Public Republic Art Studio

“Улица без име” – един сполучлив пътепис

8 август, 2009 от · 3 Коментара

Петя Хайнрих

Ulica bez ime na Kapka Kasabova

“Улица без име” на Капка Касабова е един доста сполучлив пътепис с автобиографични елементи. Книгата е писана на английски и до българския читател достига в един много добър превод.

В първата част авторката описва детските си години – 70-те и 80-години в София до емигрирането на семейството. После тя ни повежда по пътищата на България я началото на новия век до 2007 като предава наблюденията си от няколко пътувания през годините, по време на които се завръща на посетени места, отбелязва промените – не само в средата, но и в личните истории на роднини и приятели. Пътеписът завършва с посещението на софийския квартал “Младост 3″, където е преминало детството й, и с последващото го отпътуване.

Книгата на Капка Касабова е увлекателна – изгълтва се като топъл хляб. Тя е писана за британския читател и би трябвало да се чете така. Иначе обстоятелствените обяснения за нрави, български вярвания, някои исторически справки и уточнения биха се сторили на българския читател излишни. Не бих назовала “Улица без име” роман – книгата е лишена от романното и от интрига. Тя е описателна и пътеписна.

На места авторката предлага кратки исторически обяснения на България, засяга проблемите на балканската политика, на Възродителния процес, на Чернобил – тема, която лично силно вълнува авторката. Но тези исторически споменавания си остават в сферата на научно-популярното и не са изследвани в дълбочина. Преразказани истории и разговори с хора по пътя често имат характер на четива от жълтата преса – малко клюкарски, понякога морализиращи или разтълкувани от авторката, без това да ги обогатява или да е необходимо.

Пътеписът е полезен с това, че показва как външен за България човек гледа на съвремието в страната. Той ни сблъсква с така типичните срамливост, премълчаването на болести, примирение и черногледство, абсурдния страх да не се изложим пред чужденците, враждебното отношение към живеещи извън страната българи, нетолерантността. В същото време Капка не очерня, не мрази. Тя върви и наблюдава, а тези нейни наблюдения са изпълнени със състрадателност, уважение към хората, които среща и които описва.

Капка Касабова е пътешественик по душа и “Улица без име” е един великолепен пътепис за модерна България. Пътепис, който не се съобразява със стереотипи, не слугува на манипулативното родолюбие и е искрен. Честен е и към читателите и такива книги заслужават уважение.

Лично за мен “Улица без име” беше силно вълнуваща с първата си част, в която авторката описва детството си. Неизбежни бяха паралелите. И как иначе – родени сме в една и съща година, живели сме в подобни блокове, учили сме подобни начални училища, пътували сме от една от Младостите и Дружбите си към елитните си гимназии. Нищо чудно – средно статистически 1973 родени отличнички със сходни интереси.

ISBN: 9789542803171
Автор: Капка Касабова
Издател: ИК “Сиела”
Брой страници: 336

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Ljastoviza // 8 авг, 2009 //

    mislidumi , благодаря ти за този критически преглед. За Капка Касабова съм чувала много положителни отзиви. Дано книгата “Улица без име” е достоен коректив на фашистоидно намирисващия роман на С. Левичаров “Апостолофф” .

  • mislidumi // 9 авг, 2009 //

    Лястовица, :)
    на мен тази книга ми достави голямо удоволствие, както вероятно се вижда и от споделените впечатления.

    Сигурно сме си говорили вече за “Апостолофф” – една от малкото книги, които съм захвърляла след прочита ядосано в прашния ъгъл на стаята.

  • Ljastoviza // 9 авг, 2009 //

    mislidumi, не, не сме си говорили за “Апостолофф”, макар, че много ми се иска да обменя мисли и впечатления с теб за това четиво- особено като прочетох становището ти за тази книга, поместено в твоя блог. Споделям напълно изложените от теб виждания за “Апостолофф”. :-) Чакам да излезе книгата на български, за да чуя какъв ще бъде общественият отзив за нея в България, след което ще се поинтересувам, дали ще се намерят желаещи да реагираме официално на тази словесна гавра с българското, на която ръкопляскат немските медии и голяма част от немскоговорящата литературна критика, заслепени от безспорното езиковото майсторство на авторката и от влюбеността в майчиния си език. Намирам, че е недопустимо от етична гледна точка литературоведи да не обръщат внимание на съдържанието на даден текст, на послания, които звучат на някои места цинично или носят фашистоиден привкус, да не се зачитат чувствата на народи, за които се отнася написаното, само защото езикът на дадено четиво бил “блестящ”, “брилянтен” и “много оригинален”.
    Ако желаеш да поговорим за “Апостолофф”, ще се радвам да ми пишеш! :-) Електронния ми адрес можеш да получиш от Натали. Поздрави!

Коментирай