Public Republic

Photo: jyryk

„Няма нищо невъзможно; има все още неоткрити решения.”

На всеки се е случвало да попадне на книга (а често тя сама сякаш го намира… как ли го прави?!) в момент, когато дехидратираните емоции спешно се нуждаят от освежаване. Тогава “спасението”, сгушено между кориците, дава и дава, а ние взимаме и взимаме…. и взимаме…. докато се почувстваме заситени. И (поне малко) по-силни.

А понякога книгата просто е там…. в очакване да бъде забелязана, разгърната, погълната, приета или отхвърлена, обсъждана, разтърсваща или утешаваща. Да ни въведе в комфорта на привидно абстрактния си, но всъщност смущаващо доближаващ се до душевността свят.

Photo: pasotraspaso

“Мост през вечността” е по-малко позната книга на автора на “Джон Ливингстън Чайката” Ричард Бах. В нея писателят представя любовта по начин, който мнозина от нас изживяват, но не искат да признаят или просто игнорират в опит да бъдат нещо друго, но не и себе си.

Любовта като отдаденост, без да се превръща в саможертва; любовта като носител на всеки сезон с портокалови изгреви и кехлибарени залези, слънчогледови полета и урагани. Любовта като самата себе си. Истинска. Неподправена. Издигаща се, ненаситно попиваща от дъха на небето и огнените устни на слънцето. Без опит да бъде рамкирана. Любов, която дава криле, за да можеш да се върнеш към нея, ако си се отдалечил в други търсения.

Любовта като вечност, защото двама души избират тя да бъде такава.

Photo: txd

Ричард Бах е разказвач на мечти.

И ако в определен момент имаме чувството, че не ни достига смелост да ги достигнем … политаме.

Photo: thelastminute

„Мост през вечността”

***

Има такива мигове, когато ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви вълшебства и приключения не могат вече да се случат с нас. Съдбата – това е път, който се простира отвъд хоризонта. Светлите призрачни видения са потънали далеч в миналото и изчезнали завинаги.
И какво щастие е за човека да разбере, че това съвсем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията… Те всички не само съществуват тук и сега, но те са всичко, което някога е съществувало на земята!
В нашия век, разбира се, одеждите им са различни…

***

Интуицията вярно ни нашепва: ние не сме прах, ние сме магически същества!

***

След чувството, че губя сигурността на своето скиталческо съществуване, изведнъж усещам ново, неизпитано удоволствие от неизвестността, което се надига в мен от дълбините на моето същество и ме облива като прохладна вълна. Та аз не зная какво ще правя утре!

***

Не зная къде се намираш в този момент, но зная, че живееш някъде на земята и един ден ще докоснеш тази врата точно тук, където я докосвам аз сега. Ръката ти ще докосне същото дърво ето тук!

***

Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.

***

Човек може да се кълне в интуитивните си способности, но не и когато най-много му трябват.

***

***

Според мъдреците ние познаваме всекиго навсякъде, без дори да сме се срещали с него – което не е голямо облекчение, когато се опитваш да стесниш периметъра на търсенията си.

***

Когато човек живее за момента, свободното падане може да му достави удоволствие. Но започне ли да се тревожи за следващия миг, удоволствието изчезва.

***

Не може да има никаква грешка. Събитията, които ние сами привличаме в живота си, независимо колко са неприятни, са ни необходими, за да научим онова, което трябва да научим; всяка наша стъпка е необходима, за да вървим в посоката, която сме си избрали.

***

Когато хората играят шах, те проявяват характера си чрез начина, по който движат фигурите.

***

Понякога е интересно да затвориш очи и да си кажеш в тъмното: „Аз съм вълшебник – и когато отворя очи, ще видя един свят, който сам съм сътворил и за който аз и само аз съм напълно отговорен.” После бавно отваряш клепачи, сякаш завеса се вдига над сцената. И наистина: ето го пред теб света, точно такъв, какъвто сам си го създал.

***

Господин Бах, оттук нататък ще отдавате чест на всички мухи и пеперуди. Защо да отдавам чест на всички мухи и пеперуди? Ще отдавате чест на всички мухи и пеперуди, защото те имат криле, а вие – не.

***

Photo: jsome1

***

Никога не съм искал да те нараня. Аз не мога да те нараня, помислих си. Човек не може да бъде наранен, ако не се възприема като наранен…

***

Ако външен човек се опиташе да се вмъкне помежду ни и да ни раздели, ние щяхме да го издращим и разкъсаме, да го изпратим по дяволите. Това, което ставаше сега, бе предизвикано от нас самите, външният човек бях аз!

***

На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.

Това е познанието : не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба.

***

Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.

***

За да постигнеш нещо в живота си, представи си, че вече го имаш.

***

Photo: thelastminute

***

Започваме на чисто, необвързани с нищо, без никаква котва, която да ни дърпа назад. Дава ми се шансът да потвърдя за себе си могъществото на Невидимия, в когото винаги съм вярвал! Съществува необорим космически закон, мислех си: Животът никога не изоставя живота.

***

Единствено реалното е Животът! Животът освобождава съзнанието да избира между липсата на форма и безкрайното множество милиони форми. Всякаква форма, която може да си представи.

Съзнанието може да забрави себе си, ако иска. То може да създаде ограничения, да строи илюзорни светове; то може да си представя галактики, вселени и вселени на вселените, черни дупки, бели дупки, големи взривове, стабилни състояния, слънца и планети, астрални и физически нива. Каквото и да си представи, то го вижда като реалност: война или мир, болест или здраве, жестокост или доброта.

***

Ричард Бах (роден 1936 г.) е американски писател, илюстриращ в книгите си своята житейската философия чрез автобиографични и имагинерни ситуации. Популярността „долита” при него след публикуването на „Джон Ливингстън Чайката” (1970), следват „Илюзии” (1977), „Едно” (1989) и др.