Public Republic Art Studio

Кукерите – част от живото наследство на България

8 септември, 2009 от · 10 Коментара

Христина Славова


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Мнозина са тези, които обичат пътеписите за далечни страни и разказите за непознати земи. Но не по-малко вълнуващо е пътуването назад във времето към живото човешко наследство. Всеки народ има своите традиции и обреди, сътворявани от хората и завещавани на идните поколения. Своето живо наследство има и България..

Един от най-ярките, най-типичните и най-интересни моменти в традиционния български календар са кукерите. Те са познати в Източна Тракия, на отделни места в Добруджа, в Средногорието и Родопската област. По стар обичай те се практикуват в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Съхранил тази традиция от старите траки, народът ни и днес очаква с надежда и радост кукерите и празниците, свързани с тях.

Зададе ли се пролетта, дойде ли време за сеитба и по българските земи тръгват кукерите – мъже, нагласени с причудливи облекла, обикалящи селището и приканващи стопаните да излязат на полето. А окаже ли се човек на мегдана на Кукеровден около него се завъртат като въртележка танцуващи маски и неповторими гугли, страшни и комични герои.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Обредите възникват в зората на човешката култура, когато човекът си представял света като постоянна борба между две начала – доброто, творческото начало, създаващо света и злото, разрушителната сила, стремяща се към хаос.

Обредите са изключителен културен феномен с колективен характер и обединяващи творческата активност на „актьорите” и „ зрителите” в неразривна симбиоза. Съпроводени са от високо емоционално състояние, разделящо делниците от празниците.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Обредите по българските земи се делят на семейни, следващи жизнените цикли: раждане, сватба, смърт и на календарни, отбелязващи прехода от един природен цикъл в друг:от зимата към пролетта и лятото, от лятото към есента и зимата.

Календарните обреди са обвързани и със съответната религиозна традиция и са концентрирани около зимното и лятното слънцестоене. Преходът между зимата и пролетта в българския църковно-народен календар бележи Сирница /Прошка/, началото на Великите пости. На този ден всички искат прошка един от друг и посещават възрастните си роднини.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Сирнишките огньове изгонват зимата и вечерта се играе последното хоро преди постите. Следва цяла обредна седмица, в която всеки ден си има специално име. В събота е самият Тодоровден или Конският Великден, който се празнува с конни състезания за здравето на конете.

Във времето около Сирница в Източна България се играят пролетните мъжки маскаради – джамали, дервиши, кукове, кукери.

През цялата Тодорова неделя /седмица/ ходят маскирани младежи – кукери, облечени най-често в обърнати кожуси, обикалят къщите и представят различни /често еротични/ сцени със сюжети за раждането, смъртта и възраждането, за което са дарявани от стопаните.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Кукерските карнавални игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.

Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца пъстри платове, огледала, лъскави пайети и други елементи.

За най-старинни се считат маските, представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионисиеви тържества.


Снимка: saint_sparrow

Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Всеки кукер има по два предни и от два до четири задни звънеца, като всеки от звънците тежи от 800 до 2000 грама.

Основните персонажи в кукерската дружина са кукер, булка, зет, хаджия. Броят им си движи от 10 до 30-40 души.

Кукерът е най-важното лице в игрите в Югоизточна България. Главният му атрибут е фалосът, с който има право да докосва бездетни жени, като се вярва, че по този начин те ще се сдобият с рожба.


Снимка: Hyaground

На места в дружината се явяват и други обредни лица: гавазин /телохранител/ на хаджията, поп, мечка с мечкарин, доктор, циганки, токмакчии, кадия, бей, мома , баба, цигуларин.

Кукерският обичай включва два основни обредни момента.

Първият от тях е обхождането на всички домове с пожелания за здраве и благополучие. Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Булката “дарява” стопанина като мята кърпа на рамото му и му целува ръка. Тя може да “шета” вкъщи, като “разравя” огъня в огнището, някъде “насява” ечемик или пшеница. Стопанинът й връща кърпата със завързани в нея пари, за което тя пак му целува ръка.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Често, докато булката “шета”, токмакчиите събират пари за “болния Иванчо”, кадията “пише”, а цигуларинът “продава песнопойки”. Често дават на булката да подържи “за здраве” малко дете, особено ако то е болно. Хаджията “стреля” с кросното и пръска всички с пепел. Зетят върви с булката и пази да не я откраднат.

Поведени от булката, кукерите играят на двора несключено хоро. Хорото е с неопределена стъпка, буйно, с подскачания и тресене, при което звънците на кукерите не престават да дрънчат. То се прекъсва от булката, която докосва кукерите с хурка, те падат на земята, а тя ги прескача.

Обичаят е съпроводен с някои гадания. Например булката търкаля ситото, в което са им изнесли брашно, и крината от насятата пшеница и по това как ще паднат гадаят за плодородието през годината. На места по ситото гадят за пола на бъдещето дете в семейството, дори и когато няма бременна жена .


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Втората част на обичая е засяването и заораването. То се прави привечер, преди вечерята. На мегдана обикновено впрягат двама от кукерите в хомот и булката подкарва ралото, след което “засява” пшеница. Така изорават една или три бразди, след което булката се качва на изправеното рало и “раздава мезето” /вика високо различни наричания с доста цинично съдържание/.

Благословия, придружаваща обреда се схваща като словесна магия: „ Да дава господ много берекет! Да има мамули много, да има жито много, деца да има повече!”


Снимка: El Pel Crew

Накрая, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.
След празника оставят гуглите върху кошара и смятат, че това ще предпази агнетата от урочасване.

Притегателната сила на празника е в колективната радост.

В Карнобат надвечер от махалата “Галата” нахлуват страшни кукери, облечени от горе до долу в рунтави животински кожи, на главите си надянали цели кратуни, дупките на очите им се подсилват от зловещи черни кръгове над дългите носове, под които се зъбят хищни усти. Кукерите държат дълги дървени саби, с които секат наляво-надясно.


Снимка: El Pel Crew

Не само жените и децата, но и всички се разбягват пред тяхното стремително нашествие. Те нахлуват в домовете, откъдето биват отстранявани единствено чрез магическото въздействие на парите, накрая се събират на площада, където разиграват оглушително хоро.

Сурвакарската обредност в Западна България показва твърде съществено сходство с кукерската. Водещи играта са старци, дедици, придружавани от баба, девер и коняр. Обикалят къщите, играят лудо, благославят , като за това им се прави трапеза.
В Радомирско към персонажите се присъединява и сватбено шествие, поп, който постоянно венчава младоженците, хайдушка дружина.

Кукерските игри са особено впечатляващи с облеклото на участниците и специалните обредни реквизити.

Кукерската булка е облечена в местна женска носия, взета от бездетна или болнава жена. В ръцете си държи дете направено от парцали.


Снимка: El Pel Crew

Зетят е със своите ежедневни дрехи и с перо на главата. Той носи кросно вместо пушка, може и сабя.

За хаджия се избира по-възрастен мъж, който да е шегобиец. Облечен е в скъсани дрехи, наметнат с конски чул и рогозка.

Всички кукери са с гугли на главата, при които се наблюдават различия по отношение на материала, формата и украсата им. Преобладаващи са гуглите от агнешка стригана кожа. Украсата на гуглите се допълва от пришити в горната предна част огледала, мъниста, пюскюли.

В пищното облекло и разточителното многобагрие съзираме големия народен, самобитен художник – ваятел на красота. Кукерските гугли и облекла са съкровище на народни ценности, защото са неповторими, защото носят оня дълбок стремеж към хубавото, присъщо на народа ни.


Снимка: nipemi

Останалите лица в дружината са облечени в дрехи, подходящи за изпълняваната от тях роля. Гавазинът носи топуз, следвайки неотклонно хаджията, той удря по земята с топуза. Попът носи котле с вода и босилкова китка и ръси. С кукерската дружина винаги има и свирач.

Освен изброените маски участниците в кукерските игри представят и определени животни: бразая-животно с голям клюн и рога в Северна България и джамал/ камила/ в Тракия, както и кон, овен, мечка с мечкар в други части на страната.

В селищата, в които се практикува обредната игра „камила” се прави фигура на животно, което напомня камила – с глава и дълга шия, звънец на шията, гърбица и наметнат върху нея чул, под който влизат двама ергени и носят цялата конструкция. Мъж с маска на лицето води камилата из селото.

В цялостния обичайно-празничен комплекс кукерските игри са изпълнени предимно с оплодителна символика и магия и показват ежедневната грижа на човека за здравето и благополучието на семейството, реколтата и добитъка.


Снимка: nipemi

По дългия си път кукеровият празник е събрал най-хубавото, което народната фантазия е сътворила – огнени шарки, буйни ритми и невероятна символика. И днес игрите, свързани с тях, са любимо народно веселие, очаквано с усмивки и нетърпение.

Обгърнати в тайнственост и романтика, кукерите са една особено вълнуваща част от живото човешко наследство на България.


Снимка: El Pel Crew

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

10 Kоментара за сега ↓

  • Iva // 10 сеп, 2009 //

    Много увлекателно и с красиви снимки са представени кукерските обичаи.Интересно е да научим повече за снимките – от коя част на страната са запечатали карнавалните моменти.

  • Editor // 10 сеп, 2009 //

    Здравейте, Iva! Радваме се, че статията ви е заинтригувала.

    Благодарение на Христина можем да прочетем толкова разнообразни факти и детайли около този традиционен български обичай.

    Снимките към публикацията също са много изразителни и са направени в Разлог през 2009 г. от Klearchos Kapoutsis.

  • искра // 21 ное, 2009 //

    благодаря ви за информацията,която използвах за един проект по история. да се надяваме са спечеля първо място.

  • Hroni // 22 ное, 2009 //

    Hristina Slavova към Искра.
    Убедена съм, че ще спечелите.Моля Ви да споделите новината за успеха.Много ще се радвам.

  • искра // 26 ное, 2009 //

    с удоволствие

  • Ani // 3 яну, 2011 //

    Благодаря Ви за информацията.Ще ми бъде от полза за работата ми по проект към програма Коменски, по който работим втора година в нашето училище. Интересно е да научим още за този обичай. Ако разполагате с още информация, моля изпратете я на посочения E-Mail.

  • vvaassi // 18 апр, 2012 //

    много е хубаво и снимките и всичко…послужи ми за училище :D
    (y)

  • vvaassi // 18 апр, 2012 //

    qko e :D

  • Yuana // 27 дек, 2014 //

    Благодаря Ви за информацията
    много е хубаво е opisan обичайq
    Снимките са много хубави

  • Hroni // 26 мар, 2015 //

    И аз благодаря! Радвам се, че написаното ви е харесало и ви е било от полза.

Коментирай