Петя Хайнрих
Снимка: Roger Lynn
ТУК сезонът на пеперудите, солта и отворените обувки
е крехък, като хляб и вода е мек и прозрачен
ще се види слънцето през течността на окото ми и дори вечерта
не ще го погълне докато пристъпва по върховете на дърветата
утре ще потеглят детските ми параходи в калайдисания леген на двора
докато яхтите в другия край на континента предизвикателно
лъскат в залива гърбовете си
аз в сгъвката на ръка ще съм прах – жълта тичинка
на маргаритата сладкото, в боровинката – тъмно кисела
пурурният гребен на планината ще среше на юг косите ми
а на север седефеният нокът на дъжда ще охлажда кожата на тревите
понеже смесих посоките: треперушка в жега, в хлад се топя
ТУК в центъра на всяка моя история
се подреждат в розетка късове цветно стъкло
5 Kоментара за сега ↓
DeProfundis // 4 авг, 2009 //
Много е плътно на цвят и на вкус, Петя
Поздрав,
Милена
П.С. Познавахме се някога “по съседски” – purpledance…
mislidumi // 5 авг, 2009 //
Танцуващата в лилаво,
,
разбира се, че се познаваме и ми е драго, че се срещаме отново.
Още жълто лято и благодаря за вниманието!
Петя
mastilo // 6 авг, 2009 //
хубави цветни стъкълца! от всички тях са направени витражите…
Катерина // 7 авг, 2009 //
Красиво е
mislidumi // 9 авг, 2009 //
Благодаря ви, мастило, Катерина!
Това беше стих от моето усещане за северно лято. Радвам се, че усещането вече е споделено.
Коментирай