Public Republic Art Studio

Любовта (към себе си) между Самсон и Далила- III

1 юли, 2009 от · Няма коментари

Проф. Милена Кирова


Снимка: Robb North

Във втория епизод ще видим героя да посещава една проститутка от Газа. Обектът на любовта и този път е (с)грешен, и тази жена е не-вярна; сексуалността става все по-опасна и сляпа. Смъртта дебне Самсон със засадата на местните жители, но почтените приказки не завършват с двукратното повторение на някаква ключова ситуация.

Той изтръгва цялата градска порта, зад която се крият филистимските нападатели, и я отнася “навръх планината” под техните смаяни погледи; разстоянието е около 60 км, а градските порти са били с тежестта на къща.

Тогава се появява Далила. Сгрешената жена за пръв път получава име заедно с други подробности, които затварят кръга на нейната грешност. Далила е може би филистимка, както първата годеница, обича парите, както жената от Газа, и отгоре на всичко живее самостоятелно в собствена къща.

(По някакъв начин тя самата е изключителна, най-малко изключена от библейските представи за добра и почтена жена.) Далила не е представена като дъщеря или съпруга на някого; свободната жена е олицетворение на опасността в библейския текст; тя персонифицира извън-нормалното, онова, което заплашва установената систематика на социалните връзки.

Няма да разказвам подробно любопитния диалог, който се разиграва четирикратно между Самсон и Далила. Това, което прави особено впечатление, е натрапливата липса на психологическа мотивация в поведението на героя Самсон.

Той изглежда забравил всичко, което би могъл да знае един нормален мъж на неговата възраст, включително поуките от първия и втория случай. От поведението му сякаш наднича психиката на малко дете, което не притежава опит в полето на човешките отношения, но страстно преследва своята потребност от безрезервна любов.

Тази липса би могла да прикрива и някакво имплицитно знание на сюжета, което не може/не трябва да бъде експлицирано върху повърхността на библейския смисъл. Читателят остава в дискомфортно недоумение пред невъзможността да рационализира мотивите на мъжкото поведение. (Струва ми се, че точно това недоумение го кара – през всички епохи – да проектира своя познавателен дискомфорт върху “лошите” аспекти в образа на Далила.)

Той се оказва изправен пред поредица от въпроси, на които не може да отговори, и текстът не му предлага никаква помощ в това отношение, а с митологичен замах го лишава от всяка надежда за помощ.

Сляп ли е Самсон да не вижда, че Далила го мами по четирикратно еднакъв начин? Защо никога не изразява собствено мнение, не се опитва да разсъждава, не я укорява (поне) за досадното поведение: а “тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше…”? Защо разкрива тайната си на четвъртия път или тогава, когато всеки приказно-легендарен герой би бил поучен от трикратното повторение на сюжетната ситуация?

Библейските интерпретатори са давали различни отговори на тези въпроси, но всички отговори са предполагали наличието на информация, несъществуваща в древния текст, и са внушавали моралистични идеи, още по-чужди за него.

Пръв еврейският историк Йосиф Флавий решава, че Далила е филистимка и проститутка. Той завършва преразказа на историята с амбивалентен укор-оправдание на героя Самсон: “Това, че той се е оставил да бъде подмамен от една жена, трябва да се отдаде на човешката природа, която е податлива на греха”.[3]

Тази линия на интерпретация продължава и при бащите на християнската църква. Далила персонифицира опасността от всяка връзка с жена (така тя “естествено” се подрежда в една дълга верига, която започва с Ева); нейната плът е пътят, по който грехът навлиза в човешкия свят.

Но най-живописни, както винаги, са обясненията на талмудическите равини. Те много искрено се вълнуват от смисъла на фразата “и го мъчеше”, като се стараят да го свържат с психологията на женското поведение: “Исаак бар Елеазар казва: “Тя се е измъквала изпод него.” “Душата му се натъжи до смърт” но нейната душа не е се е измъчила до смърт.

А някои казват, че е намирала необходимото й задоволяване с други мъже. Още повече, че тя е имала желание за сексуални връзки!” Живописният произвол на това разсъждение не казва нищо за библейския текст, но затова пък разкрива типични (и очевидно вечни) страхове на мъжката психика.

—————-
[3]Josephus Flavius. Jewish Antiquities. Цит. по: Amit, Yairah.I, Delilah: A Victim of Interpretation. In: First Person. Essays in Biblical Autobiography. Sheffield Academic Press, 2, 8 N 4, 2002


Снимка: Robb North

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай