Снимка: geishaboy500
изпивам тръпчивия чай
оризова хартия е денят
бял и недокоснат
шиацу масажът в следобедното ми бдение
ме откъсва от вечността
пускам хвърчило
камбанките събират гологлавите монаси в храма
животът е със матово ветрило
а върху него йероглиф на щастието
да съм щастлива
земята е зелен лимон
подхвърля заровете от седеф
из мраморните коридори на познанието
природата е малък свеж бонсай
тай чи идея за безсмъртие
откъсвам екзотичен плод
гарнирам го с коктейл
от непознати алкохоли
по чашата ми знак любов
да съм обичана
излъскан параван от абанос
и корени на непознати билки
ме пазят от въздушните течения
отглеждам скорпиони във буркан
обръщам гръб на западния вятър
а русата ми плитка
изчертава дракон
по лопатките
мълча и търся пътя към небето
върху кимоното ми
знак безсмъртие
Станислава Станоева
3 Kоментара за сега ↓
Дачо Господинов // 12 юли, 2009 //
Знакът на поезията – стиховете ти. Поздравления!
Mar Vel // 13 юли, 2009 //
Много приятно стихотворение, с атмосфера и смисъл, представен леко и ненатрапливо каквито са и източните изкуства. Успех и вдъхновение!
Stasja // 17 юли, 2009 //
Дачо, Mar Vel, много благодаря и на двамата
поздрави
Коментирай