Public Republic

Проф. Милена Кирова

С 46-годишно закъснение българският читател получава в превод един от най-важните романи на ХХ век. От позицията на оптимисти бихме могли да намерим и нещо добро в това закъснение: майсторския превод (ясен, компетентен, изискан), който е направила Весела Кацарова, и високото качество на цялата книга, подготвена от пловдивското издателство Летера.

Дорис Лесинг е сред най-популярните съвременни писатели, интересът към нея никога не е стихвал. Много преди да стане лауреат на Нобелова награда, съществуват асоциация и специален вестник, Doris Lessing News, посветени само на нея.

Творчеството й е толкова богато и така разнообразно, че би могло да набавя теми за работа на множество поколения литератори. Писателката, родена през 1919 в Иран, непрекъснато експериментира: със стила, с жанра, с идеите… И с идеологиите, можем да кажем, защото са известни нейните увлечения по марксизма, суфизма и юнгианството.

Всъщност „увлечения” не е точната дума, защото Дорис Лесинг никога не захвърля това, в което е вярвала, макар и за някакъв отрязък от време.

Тя по-скоро „налепва” влиянията, добавя ги едно към друго и ги преработва така, че изчезват ясните им контури, остава само изумителният размах на нейните интелектуални търсения, на нейното интелигентско безпокойство.

Присъствието й днес изглежда като самата другост на популярното постмодерно писане: може би малко старомодно, но винаги ангажирано с големите социални проблеми на човечеството, винаги тревожно за съдбата на човешкия дух.

Златната тетрадка е сложен, експериментален и смел за времето си роман. В много известния предговор, който написва към него през 1971 г. (подходящо включен и в нашия превод), самата писателка изповядва желанието си да направи класическа панорама на социалния живот в Англия от средата на ХХ век – донякъде подобна на онези панорами, които са направили Толстой за Русия с Война и мир и Стендал за Франция с Червено и черно.

Само че новият век е донесъл със себе си много различни битови, семейни и психологически обстоятелства, в които се случва социалният свят, затова и главните герои на Дорис Лесинг ще бъдат необичайни: това са две „свободни жени”, а панорамата на обществения живот ще се случи именно през фокуса на женското преживяване.

Години след първата публикация на романа авторката продължава да се учудва на повсеместното му разбиране като книга за „войната между половете”. Всъщност това, което я кара да го напише, е интересът към кризите – както в живота на отделния човек, така и в живота на цялото общество.

Кризите движат живота напред, те правят отделните хора нещастни, но карат обществото да се развива, да се движи напред. И ако социалните проблеми през ХХ век изглеждат като война между половете, то това се случва защото именно полът е в криза; иначе казано, полът се е оказал фокус на промените, които засягат цялото общество.

Особено сложна е композицията на романа, написан от Дорис Лесинг в 1962 година. Вътре в него текат едновременно четири различни повествователни потока и съществуват четири гледни точки към начина, по който се съотнасят един към друг литературата и животът.

Те пък на свой ред четири пъти се сплитат така, че да опазят видими контурите на сюжетната си самостоятелност, и най-сетне, за пети път, се събират в един кратък текст, който заличава тяхната самостоятелност и ги превръща в разказ аналог на самата действителност, където всички „малки”, частни разкази съставят сложната композиция на човешкото пребиваване в света.

Именно това е Златната тетрадка. Освен нея съществуват Черната тетрадка – текст, който разказва истината за събитията, превърнати в успешен роман от главната героиня Анна Улф и случили се в Африка по време на Втората световна война; Червената тетрадка, която представя увлеченията по комунизма, модни сред западните интелектуалци от 50-те – 60-те години на ХХ век, перипетиите на тези увлечения, завършили с тежко и всеобщо разочарование.

После идват Жълтата тетрадка, където фикция и действителност отново разменят местата си: Анна се опитва да напише роман, в който героите играят нейния действителен (но неслучен по този начин) живот, и Синята тетрадка – дневник на нейните интимни преживявания.

От времето на Томас Ман сякаш не сме виждали толкова сложен и внимателно промислен роман. Той безспорно ще се превърне в празник и удоволствие за всеки интелигентен читател, но може да бъде пътеводител в изкуството на романа за днешните писатели, които често наричат романи онези свои текстове, за които просто не са в състояние да намерят някакво друго определение.