Public Republic

Интервю на Ваня Николаева със скулптора Пламен Братанов

“Изкуството ни позволява да намерим себе си и същевременно да се изгубим…” – Томас Мертън

Помня преди години мои детски съвършено провалили се опити да боравя с глина… Във въображението ми фигурите изглеждаха перфектни, имах чувството, че мога да ги докосна…, до момента в който глината не попадаше безпомощна между несигурните ми пръсти. Наскоро имах възможността да се убедя, че материалът се чувства далеч не толкова стресиран в ръцете ми вече. И чувството беше прекрасно! Затова само бих могла да си представя какво е усещането наистина да създаваш нещо с ръцете си, което да отразява това, което е в сърцето.

С удоволствие ви представям Пламен Братанов и неговия малък-голям скулптурен свят.

Пламен Братанов завършва Великотърновския университет със специалност скулптура, живее и работи във Варна. Участвал е в национални и международни изложби, член е на СБХ от близо 25 години. Творбите му са предимно в областта на плакета, релефа и малката пластика. Получавал е награди за плакет в Полша, за малка пластика в Унгария и няколко награди за скулптура в България.

Как се случи така, че скулптурата стана част от живота ти? С какво те привлече и с какво продължава да те привлича?

Случайно. Да рисувам обичах още от малък, но по скулптурата се запалих в казармата. В ръцете ми попадна глина за моделиране, направих някаква фигура, хареса ми и по-късно това хоби стана моя професия. Не знам с какво ме привлича този мръсен и труден занаят, но той от доста време вече е част от мен и аз съм напълно съгласен с твърдението, че скулптурата не е професия, а диагноза.

Какво е чувството да си творец/създател и има ли „божественост” в самото изкуство?

Всички сме „чада божии”, но е твърде претенциозно да се сравняваме с Твореца. И той е използвал „глина”, но в друг смисъл. Ние сме само негови подобия. А в изкуството непременно трябва да има божествена искра за да запалиш и другите с твоята емоция.

Кой е най-големият комплимент, който си получил за творбите си?

Всеки човек е малко или много суетен и това се отнася като че ли най-вече за т. нар. „хора на изкуството”. Без излишна скромност ще кажа, че съм чувал много одобрителни думи по адрес на моите работи. Приятно е да получаваш комплименти, но аз съм най-удовлетворен, когато резултата от усилията ми съвпада или надхвърля предварителните ми представи и очаквания. За съжаление това не се случва винаги. А може пък да е за добро.

Кое е това, което поддържа живота на изкуството? Защо то съществува, всъщност?

Чрез изкуството материята става носител на емоционална информация.
В този смисъл то е средство за комуникация между отделните хора и между Създателя и хората. А изкуството го има, защото ни има и нас.

За какво би искал да имаш повече време?

Може да звучи парадоксално, но напоследък не ми достига време за скулптура. Имам нови идеи и желание да ги реализирам, но не ми остава време.

С какво си запомнил първата си изложба?

Както към много от нещата, които ни се случват за първи път, аз имам много сантименти към тази изложба дори само защото ми отне творческата девственост. Освен това тя беше в родния град на Лили Иванова – Кардам. На нея бях представил рисунки и малка пластика и това са двете любими за мен области на реализация и до ден днешен.

Кое прави истинското изкуство – наличието на повече талант или повече упорство?

Някой си беше направил труда да изчисли процентното съотношение на дарбата и труда в изкуството, но аз не знам с какъв кантар ги мерят. Със сигурност обаче не чакам музата сама да ми кацне на рамото, а ежедневно я преследвам.

Галерии и частни колекционери от няколко държави притежават твои произведения; постигнал си много в областта на изкуството… Кое те мотивира да продължаваш да се развиваш?

Не мисля, че съм постигнал кой знае какво в моята област и казвайки това аз не скромнича, а това е моята реална самооценка. И може би тя отговаря на въпроса за мотивацията. Когато човек не е напълно удовлетворен от резултата от своя труд се стреми следващият път да бъде на по-високо ниво. Освен това изкуството е територия на търсещите и ако артиста реши, че е постигнал върха, то той се обрича на творческа смърт.

С каква мисъл (би искал да) започва деня ти?

Нощите ми често са тревожни, изпълнени с притеснения за срокове, отговорности, липса на време. Но слава Богу утрото ми започва с оптимизъм и с мисли за хубави неща.

В какво вярваш?

Православен християнин съм, ако говорим за религия. А в по-общ смисъл съм по-скоро питащ отколкото вярващ.

Какво е за теб промяната – необходимост или избор?

Движението е живот. И в този смисъл промяната е жизнено необходимо условие за развитие. Разбира се в живота на всеки има стойности, които човек трябва цени и да пази. Така, че промяна – ДА, но не във всичко и на всяка цена. Изборът си е наш.

Какъв би бил светът, ако хората бяха лишени от въображение?

НЕВЪОБРАЗИМ.

С кой друг талант би заменил усета си към скулптурата?

За мен музиката е царицата на изкуствата, и ако имах талант бих й се посветил, но за съжаление уменията ми се изчерпват само до несръчно дрънкане на китара. Но затова пък съм добър слушател и ценител.

Изкушавам се да …

Много са изкушенията около мен и понякога ме побеждават. Мисля си, че имам воля, но както се казва нищо човешко не ми е чуждо.

Бих сравнил живота си с …

Твърде рано ми е още за равносметка, но както и да го определя, това си е моят живот и аз не съм недоволен.