Photo: codyr
Понякога, когато искаме да се доближим до Бог…, намираме начини да приближим него към себе си.
Седона е малък град в Аризонската пустиня, в диханието на плътните сенки на необятното Колорадското плато и в сърцето на внушителния Оук Крийк каньон. Градът с 10.000 жители е разположен между областите Коконино и Явапай и 50% от него принадлежи на националните гори Коконино.
Photo: http2007
Photo: http2007
Вечнозелената наситена растителност, фееричността на оранжево-червения скален пейзаж и тюркоазената мекота на сливащото се с хоризонта небе внушават спокойствие и същевременно нотка на мистицизъм. Седона е необикновено земно място, познато сред поклониците на медитацията заради усещането за силен положителен заряд и хармония с природата.
Не случайно именно тук, сред природната хегемония, където са вплетени божествена сила и спокойствие, е издигнат в скалите параклисът на града, познат като Свещеният кръст (the Chapel of the Holy Cross). Повече от половин век след построяването си привлича с магнетичност всеки, търсещ духовно съживяване или просто като необходимост за релаксация на сетивата.
Photo: macroninja
Photo: codyr
Параклисът, рязко издигащ се между скалите, създава впечетление за абстрактна скулптурна композиция. Посетителите му са едновременно смирени и вглъбени в молитвите си, и възхитени от парещата хоризонта плетеница от скали и флора.
По-малко от 7 километра делят Седона от Свещеният кръст, завършен през 1956 г. С 60 метра над земята The Chapel of the Holy Cross е като сюрреалистичен ефект на поглъщащия жадно слънчевите лъчи каменист фон. Специфичен за параклиса е “разсичащият” скалите кръст в предната му част. Вероятно мнозина се поддават на усещането, че той е там в прегръдка.
Photo: codyr
Параклисът е без излишни украси, а специфичната атмосфера предлага ненатрапчив комфорт. Погледът на всеки посетител неизбежно бива привлечен от внушителния кръст в средата и високите прозорци зад олтара, разкриващи невероятна гледка като огромен киноекран. Яркостта на червените свещи ефектно контрастира на тъмния нюанс на потъващите в сенки семпли тонове. Светлината е приглушена, а тиха музика като ехо допълва уюта в залата.
Photo: santanartist
Photo: codyr
Photo: codyr
The Chapel of the Holy Cross е подарък от Маргарет Строуд – скулптур филантроп; убежденията й са били свързани с дълбоката за нея истина, че призванието на изкуството е да докосне човешкия дух и да го извиси. В началото на 30-те години след няколкоминутно наблюдение от току що построената Empire State Building, Маргарет получава видение за шедьовъра на своя живот.
Първоначално скиците на бъдещия параклис представят модерна висока катедрала, а оригиналната идея е впечетлила не малко архитекти. За съжаление тя бива отхвърлена от архиепископа на Лос Анжелис, но получава подкрепа от женски манастир в Будапеща – според плана, който не успява да бъде осъществен заради началото на II Световна война, църквата е трябвало да бъде построена над река Дунав.
След края на войната Маргарет Строуд взима окончателно решение за изграждане на параклис в Седона – градът, който е станал специален за нея.
Казва, че параклисът е посвещение на „доближаването до Бог чрез изкуството”.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай