Public Republic Art Studio

Внимание: опасна книга!

30 август, 2009 от · Няма коментари

Проф. Милена Кирова

Галин Никифоров. Фотографът: obscura reperta. Изд. Сиела, С., 2009

От години очаквам да се появи такава книга, написана на български език. Защото тя трябваше да се появи – някъде в пресечната точка между натрупаните умения на огромен брой хора, които пишат романи в днешна България, и вероятността за пробив в ново жанрово и тематично поле.

Роман, който започва с това, че „не е” в родното ни литературно пространство: не е поредната вариация на социално-битова тема, не е закъснял проблясък на оскъдно случения у нас модернизъм, не е обичайният нарцистичен монолог на автор, който се идентифицира със своя герой-повествовател…

За успеха на Галин Никифоров щастливо са се натрупали няколко обстоятелства: сравнително млад (40-годишен) автор, който живее максимално далече от столицата (в Добрич), не участва в обичайните групи „по интереси” и никак не е разглезен от вниманието на медиите и критиката, макар че Фотографът е неговата трета книга.

Умерено нежни (повести и разкази) от 2003 остана почти незабелязана, Добро момче (която може да бъде наречена повест) достигна до номинация на конкурса Вик през 2006, а за романа Фотографът, излязъл в самото начало на тази година, успях да открия само една (много кратка, но точна) рецензия от Деян Енев.

Съзнателно не искам да резюмирам сюжета на тази книга, защото удоволствието от нейния прочит до голяма степен разчита точно на необикновеното и неочакваното; всеки читател трябва да остане насаме с нея, а пък аз му обещавам, че ще захвърли всяка своя работа, която търпи да не бъде свършена в продължение на няколко дни.

И все пак: какво да очакваме и как да четем Фотографът? Заглавието достатъчно честно го разполага в линията на световни бестселъри като Анатомът, Историкът и, разбира се, полуслучения шедьовър на Дан Браун. Втората част от заглавието, Obscura reperta (или тъмни открития), макар и цитат от Лукреций, няма място на корицата, особено с превод под линия, защото внася дисонанс в жанровия прицел на текста със своя поучително информиращ характер.

Разказът е бърз и напрегнат, с елементи на криминална фабула, обстановката – достатъчно екзотична (половината от действието се случва в Италия към края на 18 век, другата половина – в днешния свят, предимно в България, но и по малко в Швейцария, Франция и Испания); трите „е”-допинга на съвременния човек – еротика, екзотика и естетика – се преплитат в добре отмерени дози до една обща формула на популярното – но в никакъв случай не булевардно – и увлекателно четиво.

Няма смисъл да търсим социални проблеми – не защото напълно липсват, а защото романът постига обичайните за този жанр внушения на „универсалното” и „вечното” в човешката психика; в нашия случай онзи стремеж към непостижимото съвършенство, който превръща живота в изкуство, а пък изкуството – в живот. Героят на романа Соломон Голдберг е малко българин, и не само по име: жертвоготовно отдаден на своето изкуство супермен-богаташ.

Изобщо „българското” в тази книга се изразява най-вече в очакването, че българският читател е като всеки друг читател на днешния свят, т.е. човек, който иска да бъде съблазнен, за да прочете, и погълнат от умението на словото да владее въображението му в процеса на четене.

Галин Никифоров изглежда амбициран да напише световно продаваема книга: това не е никак странно върху фона на една провинциална литература, в която всеки писател носи маршалска писалка в своята раница.

По-странното е, че написаната от него книга наистина е способна да стане международен бестселър, при условие, че зад нея застане мощна рекламна кампания; тя не е по-слаба от Историкът на Елизабет Костова и дори има предимството на по-стегнатия и динамичен наратив.

Макар че точно от Историкът Галин Никифоров би трябвало да си извлече една поука: между малкото неулучени неща в неговия роман е липсата на специфичен (и продаваем) етно-колорит в българските сцени. Те изглеждат неразличими от обстановката във всяко друго (неразличимо) място, а за българския читател са си направо неубедителни, даже фалшиви.

И още една забележка: маймунката-любимка е доста изтъркан аксесоар на авантюрния супер-герой. За сметка на това обаче съм длъжна да кажа, че не си спомням друг български автор, който да е положил толкова много труд, за да усвои в убедително възпроизведени подробности информация от няколко области едновременно, най-вече фотография, история на изкуството и донякъде на религията.

В това отношение Галин Никифоров е впечатляващ феномен между българските писатели, които пословично обичат да пишат повече, отколкото да четат. Фотографът не само увлича, но и кара читателя да научи много нови неща, при това поднесени по непреодолимо съблазнителен начин.

В заключение ще кажа, че тази книга е обществено полезна във време на криза. По телевизията чух, че 52% от българите тази година не смятат да ходят никъде по време на лятната си почивка. Да прочетат Фотографът – ето една компенсация за пропуснати ползи. Само че много внимавайте! Никога не започвайте да четете романа в началото на работна седмица… все пак има наплив на свободна работна ръка.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай