Public Republic Art Studio

Блус 7

24 септември, 2009 от · 3 Коментара

Елин Рахнев

Blus 7
Снимка: zedzap

Не ми достигна цялата есен, за да си остана същият.
Събуждам се във ягодовите поляни. Очаквам ги. Раз-
мислям ги. Танцувам. С чарлстона – на баща ми. С фланел-
ката на вълни и брегове. Танцувам. Протърквам шепоти-
те си нагоре. Във зеленото. Стърчи сърцето. Става по-обширно.
По-претенциозно става.

Скърбя по ягодовите поляни. Изпадам в дисбаланс. Във
обща недостатъчност. Падам в медицината. Мрачни
гълъби чоплят банички пред градинката на театъра.
Гълъбите са от химикали и от пушеци. Псевдо са.
Виждам – Кольо Карамфилов ги преписва. Прави ги зелени.
Прави ги стеснителни.

Трудно се изказвам. Хриптя. Дишам чучулигите. Ходя в
локвите и пускам кораби. Корабите продължават във кал-
та. Плуват си в калта. Телата им са се разперили. Разпа-
дат се в поезията. Ширнали са се в поезията. Изпръхват
в безутешност. Октомврийска кал и бели кораби. Кавър
на смъртта. Кавър на лилавото.

И нямам чувството, че се събуждам. Спя дълбоко, грубо,
резедаво. Разнежен в меланхолии. Паднал в меланхолии.
Потънал в чучулигите. Сънувам. Меланхолиите ми са
фентъзи. Пълни са с нитрати и движения. Когато ги
натискам, цвилят. Чуруликат. Мънкат си. Правят го
тактично. Правят го с голяма отговорност. С цялата
природа на нещата. С другата природа. По-предишната.

Майка ми танцува в ягодовите поляни. После ги полива
и ги плаче. Аз й вярвам. Разсъждавам. Правя изводи. Мисля
за човечеството. За цялото човечество. Облегнат на
витрината на супермаркета. Мисля си. С култовия
чарлстон на баща ми. С фланелката на вълни и брегове.
Мисля. Чарлстонът е прокъсан на коляното.
И на другото коляно.

Някога. В една обилна есен в стария пловдив. Една жена
ме поведе към тоалетната. Миглите й бяха като етноси.
Глезените й припяваха. Започнахме да чистим
графитите в тоалетната. С ръкавите на пуловерите си. Все
едно пеехме. После тя избяга някъде на север. Скръб по
корабчето във калта. Скръб по ягодовите поляни. Вечна
скръб.

Затова не мога никога да се разкажа. Стеснявам се.
Изпадам в недостатъчност. Изпадам в асоциалност. Искам
да съборя библиотеката. Късен съм. Във витрината на
супермаркета виждам Кольо Карамфилов. Махам му. Той
е застинал до някаква реклама за цигари. И пуши.
Продавачката се смее. До сливиците. На Кольо Карамфилов му
е скучно.

Убива ми сърцето. Губя формите си. Биографията си.
Виждам. В очите на градските гълъби прожектират
клип. Старец и старица се целуват. Девствени са. До
тях – бутилка спрайт. Аз продължавам. С култовия
чарлстон на баща ми. С фланелката на вълни и брегове.
Продължавам. Бързам. Някой е поливал ягодовите поляни.
Те са разцъфнали. И чуруликат чучулигите. Някакъв
кавър си чуруликат.

Из книгата “Октомври” (1998 г.)

Първата електронна публикация на текста “Блус 7″ е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Mia2442 // 24 сеп, 2009 //

    Много интересен текст…
    Труден за коментиране и многопластов.
    Сякаш една стара Душа,облчена на вълнички и морета,разказва за загубите и намирането,за живота и смъртта…
    И всичко пропито с меката носталгия на дивите ягодови поляни-малко като Бергман,малко като Маркес,малко като нищо друго на света…
    Поздравления!:)

  • Stasja // 24 сеп, 2009 //

    от висока класа е тази поезия, винаги чета Елин Рахнев с удоволствие

  • troha // 26 сеп, 2009 //

    “Убива ми сърцето…” Дълбоко, нежно и печално…Поздрав за Елин!

Коментирай