Public Republic Art Studio

Без скука със „Скука”

11 август, 2009 от · 1 Коментар

Проф. Милена Кирова

Мария Станкова. Скука. Три малки романа. Изд. Жанет 45, Пловдив, 2008

Мария Станкова не иска да бъде „голям писател”. Не иска да прекрачи направо в класиката. Тя просто обича да разказва истории на тези, които обичат да четат. Мисли ги, докато стои сама. Измисля ги. Постепенно те започват да я измислят. Думите, които са нашият по-добър живот. Седиш вкъщи, пушиш, правиш си супа, включваш телевизора, пускаш компютъра… И те потичат. Говориш на самотни хора, които седят вкъщи, пушат, пускат компютъра…

Романите „Скука” и „Мрежата” в последната й книга, „Скука”, разказват нашия свят точно такъв: сиво ежедневие, обезсмислени съдби, хора, които пърхат като молци между брънките на гъста, лепкава и всесилна мрежа, наречена ежедневие. Това обаче е само половината истина. Другата половина е в историите, които внезапно се случват. Специфичният подход на разказвачката се състои в това да показва как именно посред лепкавото безличие на всекидневното се появява необикновеното.

Само че то не е в спектъра на романтичната привлекателност, а по-скоро в тъмното пространство на грозното, страшното и отблъскващото. Това е ефектът на популярния криминален разказ, който Мария Станкова почти винаги търси.

Всъщност нейният, вече утвърден в новата ни литература, почерк е точно в несекващото съчетаване на ежедневната, умишлено принизената до баналното и безличното социалност със смущаващата и необикновена поява на някое загадъчно престъпление, на престъпното, което винаги дреме в човешката психика.

Трите текста, включени в книгата, макар че са много различни в тематично отношение и донякъде на стилистично равнище, всъщност се допълват до внушението за цялостна картина, в която светът се простира от привидно летаргичното състояние на всекидневната скука („Мрежата”) през внезапните разкъсвания на сивотата в потресаващи случки („Скука”) до малко мрачната романтика на легендарния разказ, в който не може да има място за ежедневното („Черната жена и Стрелеца”). (В този смисъл бих разменила местата на първия и третия текст, за да се оформи постепенното настъпление на обобщаващата идея.)

Трите текста са наречени „малки романи”. Дали са точно романи в случая няма значение, тъй като смисловият акцент пада върху думата малки. Не защото са малки по обем (средно стотина страници), а защото тяхната „малкост” е внушение за живота, който живеем, онази човешка малкост, която поражда най-страшните престъпления. (Легендарната симулация в „Черната жена и Стрелеца” може да бъде разбрана именно като привидяната в екзотични образи другост на нашия свят.)

Както винаги досега, Мария Станкова разказва популярно и увлекателно, сюжетът поглъща вниманието, бързаш да прочетеш докрай, макар че гърлото ти се стяга от усещането за психически дискомфорт и преглъщаш въпроса: и аз ли живея в този свят, и аз ли съм (като) един от тези герои?

Разказът е кинематографичен, в него могат да се подредят отделни картини, сцени, удобни за екранизация и за сюжетиране с визуални похвати. Нищо чудно, че през последните години Мария Станкова спечели доста награди точно със своя опит в пространството на драматургията и киносценария. С нея на читателя рядко е скучно, дори когато книгата й се казва „Скука”.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • seo companies // 15 дек, 2017 //

    I truly suggest to utilize GSA Internet search engine Ranker for Rate 2 and also Tier 3
    in priority.

Коментирай