Public Republic Art Studio

анита и маковете

10 септември, 2009 от · 4 Коментара

Петя Хайнрих


Колаж по снимка на Ясмина©

докато вечерях, през отворения прозорец
влетя врабче, кацна върху масата и клъвна
две-три трохи от хляба, анита е името, каза
то, суетно завъртя рубинения си гердан, ти
си червеногръдка, отвърнах, отпих от виното,
в което една зора бе разтворила тялото си,
не, каза врабчето, аз съм анита и маковете,
през май май пътува плененото щастие от
парфюм на цвете, мъж, който брои дните до
собственото си излюпване от яйце, яйчен мъж,
прегърнал перлата на планета като топче
рибено масло, когато бях дете, прабаба ги държеше
в хладилника на хладно, при месото, салама,
кашкавала, сиренето, кофичката кисело мляко, едно
тъжно дете играе шах върху карето на пода
в хладния коридор, то не познава движението,
победоносната формация, финалната решителност
на дамата, триковото движение на коня и
самопожертвувателността на пешката, едно
тъжно дете опъва ластичето на белия си чорап и
приплъзва към глезена перла рибено масло, крие го за
после, когато върху мраморния под да търкулне зърното
и да наблюдава дълго и необезпокоявано контраста,

отвън май избухва в макове, зелен автомобил
обира тишината на следобедната улица, добър ден,
идваме да го приберем, да го изведем това дете, от
2B на 4B, добър ход, нали, казва бабата шепнешком
с глас от потънали люспи, горчица, кервиз и другите
принадлежности от домашната кухня, добър ход, повтаря
механично махалото на стенния часовник зад стъкленото
око, циферблата с острите римски пръчици, хиксовете
разклатени кръстове и виктори, знакът на победата в
4, 5, 6, следобедните часове за кафето и картите, изящната
плетеница от стрелката на минутите повлича следващата
порция време и бабата излита през прозореца сред
прозрачността на червеното, оставяйки парализираното
си тяло да отпочива върху чергата, после се завръщат от
работа дъщерите с черни къдри, някак пролетно суетни,
с пълни джобове джанки и я виждат още да почива, вдигат
ръката й и я изпускат, тя трополи като изпаднащ от масата стар
хляб, пищят, викат мария, диана, елена, венера другите
жени, братовчедки и съседки с едни и същи имена, мъжете,
вцепенени от изненада, пушат нервно във всекидневната, кълнат
това правителство, което положи бабата да почива
върху чергата, как можа да ги изостави, такива са те
жените, винаги ще извадят от чантата по някоя
изненада и докато клатят унило глави и кълнат всички жени
заради отпочиващата баба, те, пролетните жени раздават
джанки на съседските деца, смеят се, плачат, дърдорят и си оправят
изкривеното деколте в затъмненото огледало в коридара,
пращат ги долу да ритат топка, докато пренаредят фигурите,

през това време слагат в колата тъжното дете и го откарват
да гледа пленени гълъби в двор, в който неравномерните сиви
плочки не позволяват играта на шах и изтъркулваното на перлата
рибено масло в калната фуга предизвиква изригването на вулкан
в друга част на планетата, военни конфликти, въздушни нападения, тактика
и стратегия в междудържавническите отношения, по новините през
отворените прозорци на съседните къщи, стерео гласовете с монотонна
дистанцираност се усилват във фуниите на маковете, издигат ръст
майските цветя на ефира, хранени с толкова човешко движение,
болка, смях и босо дете пред руините на дома търси опорна точка
в перлеността на слънцето и се учи да чете по картинки

по-късно, след няколко метаморфози, научава правилата и може
да движи дамата в изгодно положение, един мъж роден от яйце,
негово величество цар с цвят слонова кост, достолепно прави
крачка с лачените си обувки напред, тя държи положението, държи
ключа, торбата с покупките, касовия апарат, в заговор с офицера,
който по диагонала на изток държи раменете й изправени, тя е
толкова благодарна, но мълчи като порцеланова, осигурява му
известна крехка защита, но винаги е готова да оттегли
фигурата, на която не може да се разчита, тя държи положението
детето за ръка, яката на ризата, косите му, жертва коня, ако се налага,
когато е гневна, хвърля на лъвовете някоя пешка, не играе
агресивно, уважава слабите страни на противника, тя играе
с омега 3 мастни киселини, отваря вратата на стария съсед,
подаръците за сватбата на роднините, сметката, хлаба и
плановете за ваканция на морето, анита отпива от виното,
анита, моето врабче което говори макове

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Катерина // 10 сеп, 2009 //

    Браво, Петя!

  • troha // 11 сеп, 2009 //

    Написано със сърце!

  • kerana ang. // 11 сеп, 2009 //

    Толкова е необикновен този текст – наистина… Всяко дума в него ухае със собствен аромат – зашеметяващ букет от словесни аромати… от цветове – също… Мимолетни образи на неочаквани хора, влитат-излитат през прозореца, сътворяват нежности, тъги, смехове, сълзи…докосвания в слънчевия сплит… И тези макови фунии… Боже, красиво… Винаги ще вземат да извадят от чантата някоя изненада тези талантливи жени тук… тази Петя Хайнрих…
    Е, благодаря за огромното красиво удоволствие!
    Керана

  • Петя (md 02) // 12 сеп, 2009 //

    Катерина, Троха, Керана,

    благодаря ви за търпението да прочетете този текст. Сигурна съм, че изисква доста усилия от страна на четящия.

    Златна есен и сливи :)
    Петя

Коментирай