Public Republic Art Studio

Пътят между две изкуства

29 юли, 2009 от · 1 Коментар

Срещата ми с Феликс Фрошхамер беше прекрасна изненада – талантлив немски фотограф и музикант, говорещ български език почти перфектно. Музикантът-фотограф е еднакво креативен с обектива и цигулката; концертира из целия свят, а фотоапаратът е допълнението, внасящо пълнота в живота му.

Как би се описал с едно изречение?

Пътешественик и творец, който винаги е готов за нови предизвикателства.


В кой герой от книга или филм се виждаш?

Астерикс. :)

За какво би казал „никога”?

На крайностите в политиката и религията.

Чувстваш ли се толкова сигурен с фотографията както с музиката?

Сигурен се чувствам и с двете. Фотографията е наблюдение, събиране на впечетления и после да предадеш чрез снимките това, което си преживял. Музикалното произведение се нуждае от много подготовка и изграждане, за да се разкаже и предаде на публиката нещо лично.

За какво би казал „винаги”?

… Айде наздраве! ;)


Горан Брегович

Най-вълнуващото място, което си посетил е…? И кое го прави такова?

Едно от най-впечетляващите места е Гваделупе, където с моите приятели изнесохме концерт в местно училище. Учениците бяха много отворени към нас и слушаха с голямо внимание. Изпълнявахме Моцарт върху българска народна песен и се получи чудесно!

Кои са предпочитаните обекти / теми за заснемане – природа, хора, макро или…? И защо?

Хората и техните изражения. Силно ме впечетляват спонтанните моменти, емоциите и особено изразителността на лицата. Едно изражение казва много за личността и характера, присъщи на конкретния човек.

Къде би искал да бъдеш в този момент?

В Пловдив.


Рио де Жанейро

Кое би определил като „несравнимо”?

Чувство, преди да може да се определи какво точно е.

Утре…

е бъдещето, днес е животът.

Чувствам се най-щастлив и „жив”, когато…

мога наистина да бъда самия себе си.

Слънцето…

е сила, енергия и живот!

Фотографията и музиката сравними ли са по някакъв начин и защо?

Човек получава вдъхновение и инстинкт чрез фотографията, както и чрез музиката. За мен те се допълват; акустичното с визуалното. Чрез фотографията мога да уловя еднократен момент, докато чрез музиката се създава определен момент и той е уникален, неповторим. Фотографията е моята страст, а музиката е моят живот.

Как завършва денят ти?

Пожелавам си денят ми никога да не завършва…

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • bass // 29 юли, 2009 //

    .. Статията е чудесна ! Много интересна ,увлекателна и поднесена с вкус !

Коментирай