Public Republic Art Studio

Хоризонт

12 август, 2009 от · 3 Коментара

Керана Ангелова


Снимка: jonboy_mitchell

Жената
от последната къща
в рамката на отворения прозорец
гледа полето
търси края му
небето там е най-ниско
на хоризонта
облаци пълзят по земята
дървета летят във въздуха
птици крачат като човеци
из разораните ниви
сеят семе за песен

проникват пространствата в себе си
и едно в друго
тогава
всички липси изчезват
светът си е самодостатъчен
като своя Отец

И слънцето като алено цвете
ще се въздигне след миг
ще изпълни с почуда жената
все едно е за първи път
все едно не е учила география
никой не може да я убеди
че земята е кръгла -
всяка сутрин
слънцето пониква от полето
на нейния живот
и все още огрява света

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • troha // 15 авг, 2009 //

    “всички липси изчезват…” Да, това е точно така! Привет!

  • Valentina Plachkinova // 16 авг, 2009 //

    Великолепно осмисляне на личната ни география. Поздрави, Керана! Усмихна ме финалът.

  • Никола Анков // 19 авг, 2009 //

    Да, Керана…влязла си за малко о т т а т ъ к и точно си видяла…анатомията на географията ни. Поздрав от брега на морето.

    Доки:)

Коментирай