Керана Ангелова
Снимка: wili_hybrid
Старецът на брега
старец вековечен
очите му пълни с кристали сол
две бездни навътре
Понякога е ни жив нито мъртъв
друг път е жив и мъртъв едновременно
което е едно и също
Седи на брега неподвижно
строшени седефени миди блещукат
по гумените му сандали
сини мравки пълзят по краката му
паяк плете мрежа от бръчки и я спуска
върху главата му
мисли си тя е самото време
а паякът е ловец на времена
но какво знае той за човека
също колкото човеците
знаят за Бог
даже още по-малко
Седи старецът
очите му две бездни
в едната се хвърля белоснежен делфин
в другата кораб презокеански
и потъват изчезват безследно
в Бермудския триъгълник
на застиналия му поглед
5 Kоментара за сега ↓
ермина дончева // 3 юли, 2009 //
Черното ми кафе подправено с “Бездни” е … вдъхновение. Браво.
мартин // 3 юли, 2009 //
думите и картината тук си пасват страхотно.
ve // 3 юли, 2009 //
Много е хубаво, Керана Ангелова! Благодаря ти!
Ина Иванова // 3 юли, 2009 //
Керана, Вие умеете да спрете времето. Почитания!
kerana ang. // 15 юли, 2009 //
В Св. Влас съм, съвсем на брега – през лятото бездните са някак… опитомени… Тече безвремие… Поздрави на всички вас от мен и морето!
Коментирай