Public Republic Art Studio

Одисеас Елитис: “Мирът изисква сила да го понесеш”

24 август, 2009 от · Няма коментари

Маргарита Друмева

Одисеас Елитис /2.11.1911- 18.03.1996г./ – Нобелов лауреат за литература през 1979г.

Odysseus Elytis

„Смятам поезията си за източник на непорочност, изпълнен с революционни сили. Мисията ми е да насочвам тези сили срещу един свят, който моето съзнание отказва да приеме, по такъв именно начин, че посредством последователни преображения да доведа този свят до хармония с моите мечти…“
Одисеас Елитис

Одисеас Елитис /на гр. Οδυσσέας Ελύτης / е роден на 2 ноември 1911г. в град Ираклион на остров Крит, най-малкото шесто дете в заможното семейство на Панайоти Алепуделис и Мария Врана от Митилини на о.Лесбос. Детството си прекарва в четене и влага парите си в книги и списания.

Частното училище Макри, после – Трета гимназия , начинът, по който се преподава, не могат да удовлетворят духа му. Биографите му говорят за болест, която го приковава на легло за известно време, но всяко зло за добро – книгите се превръщат в оная друга паралелна реалност, в която той съществува пълноценно.

Когато Одисеас е на 6 годишна възраст, семейството му се премества в Атина, където момчето завършва основното и средното си образование. През 1923-та пътуват в Италия, Швейцария, Германия и Югославия, а в периода от 1930 до 1935 г. бъдещият поет учи право в Юридическия факултет на Университета в Атина.

Едва 20 годишен, Одисеас е привлечен от поезията на Пол Елюар, Пиер Жан Жуве и зараждащия се сюрреализъм. Тогава самият той започва да пише поезия, като заменя комерсиалната фамилия Алепуделис с псевдонима „Елитис”: от Ellas (Гърция), elpida (Надежда), elefteriya (свобода) и Елена (Helen, олицетворение на красотата), една наставка посочва националността на гръцкия му произход.

Чете Кавафис и Калви, изучава древната лирическа поезия. През този период се запознава с Андреас Ембрикос, който изнася лекции за сюрреализма в Атинския университет.
Между двамата се поражда дружба, която продължава цял живот и която тогава го въвежда в литературни кръгове като този на „Нов литературен поглед” /„Νέα Γράμματα”/– списание, което печата предимно поезия / включително Георгиос Сеферис, предводителят на новото поколение в гръцката литература/.

Именно там са публикувани първите му стихове през 1935г. Появяването му на литературната сцена е прието благосклонно, доколкото Одисеас Елитис съчетава асоциативността на сюрреалистичната школа със специфичното гръцко звучене. По-късно поетът ще каже:

„ Аз никога не съм бил ортодоксален сюрреалист. Сюрреализмът е само школа за поезия, чиято цел е духовното здраве и което се противопоставя на модното тогава на Запад рационалистическо течение”.

Във всеки случай неговата оригинална поетична форма подпомага да се сложи началото на нова ера в гръцката поезия и загатва последвалите реформи в литературата след края на Втората световна война.

Бидейки грък отначало докрай, самият Елитис казва: „Съществуват национални особености, способни да обогатят световния дух”. Като гръцки поет той продължава съществуващата вече 25 столетия литературна гръцка традиция. В ранното си творчество поетът е чужд на отчаянието и скръбта, характерни за Сеферис например.

Първата му издадена книга със стихове „Ориентации” /„Προσανατολισμοί”, 1939г./ е определена от критика Георгиос Теотокас като „тайнствено разсъмване край Егея”. Преведена е на български от Марин Жечев и Михаил Берберов.

Една молитва висините си променя
Променя времето руслото си
Оголено от земни грижи
Към други смисъл то ни води

Поезията му се корени в античната традиция, която се стреми да изобрази идеалния свят – и то във време, когато в Гърция влизат войските на Мусолини..

По време на Гръко-италианската война /1940-1941г./ поетът носи пагони на младши лейтенант и воюва в Албания. Въпреки това той продължава да пише и да публикува спорадично стихове и есета. През 1943г. Елитис пише „Героична и траурна песен за загиналия подпоручик в Албания” /„ Άσμα ηρωικό και πένθιμο για τον χαμένο ανθυπολοχαγό της Αλβανίας”/.

Това е дълга поема, като симфония, в която поетът използва сюрреалистични асоциации и която се превръща в нещо като поетически талисман на гръцките младежи в суровото военно време.

„Висшата поезия не е нито оптимистична, нито песимистична. Тя по-скоро представлява едно трето състояние на духа, онова, при което противоположностите престават да съществуват. Така поезията прилича на самата природа, която не е нито добра, нито лоша, просто съществува.“

След Втората световна война Одисеас Елитис работи в Националното радио /1945-46г./ в Атина, а през следващите 2 години печата статии и обзори на литературни теми в „Ежедневен вестник”. През 1948г. поетът заминава за Париж, където в продължение на 4 години изучава литература в Сорбоната и се увлича от изобразителното изкуство.

Печата множество статии в списание „Ентусиазъм” /„Verve”/, включително и чисто изкуствоведчески – за редица френски художници като Пабло Пикасо, Анри Матис, Алберто Джакомети, Шагал и др. Запознава се с Брьотон, Елюар, Цара и други бивши и все още активни сюрреалисти.

От Париж Одисеас Елитис предприема пътуване до Швейцария, Англия, Италия и Испания. През 1948 г. той е представител на Гърция на международните срещи в Женева, през 1949г. – на учредителния конгрес на Международния съюз на критиците в Париж.

Завръща се в Гърция през 1953г. и за втори път става програмен директор на гръцкото национално радио. По-късно става член на Административния съвет на гръцкия национален театър и на Консултативния комитет на гръцката национална туристическа организация на Атина фестивал.

През 1959г. излиза от печат книгата „Достойно ест” /„Το Άξιον Εστί”/, за която Одисеас Елитис получава Нобеловата награда за литература през 1979г. Пише я дълго – от 1948 до 1959г. Поемата представлява духовна автобиография в стихове и проза, близка по форма на литургията в гръцката православна църква.

Изградена е на основата на фолклорни мотиви и православни химни и псалми. Автобиографичната сюжетна нишка надскача личностното възприятие и се превръща в своеобразна биография на гръцкия народ, който се бори за своята независимост.

„Достойно ест” се определя от критиката като етап в развитието на новата гръцка поезия. Поетът не е вече просто едно чувствително същество, което пее за своите болки, а „прорицател или жрец, но непокорен”.

По-късно Микис Теодоракис ще напише музика върху „Достойно ест” – своеобразна оратория, химн, чиито стихове се пеят от всички гърци.

Душата ми търсеше Фар и Проповедник
…Слънцето с оста си вътре в мен
цялото в безброй лъчи – призоваваше
И този който наистина бях
Отпреди много векове
Още суровият сред огъня
Неизсеченият от небето

Усетих – дойде и се наведе над моята люлка
Самата памет настояще станала
взе гласа на дърветата, на вълните:
„По твоя повеля е, каза, този свят
И в твоята утроба е написан
Прочети и опитай
и бори се” – каза
„Всеки със своите оръжия” каза

Поемата „Достойно ест” е преведена на български език от Цветана Панициду и Владимир Левчев и е излязла през 1987г., издателство „Народна култура”.

Сборникът със стихове „Угризенията на небето” /„Έξη και μια τύψεις για τον ουρανό”/ излиза през 1960г. За тази книга Одисеас Елитис е удостоен с първата Държавна награда за поезия. Впоследствие излизат още стихосбирки, в които присъстват и интимната лирика, и стихове, засягащи обществени проблеми, но винаги изпълнени с вечния копнеж на човека към светлината.

През 1961г. Одисеас Елитис пътува до САЩ за 4 месеца, по покана на Държавния департамент, а на следващата година – до Съветския съюз. През 1962г. – в Рим, а през 1965г. поетът посещава България. Същата година Елитис е удостоен с наградата „Феникс”.

До 1968г. е член на Административния съвет на гръцкия национална театър. Междувременно активно участва в протестите срещу военния преврат, който доведе до падането на гръцкото правителство и създаването на военна диктатура /1967г./

Одисеас Елитис е автор и на поредица от есета, в които изразява своите теоретични и философски идеи, встрани от „тържищата на долара, инфлацията, партийните сделки”. През 1973г. той написва сборника „Открити карти” / „Ανοιχτά Χαρτιά”/ и „Художникът Теофилос” /„Ο ζωγράφος Θεόφιλος”/.

“Липсата на фантазия превръща човека в инвалид на действителността. И нека си говорят практичните хора, които един ден оставят живота, без даже да го докоснат. Те са два пъти неграмотни.”

В продължение на много години Одисеас Елитис пише поемата „Мария Нефели” /„Μαρία Νεφέλη”, 1978/, построена като монолог на момиче, олицетворяващ размислите на освободеното младо поколение. Поемата е публикувана през 1978г. и се отличава от другите му произведения по това, че в нея е запечатан реален житейски опит.

След „Достойно ест” Елитис среща една млада дама и у него „изведнъж се появява желание да напише нещо съвсем друго”. Поемата придобива широка популярност, особено в средите на тези, чиято гледна точка отразява Мария.

Критиката оценява поемата за нейното поетическо богатство и актуалност. „В този оригинален, динамичен и впечатляващ колаж намериха отражение и драматичното страдание и трагикомедията, надеждата и пошлостта на нашето агресивно и абсурдно десетилетие”.

До 1978г. Одисеас Елитис издава общо 12 книги с поезия, а 1979 година е знаменателна за поета – тогава той получава Нобеловата награда за философската поема „Достойно ест”. Речта му пред Шведската академия на церемонията по връчването на наградата е озаглавена „Куп суров материал”.

В нея той казва, че това е голяма чест не само за него, но и за „моята страна, която заема малко място в пространството, но е безбрежна с пределите си във времето”. Финалният акорд на речта звучи така:

„Не е достатъчно да мечтаем със стихове. Това е малко. Не е нужно да говорим непрекъснато за политика. Това е прекалено. В дьлбоката си същност материалният свят представлява просто куп суров материал. От това, дали сме добри или лоши архитекти, ще зависи крайният резултат. Раят или Адът, които ще изградим. Ако поезията предоставя някакво уверение, и то в убого време, то е именно това: че въпреки всичко нашата съдба е в собствените ни ръце”.

Одисеас Елитис е също художник и преводач. Превежда поезията на Елюар, Лотреамон, Рембо /Елитис го поставя на първо място сред европейските поети изобщо/, Пиер-Жан Жув, Унгарети, Лорка, Маяковски.

В периода от 1980 до 1995г. Одисеас Елитис продължава активната си издателска дейност – 5 поетични и 4 книги с есета. В 1990г. излиза книгата му „Частен път“ / „Ιδιωτική Οδός”/ с авторски рисунки и колажи, посветена на неговата спътница през последните години от живота му – Юлита Илиопулу.

„Стигнах дотам, да мечтая за човека да настъпят един нови Велики пости, при които той да се въздържа от всички плодове на злободневието и да се прехранва единствено и само с основополагащите понятия за нещата и тяхната метафизическа проекция”.

Последната му книга „2 Х 7“ излиза в годината на смъртта му /1996/. Това са кратки поетични есета върху творци и произведения от различни изкуства.

Богатото творчество на Одисеас Елитис продължава да се превежда на всички езици. Малко преди смъртта да го споходи през 1996г. той се среща за последно с българския преводач Стефан Гечев, който събира голяма част от преводите си на гръцки поети, включително и Елитис, в трилогията на двуезично издание, спонсорирано от посолството на република Гърция в България.

В град Митилини на остров Лесбос и досега се пази къщата му край морето в традиционен гръцки стил. На негово име е наречено международното летище на острова. А когато гърците чуят името Одисеас Елитис, стават прави. Защото помнят човека, който говореше със същите думи, които са използвали Сафо и Пиндар, но по свой начин приспособени към характера на времето.

Odysseus Elytis

“Говоря в името на светлината и на чистотата. С тях израснах, те бяха моето училище. Всичките ми усилия в поезията имаха за цел да превърна физическата светлина в духовна. Да достигна такава чиста прозрачност, че човек да може да види чак до сърцето на действителността.”

Одисеас Елитис умира от инфаркт на 18 март 1996 година.

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай