Румяна Райкова
Снимка: rent-a-moose
и ми е толкова
сутрешно, стъпаловидно
когато чегъртат облите форми
когато се лутат счупените задоволства
в годишните времена на ръката ми
и ми е почти насериозно
почти насмешливо ми е почти горчиво и
ми е толкова Кортасар
и ми е толкова
обедно, неизразимо
когато сияят безутешните присъствия
когато имам желание да пукна
вадя от джоба си поема за смъртта
чета я наивно сменя ми се физиономията и
ми е толкова Гари
и ми е толкова
следобедно, грапаво
когато прииждат на пръсти зимите
когато проникват подковани тълпите
с взлом в солените сенки
с взлом под чадъра ми лишен от брегове
съзерцателно ми е наводненото минало
овкусено изгубеното и
ми е толкова Киняр
и ми е толкова
вечерно, подгизнало
когато гнездят неразумните пролети
когато се чукат самоделните думи
с възторга от извънбрачни представи
обещавам си да ми е небрежно
особено изстискано
излизаното в междуредията и
ми е толкова Буковски
и ми е толкова
нощно, безвъзвратно
когато гълтам порцеланови бисквитки
когато се обезселяват залезите ни
все така утаени по дъното
развиделени в зелено предверия
се открехват в очакване на Годо и
ми е толкова Бекет
и ми е толкова
вчерашно, днешно
когато ми е утрешно съм вероятна от зима
златна от докосване скъсана не се завръщам
там от където съм тръгнала
там където е съвършено неутралното
ми е толкова Теб
1 Kоментар за сега ↓
Alberta // 10 юли, 2009 //
И е толкова твое
)
И ми е приятно със сутрешното кафе да побълбукам настроенията.
Коментирай