Public Republic Art Studio

Ваня Щерева: “Всичко може да провокира емоциите ми.”

16 юли, 2009 от · 4 Коментара

Ваня Щерева – изключително интересна и свежа личност, чието очарователно присъствие като певица, писателка и актриса никога не остава незабелязано.
Родена е във Варна, където завършва Спортното училище; година по-късно е приета да учи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, където се дипломира с актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Стефан Данаилов.

Автор е на книгите „Образцов дом”, „30 неизвинени”, „Фасове” и „Татко, аз и ангелът”. „Образцов дом” е избрана между 70 творби за номинация на Националния литературен конкурс „Развитие”, а година по-късно е наградена за най-продавана книга от всички издания на конкурса.

“In Vitro” (2003 г.) е соловият албум на Ваня Щерева, а към настоящия момент е вокал на група Matchpoint. Сама пише текстовете и композира музиката към песните си; автор е и на стиховете за песни и на други изпълнители като Атлас, Стенли, Вили Кавалджиев и др.

“Колко дълго търсиш нещо,
а нещото до теб стои.
Не виждаш нищо, с очи посрещаш
всяко друго нещо отстрани…”

(Част от текст на Matchpoint)

Кое пречи да „виждаме”, когато търсим?

Инертността, навика, непрекъснатата човешка нужда да се оглежда все по-красив в нови очи, да храни егоцентризма си. Заблуда е това, върти се, върти се кръгчето и нищо не ти носи. Мисля, че да осъзнаеш, че това до теб е най-стойностното и да го приемеш, и да се кротнеш, е най-мъдрото и щастливо събитие.

На какво се усмихваш?

На реплики, които подочувам между хората по улици, на красиви неща, на мили жестове, на спомени, мисли…

На какво обръщаш внимание? Кое винаги примамва погледа и емоциите ти?

Цветните неща, ярките. Ако са грозни, пак става. Има естетика и в грозното. Всичко може да провокира емоциите ми. Обикновено улични сценки и срещи ме карат да мисля. Като съм сама със себе си, не съм от най-впечатлителните.

Кой от талантите си би искала да запазиш „на всяка цена” и защо?

Ако трябва да избирам само един, определено ще е талантът ми на разказвач на истории, който умее да прави разлика от нещата, които са му интересни само на него и нещата, чрез които ще въвлече и други хора в разказа.

За какво мечтаеш?

Не мечтая. Гоня желания. Те са малки и постижими.

Кой литературен герой подхожда най-много на твоето Аз?

Пипи Дългото чорапче.

Сещам се за Малкия принц, който е нещастен след като разбира, че има още хиляди рози като неговата. И въпреки всичко тя остава специална за него. Какво губи и какво печели човек от уникалността си, „шантавостта” си дори?

Губи шанса да е разбран от повечето хора, печели шанса да е разбран от правилните хора.

Какво ще открием в новата ти книга „Татко, аз и ангелът”?

Откровен разказ от първо лице, в който героинята обича, прави глупости, обвинява се, търси пътища, не ги намира, ще открием герой, в когото момичетата ще се влюбят и ще поискат да срещнат в реалността си, готови да изтърпят всичките му слабости, но да чуят думите, които той изрича. Ще открием и поуки.

Първия тираж на „Татко, аз и Ангелът” вече се изчерпи и в момента се печата втори. Тези читатели, които прочетоха и ми писаха твърдят, че това е най-добрата ми книга до момента. Аз твърдя същото.


“Образцов дом”

По-лесно ли се поддържа „образцов дом”, отколкото „образцова душа”? Какво всъщност прави душата „образцова” и доколко необходимо е тя да е такава?

О, … рецепти за образцовост не мога да давам. То всеки вътре в себе си е образцов. Важно е за околните какъв е.


“Портокалово момиче”

Ако ни бъде отнето въображението, в какво бихме се превърнали?

На много хора не им е давано въображение, за да може да им се отнеме. Пак са си хора. Посредствени хора, които живеят добре със своята посредственост и имат много по-малко грижи от другите, надарените с въображение.


Matchpoint : “Тук е”

За какво би искала да имаш повече време?

За писане. Искам да мога да съм по-производителна, защото читателите ми искат всеки месец по една нова книга като „Татко, аз и Ангелът”. За съжаление, това е невъзможно. Историите се събират, посяват в пишещия, покълват и чак тогава се раждат книгите. Това си е цяла бременност. Не могат да се прескочат месеците.

Липсва ли нещо на колоритния динамичен свят, в който живеем?

Нищо не липсва. Всичко си е такова, каквото е.

Според една мисъл „няма нищо невъзможно, има само неоткрити решения”. Доколко си съгласна с това и защо според теб все още съществува тенденцията да подминаваме врати, преди да сме опитали да ги отключим?

Не знам … кой ги подминава? Аз не ги… Даже отскоро имам собствено издателство, издателство „Мавзолея”. Ще се боря чрез него да докажа, че книгите могат да достигнат двойно повече точки в страната ни, отколкото практиката досега показва.

Какво си пожелаваш?

Да се окажа права, че се чете повече, отколкото си мислим. Искам „Татко, аз и Ангелът” да надмине по продажби рекорда на „Образцов дом”. И вярвам, че е възможно.

Снимките, използвани за публикацията, са от архива на Ваня Щерева.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Дачо Господинов // 16 юли, 2009 //

    Да, вратите трябва да опитваме да ги отключим. Поздравления за песните – най-вече за “Образцов дом”.

  • Desi Velichkova // 17 юли, 2009 //

    Ваня Щерева е уникален човек! Творец от началото до края!

    Поздравления за интервюто!

  • Славка // 20 фев, 2010 //

    Открих Ваня Щерва отскоро като писател -страхотна е! Много ми харесва това което прави тя . Много е добро.Много ми харесаха и двете книги, който съм прочела до сега”Татко, аз и ангелът” и “Образцов дом”,търся да прочета и другите.Чете ги на един дъх,трудно се намира място къде да се оставят.Пожелавам и да стигне всичките си желания,макар и малки,защото с тези малки желания тя успява да направи много добри неща.

  • Минчо Танев // 1 мар, 2014 //

    Възхитен съм от статията и ” успелите българи в чужбина ” Не мога да се свържа с нея – търся съвет относно издаване на моя повест- следствие от нейната статия .

Коментирай