Public Republic

Мария Ендрева

Снимка: Wolfgang Staudt

Обединена Европа е понятие, което има дълбоки корени в историята на европейските народи. Примерът на кръстоносните походи показва, че обединението на различните народи под знамето на една обща идеология и общи интереси, е възможно в исторически план поне за ограничено време.

И ако в средновековието обединението на Европа е възможно заради поставения извън всякакво съмнение обективен, морален и естетически йерархично-личностен модел на християнството, то днес то се крепи на понятието „гражданско общество”, където гражданинът има еднакви права и еднакви задължения с всички останали членове на общността, при което йерархизираните структури са елиминирани от девиза „Свобода, равенство, братство” и единственото нещо, поставено над всеки един от иначе равноправните помежду си граждани, е освободеният от индивидуално-личностен елемент универсален закон.

В следващите страници става дума за единствената есеистична творба на немския романтик Новалис – „Християнството или Европа”.

Произведението може да се разглежда като емблематично за ранния романтизъм, който в своите виждания за социалния и политическия ред и в схващането си за властта се противопоставя на просвещението.

В него се изказва недоверие и скептицизъм към настъпилата вследствие на реформацията и просвещението промяна в организацията на обществото и се предлага едно съответстващо на духа на романтизма решение, което да доведе отново до изгубената цялост.

Това, което отличава есето от другите творби на Новалис е тематичното му своеобразие. В него, за разлика от другите му поетични и теоретични произведения, се описва един примерен път, който трябва да извърви човечеството до достигане на идеалната социална организация, при която обединението на европейските народи ще бъде не само безпроблемно възможно, но и неизбежно. В това произведение Новалис използва примери от историята, нещо нетипично за романтизма, за да говори не за отделния индивид, станал поет, а за развитието на цели народи.

Есето започва с описанието на една, видяна в миналото, идеална държавна структура, която отразява съвършения ред, идващ от Бога и завършва с идентична утопична картина, отнесена обаче вече към бъдещето.

Така творбата придобива следния модел – първо, златен век (истински християнските времена), след него, назоваване на причините за неслучването в историята на тези времена поради недостатъчната зрялост на човека и накрая, очертаване на едно романтическо бъдеще като изход за достигането на целта – обединението на Европа в християнството [1].

Идеалното царство според Новалис се отличава с дадената от Бога власт, която се делегира на една личност, която от своя страна предостъпва части от нея в посока надолу по властовата пирамида. Без да разполага с големи светски имущества, Един глава ръководел и обединявал големите политически сили. – Една многолюдна гилдия, достъпна за всеки, стояла непосредствено под него, изпълнявала напътствията му и усърдно залягала да укрепи благотворната му власт.

Всеки член на тази общност бил почитан навред и ако простите люде търсели от него утеха и помощ, закрила или съвет и с готовност задоволявали в замяна разнообразните му потребности, то и самият той намирал закрила, уважение и отклик при по-могъщите, и всички се грижели за тези избрани, сподобени с чудотворни сили мъже като за чеда на небето, чието присъствие и благоразположение носели всякаква благодат (Новалис 1993: 49).

Единият владетел обединява всички политически сили и репрезентира властта, не символно, а реално с тялото и живота си. Той е лицето на властта, нейното олицетворение. Законите на рицарската гилдия, в която всеки свободен човек, може да встъпи, се отличават от една страна с вярност към суверена, а от друга с богобоязливост и милосърдие, любов към ближния и жертвоготовност в името на слабия и страдащия.

А „простите люде” почитат и подсигуряват горните съсловия, като същевременно биват пазени и закриляни от тях. Тоест в целия модел на социалните слоеве има двупосочно движение на взаимополезност и взаимопомощ, което гарантира хармонията и пълноценността на отношенията помежду им.

Цялата тази пирамидална структура на обществото има дълбоко символно значение за романтизма, който вижда в този тип структура точно отражение на небесната йерархия, намираща своя завършек и завършеност в Единия Бог, в Безкрайното, Абсолютното и Целостта [2].

Целият стремеж на романтизма да избяга от идващото от светлината многообразие на форми и да потъне в мистичната неразличимост на тъмнината, която в крайна сметка се доближава повече до първото име на Бог, Единия [3], се отразява като социално-политически възглед именно в приемането на подобна йерархия, завършваща с един владетел, продължител надолу по вертикалата на небесната йерархия.

Отнесена към съвременните условия за възникване на един или друг вид управление и без задължителната за романтизма отпратка към трансцендентното и безкрайното, тази структура би могла да се изтълкува като един уклон към абсолютизъм, авторитаризъм или деспотизъм.

В това неправомерно отнасяне на тези, свързани по своя характер с абсолюта и безкрая, модели към актуални социални дадености, се крие така нареченият реакционерен потенциал на немския романтизъм, който поради своите мистични уклони бива изтъкван дори като една от причините за възникване на Третия райх, воден от единия фюрер [4]. Поради тази причина след Втората световна война изследванията върху романтизма в Германия и в социалистическите страни рязко намаляват.

_________

[1] – На немски език има две думи за християнство, das Christentum и die Christenheit. Новалис използва по-често втората, която означава общността на всички християни, т.е. Църквата Божия, а не религията християнство, което е значението на първата дума.

[2] – Всички тези понятия са употребявани от романтиците основно в техните фрагменти и в последна сметка са опити за назоваване на неназовимото.

[3] – В произведението си „За божествените имена” богословът мистик Дионисий Ареопагит твърди, че първото име на Бог е Единият, а в другото си произведение „За небесната и църковната йерархия” описва огледален модел на двете йерархии (срв. Ареопагит 1955, Ареопагит 1981).

Не е удостоверено от писмени източници, че Новалис познава Дионисий Ареопагит, но романтизмът в Германия около 1800 г. търпи силни влияния от мистическите школи на средновековието, най-вече през западната мистическа линия, прокарана от Албертус Магнус, Майстер Екхарт, Хайнрих Зойзе и Якоб Бьоме, които пренасят подобни на Дионисиевите формулировки към романтизма.

[4] – Широко разпространено в германистиката е било марксисткото схващане, че Просвещението означава прогрес, а Романтизмът реакция. Срв. Lukács, Georg: Die Romantik als Wendung der deutschen Literatur. In: Kurze Skizze einer Geschichte der neueren deutschen Literatur. Neuwied, Berlin (West) 1963, S. 64-87

Следва продължение