Димитър Ангелов
Снимка: Blind Höna
Един ден моят внук или някой друг, докато разглежда снимките на тези скали, ще си помисли “Колко странен е бил моят дядо!…” или “Колко странен е бил този непознат” и ще отстъпи във времето и ще почувства онова, което обикновено не се усеща, защото никога не усещаме нещо обичайно – изумява ни, изненадва ни дори и най-познатото, защото се появява извън своето време или място…
Но ако нищо от това не е вярно, ако всичко е чиста илюзия, то е така защото илюзията е безсмъртна, вечна. Нещо от друго нещо настоятелно упорства някъде, където е собственият му център. В крайна сметка то е най-стабилният център на каквото и да е, докъдето не ни довежда никакъв път, нито мъдрост. Оттам тази илюзия ни се усмихва деликатно или с презрение, но винаги така умерено, защото няма нищо общо с този, на когото се усмихва – ограничава се само да отразява нещо невидимо както за нас, така и за нея.
Затова се учудваме, когато излюзията ни изненадва и ни се смее без да я познаваме отникъде, без тя да има и най-малка представа кои сме и защо сме такива. Но смехът й не трае дълго, защото някой не иска този смях да се превърне в реалност. И този някой не иска това, защото също тъй не иска да бъде свидетел или носител на нещо, което не съществува. Защото самият той е само колективен сън, един кошмар, който смътно предусеща.
И се бунтува срещу нещо непознато и го наказва, без да си дава сметка, чрез едно колосално вълнение, което не му принадлежи – една празна лодка, просто форма на вълните.
Колко океани от души се мъчат да придвижат тази лодка колкото е възможно по-надалече или по-наблизо без да знаят със сигурност къде точно се намира тя – само я усещат със сърцето си: толкова монотонно и така ясно е сърцебиенето, че понякога се откъсва от тях, сякаш се намира отвъд тялото им, и така се отдават на онези вълни, които са те самите – една изплъзваща се, беснееща, свирепа илюзия или мъртва медуза, която времето носи по своята безплътна и безпаметна повърхност.
Превод от португалски: Емилия Кръстева
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
Dimíter Ánguelov
