Димитър Ангелов
Снимка: Anyaka
Векове наред този лодкар, изгубен в преминаването на реката, се мъчи да пренесе душата ми. Не е безсмъртието, което го привлича в това безсмислено пътуване. Неговото страдание ме убива малко по малко. Изнемощял, крещя му напразно: “Нещастнико, не виждаш ли, че тази река е толкова тясна, че не може да бъде прекосена?!”
И отново се виждам ту на единия, ту на другия бряг. “Не виждаш ли, че едва се събира в нея лодката? Не чувстваш ли, че няма никаква лодка? Реши се и освободи душата ми веднъж завинаги. Пусни греблата. Иначе ще се погубиш, осъден да блуждаеш без посока по твърдата повърхност на една фалшива река. Разтвори ръце, отпусни сърцето си и намери себе си завинаги!”
Обръщам се настрани и се събуждам. Виждам един дълъг косъм от една руса жена, която познавам отскоро. И усещам, че душата ми продължава да бъде на отсамния бряг. Но моя ли е тази душа? Кой може да усеща собствената си душа с такава яснота?
_________
* Лета (“забрава”) – в древногръцката митология извор и река в подземното царство.
Превод от португалски: Емилия Кръстева
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
Dimíter Ánguelov
