Public Republic

Мирела Иванова

Снимка: erix!

Обичам да си спомням един случай от средата на осемдесетте, най-заблатения соц, току-що бях завършила университета, знаех три езика и бе излязла първата ми книга “Каменни криле”, чудех се къде да дена невероятната си млада енергия, защото бях безобразно безработна.

Тогава работата се даваше, най-вече, е, явих се и на един конкурс, но не бях правилно подготвена, не можех да подредя по степен на важност членовете на ЦК и Политбюро. Разтерзана от отчаяние, отидох при Радой Ралин, по-възрасните си спомнят, че той бе своеобразна Институция на истината и несъгласието с режима, вечно отвореният му дом посрещаше и подкрепяше мнозина.

Та Радой тогава, изслушвайки терзанията ми, завършили с вопъла “Поне да можех да пътувам свободно!”, ме окуражи с думите: “Не плачи, пиши. Един ден ще обиколиш света като поет.“

В средата на осемдесетте това бе безутешна не-научна фантастика, в началото на деведесетте вече стягах първия си куфар за първото си литературно пътуване в Литераришес Колоквиум в Западен Берлин, стената бе се сгромолясала и само отломъците й стърчаха насред разполовения град.

Днес, накъдето и да тръгна, тръгвам оттам, от спомена за пророчеството на Радой и от спомена за рухналата стена. Пътувам много и с възторг, защото помня много. Не съм обиколила света, но мога да назова стотиците градове, моите поетични гари, летища и перони в Европа, одухотворените места, в които ме отвеждат думите, и последното, и най-дълго и обичано сред тях е Бамберг.

Снимка: erix!

Бамберг е град с много названия: “малкият Рим”, заради седемте си хълма с огромни катедрали, “малката Венеция”, река Регниц с двата си ръкава, Майнско-Дунавските канали, гърбиците на мостовете, под които плуват лодки и корабчета с туристи, и островите в центъра, опазените и реставрирани средновековни улици с къщички, изрязани сякаш от детска книжка, но градът е още и “сърце на барока”, и необозрима бирария, опазила традициите на манастирските пивоварни и пушената бира, и студентско средище, университетът тук е основан в началото на шестнайсти век, днес има 30 хиляди студенти.

Но веднага съм длъжна да добавя и символа на класическата музика, защото “Бамбергските симфоници”, държавният симфоничен оркестър на Бавария, е също запазен знак на града, и разбира се Международният творчески дом Вила “Конкордия”, където живеят и работят съвместно по дванадесет творци, шестима от Германия и шестима от другаде, поканени от министъра на културата в Бавария за цяла една година…

Снимка: jacob_johan_w

Изброяването не бива да мине без Къщата с рака на Слънчевото площадче, цели две години Хегел пише тук едно от знаменитите си съчинения, или пък театъра, носещ името на Е.Т.Хофман, и той също е сред емблематичните имена на Бамберг. Ах, да, пътят на модерната скулптура, който винаги те отвежда до Ботеровата жена, какво пропускам още – разбира се знаменитият Бамбергски дом с конника, архиепископските резиденции с розовите градини, кварталите със съсредоточеното великолепие от сгради в югендщил, строени между 1900 и 1907.

От 1982 година Бамберг, един от трите небомбардирани в края на Втората световна война немски градове, е под закрилата на ЮНЕСКО заради най-големия по мащаби в света съхранен средновековен пласт. Пристигам в Бамберг през пролетта и ми предстои да преживея всички сезони, да присъствам цяла година сред това неназовимо в красотата си място. Свикнали сме да обвързваме представите си за Германия, за Бавария с реда и благосъстоянието, да, редът и благосъстоянието тук не са клише, а действителност, начин на съществуване, който ни подкрепя във възприемането на красотата. Улеснява ни. Зарежда ни с ведро спокойствие.

Снимка: Badboy of Maths

Тъкмо с ведро спокойствие искам да разкажа същностните уроци, които могат да се усвоят за една година тук, във Вила “Конкордия”, построена през 17 век на брега на река Регниц като летен дворец на богатия търговец Бьотингер с градина-паметник на бароковото паркостроене. В някогашните оранжерии днес се помещават шест от жилищата на стипендиантите, преобразени като модерни мезонети с най-изумителната гледка, която един писател, художник или композитор може да си пожелае като вдъхновение: статуи, шадравани, пиршество от цветя и поддържана зеленина и водите на реката, по които плуват диви патици, водни кокошки и лебеди.

В централната сграда на творческия дом е администрацията, още две жилища, едно музикално студио и залата за четения, концерти и изложби. Всеки вторник тя отваря врати за поредното културно събитие, петимата българи, сред които е и моя милост, “произвеждат” част от събитията: композиторът Любомир Денев, писателят Владимир Зарев, скулпторът Огнян Петков и художникът Орлин Неделчев.

Свободни сме в избора си да участваме или да не участваме в кипежа, да осъществяваме проектите си сами или с немските си колеги, Вила “Конкордия” ни предоставя възможностите и на други сцени, в Бамберг, в Бавария и Оберфранкен, в цяла Германия дори. Наблюдавайки работата на администрацията, участвайки в програмите, усвояваш “уроци по мениджмънт на културата”.

Снимка: Tscherno

Всъщност проф. д-р Голдман, който ръководи творческия дом, изнася лекции в университета и по тази специалност, в сряда често ни се случва да срещнем студентите му по коридорите на Вила “Конкордия”. Заместничката му, Стефани Вайс, неуморно търси контакти и проекти, в които да впише стипендиантите – от години писателите присъстват на традиционните градски “Есенни четения в Бамберг”, които се провеждат в големите книжарници и гимназии; художниците се “наместват в “Дните на отворените ателиета”, когато посетителите могат да побеседват за творческия процес, но и да се спазарят за приемливи цени с автора.

Стипендиантите на Вила “Конкордия” винаги могат да се включат и в големите регионални културни проекти, във Вагнеровите дни в Байройт или Дюреровите в Нюрнберг, или в оберфранкските “Словесни игри”. Точно те стават и подходящата рамка на 3 март, нашият национален празник, да се състои “Дългата нощ на българската поезия”.

Проумявам колко важно е за културния мениджмънт освен средства, да има и визия, дори хоризонт, и ценностна система за контекст, поддържана неуморно подобно на калдъръма и асфалта, и градската среда. Точно тези думи ме отвеждат и към другия важен урок, по менджмънт на туризма, защото толкова много туристи на квадратен сантиметър могат да се срещнат само на площад “Сан Марко” във Венеция или на хълма Монмартър в Париж.

Всяка заран през вcеки сезон, додето изпращах дъщеря си до девическата католическа гимназия “Мари Вард”, виждах с очите си как се чисти града, как се зареждат магазините, как се изнасят масите и столовете пред кафенета и ресторанти, как градът се подготвя за кипежа от групи, които ще го напъплят след девет.

Десетки варианти от предлагани туристически услуги и маршрути, екскурзоводи в средновековни облекла, нощни обиколки с фенери, гид, който разказва историята хилядагодишната история на Бамберг като приказка, тематични обиколки с автобус до седемте хълма с катедралите и крепостите, по пътя на скулпурата, по пътя на Е.Т.А. Хофман, по пътя на подредените във всяка църква по Коледа сцени от раждането на Иисус в яслите, безплатните органови концерти всяка събота.

В този урок по мениджмънт на туризма задължително се включва и усмихнатата култура на всекидневието, отворените още в шест фурни, с асортимент от поне сто дъхави топли печива, коледните сладки, десетките видове понички преди карнавала през февруари.

Снимка: necrocake

Впечатляваща е организацията на Коледните и Великденски базари, на уличните празници, Панаира на средновековните занаяти, на рибния фест или на големия летен празник Зандкерва, когато целият център и крайбрежието на Регниц са пренагъчкани с маси, пейки, сергии и веселие до среднощ, а след това сякаш с магическа пръчка всичко е демонтирано, изчистено и измито, сякаш не е било…

Започнах с един спомен от средата на осемдесетте в България, но за да пропътувам своята подарена писателска година в Бамберг, за да преживея и видя това магическо място, и да имам сетива и дух за него, ми се налага да започвам всеки път от собствените си начала и натрупан опит.

Защото целият багаж е в нас, готов да отпътува… “Мъкнейки го”, мога да обикалям като развързана и из Бамберг, и наоколо – в Мюнхен и Нюрнберг, в Регенсбург и Пасау, в прелестните оберфранкски градчета от Кобург и Кулмбах до Лихтенберг и Хоф, и по-далеч – чак до Улм, където от най-високата църковна кула в света ще чуя да звучат след камбанния звън собствените си стихове.

Снимка: DHausBT