъжа и ти го уважаваш не повече, отколкото онова прекрасно, съвършено езеро със зелени брегове, което виждаш отвъд спечената солена пустиня. Призори си минал през равнината и знаеш, че езеро няма. Ала сега то е пред теб – абсолютно истинско, красиво и неоспоримо.”

Същата година той започва да пише „Истинска при първа светлина” /„True at First Light”/ – своята последна пълнометражна книга. Част от нея се появява в “Sports Illustrated” през 1972 г. под заглавие “Африкански дневник”.

Ernest Hemingway And Gary Cooper
Хемингуей заедно с актьора Гари Купър, 1956 г

Хемингуей остава в Куба и установява добро приятелство с Фидел Кастро, декларирайки подкрепата си за кубинската революция. Като отговор кубинското правителство национализира вилата Финка Вихия, като обявява, че ще бъде предоставена за музей.

Ernest Hemingway And Luis Miguel Dominguin

През 1960г. Хемингуей напуска любимата си къща, абаносовите мебели, ловните трофеи, огромната библиотека, стотиците бутилки кубински и ямайски ром, колекцията от лули и пури… Когато след повече от 40 години неговите наследници стъпват в къщата, намират всичко това и още 3000 писма, снимки на Хемингуей, неиздаден киносценарий на „Старецът и морето”…

Hemingways Spain

През 1960г. разказът за бикоборците „The Dangerous Summer” излиза в „Life Magazine”. През същата година Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресията му с електрошокове.

Вследствие на това той получава значителна загуба на паметта, тялото му отслабва, което вероятно е причина за опита му да се самоубие. Или може би защото „се е изчерпал творчески и е видял повече, отколкото две очи могат да видят и едно сърце да изживее…“.

Ernest Hemingway And Noel Coward

Съпругата му Мери убеждава лекарите да го хоспитализират и го връщат в клиниката, където са му направени още десет шокови процедури. Два дни след изписването му, на 2 юли 1961г., Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо.

На надгробния паметник пише онова, което самият Хемингуей пише за приятеля си Gene Van Guilder през 1939г.:

Най-много от всичко той обичаше есента
Жълтите листа на канадската топола
Листи, плуващи в потоци, пълни с пъстърва
Над хълмовете
И високите сини небеса в безветрие
Той ще бъде част от тях завинаги

Smithsonian Institution Opens Art of the Stamp Exhibit

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • papa // 14 сеп, 2009 //

    Хемингуей беше едно от първите ми литературни влюбвания.

  • Зорница Гъркова // 2 апр, 2010 //

    Чета “Сбогом на оръжията” в момента. Тя ме разоръжи. Не е като да е излъгала представите ми за войната. Просто промени мнението ми по военните въпроси. Някакси се поставих на мястото на героя и установих колко объркано и глупаво нещо е войната. Като повечето човешки глупости, предизвикани от алчност. Книгата е откровено тъжна. Не само заради темата. Тъгата се набива в съзнанието на свикналия да чете, може би заради сравнително телеграфичния стил, който Хемингуей използва. Струва си. Дава нов поглед към нещата. А е добре да събираме гледни точки. Тогава по-лесно намираме себе си.

  • SMS система // 5 май, 2010 //

    William Somerset:
    Ernest Hemingway once wrote, “The world is a fine place and worth fighting for.” I agree with the second part.

    За мен предпочитаната книга на Хем е “A Moveable Feast” – Париж и неговите обитатели през 20-те години, за Aleister Crowley, Ezra Pound, F. Scott Fitzgerald, Ford Madox Ford, Hilaire Belloc, Pascin, John Dos Passos, James Joyce,Gertrude Stein; за гладът като дисциплина и търсенето на идеи.

  • Милен // 24 май, 2010 //

    Първо, Папа Хем, поне лично според мен, е една от най-значимите личности в литературата на двадесети век.
    И второ (и това само защото обичам да се заяждам :) ), частта за отношенията му с Ф. С. Фитцджералд в статията е пълна глупост. “Безкраен празник” (A Movable Feast) е публикувана посмъртно през 1964, а е писана с известни прекъсвания в периода ’58-’60. Фицджералд умира през 1940.

  • Ogi // 22 яну, 2011 //

    Когато през 1964 година в бетонираната комунистическа България излезе “Старецът и морето” помислих че става революция. После издателство “Народна култура” направи чудесни поредици. Стана някак си по-ведро…
    Хемингуей е велик! Затова ме потресе едно скорошно изказване на съвременен български автор, че да предпочиташ Старецът било признак на инфантилизъм ?!? Приех го като упрек в сенилно слабоумие :) :) :)

  • Ari Kremen // 2 юли, 2011 //

    VELIK !!!

  • Val Mykov // 21 сеп, 2012 //

    Самият факт, че в Днешно Време има хора, които списват сайтове като “Public Republic”, в който пък има раздели, като този, ми въздейства наистина Оптимистично… Вероятно има Надежда нашата нация да преодолее гигантската яма на Бездуховност, в която ни хвърлиха последните две декади – Граничието на 20 и 21 век…
    Колкото до дрънканиците как в “бетонирана комуенистическа България” станало чудото с появата на “Старецът и морето” през 64-та – бих обърнал внимание на “умникът Ogi”, че примерно моя милост се запозна за пръв път с Хемингуей от двутомник на руски език, издаден в ултра-комунистическия Съветски съюз още в края на 50-те години. А пък в Хрушчовските времена” с книгите на Хемингуей не бе проблем да се сдобиеш и в Москва, и в София…
    В днешно време новоизпечените “демократи” яростно почнаха да ровят и в досието на Папа Хем… изкараха го едва ли не руски шпионин… Впрочем във всички ПРЕХОДНИ ЕПОХИ по правило настъпва една начална Фаза на Духовните Пигмеи… Дано по-скоро излезем от нея…
    Бях на 15 години, когато изчетох повечето неща на Достоевски и Хемингуей… Това ме крепи като човек и до днес…

Коментирай